Номинации за най-голяма муня

Днес с мъжа се прибираме и току до блока ни приближава забързана някаква жена- около 50 годишна, добре облечена, видимо с всичкия си и ни пита задъхана :
- В този блок ли живее Марияна ?
  Ха сега де!   То във всеки един от 5- те блока сигурно живеят 2-3 Марияни, но ние сякаш се очакваше да познаваме точно нейната... Трябва да е много забележителна тази личност, че всеки срещнат да я знае

  как да не я знаеш бе? има кола, черен Форд (например  ) с номер ...., женена е за Х, ама през ден я виждаме с У. има две деца, едното ходи с ХХ, а другото вече не мога да му хвана края с кого ходи 
няма начина да не я знаеш 

Goody , тя поне това да беше споделила, ама други характерни белези освен Марияна не спомена 

Четох, четох, посмях се от сърце И да се запиша.
Преди години много харесвах един мъж от квартала.Само че, той женен и само си флиртувахме по малко като се видехме случайно на улицата.По времето когато се развива случката, аз си правя зъбите.Всичко изпилено, сложени са временни пласмасови зъби и си чакам металокерамиката.Него ден, съм тръгнала към магазина на пазар.И както си вървя, виждам въпросния мъж идва срещу мен.Аз като се надух, ще речеш, че не стъпвам по земята-най-великата Спира човека джипа до мен.Прозореца отворен, дежурените реплики: Как си? Що си? и т.н.И аз тъкмо отварям уста да оговоря и в същия момент кихам!Пласмасовите зъби отхвърчат и се приземяват на седалката до него! Леле!Срам! Не ме питайте как си взех зъбите обратно и как си тръгнах ни жива, ни умряла!
Е, вече не си флиртуваме като се видим!
п.п.Едната тел, която ги държи се беше счупила и се държаха на магия

roni.k направо ме разби 

Е тук не издържах и направо изцвилих  Точно като в анимационно филмче!

ох ,  напиках се от  смях  с тези пластмасови зъби !!! 

roni.k признавам те за муня на седмицата.

 Благодаря, трогната съм!Сори за спама!

И моя мъж като теб-търси,нерви се,все го няма и няма.Отида аз: Хоп ,появил се търсения предмет.Като ми каже,че нещо го няма,съм сигурна,че си е на мястото.

Roni.k, потекоха ми сълзички:))))))))))))))

  като в "Топло". остава да си профъфлила: "Моия те, дай ши ми жъбките"  

айде да не е съвсем спам   ще се включа с нещо характерно за мен.
Когато имам да свърша нещо така цветно и широкоекранно   си представям как съм го направила , че на моменти го приемам за свършено, макар това да не е съвсем така.  
днес установих, че от 2 седмици поливам една надлежно надписана саксия,   семената обаче са си още в плика  

                             На мен това ми е любимия начин да закъснеем сутрин: събуждат ме уж, а аз започвам да сънувам как ставам и започва деня... докато не ме събудят отново  .

roni.k посмях се от сърце на нещастието ти.Съжалявам за случката, но наистина е весела.Успех с флиртовете занапред!

Айде да се запиша с още няколко, за които се сетих:

И аз със забравена раница.... отивам на училище, а момчетата много ме закачаха. До училище пътуваме с градски автобус. Едно от момчетата, с които чакаме пред стаята, току що дошли ме пита къде ми е раницата.... А сега де - аз убедена, че ми я е взел почвам да се карам, а той мига на парцали и се кълне, че не е той. След 20 минутен скандал, аз решавам, че е забравена в автобуса, щом не е той виновника за липсата й  Запътвам се към майка ми, която работи на 1 спирка път от училище, а по онова време общинска полиция са й подопечни  Казвам аз каква е работата, а тя праща цялата налична полиция да спира автобуси и да ги претърсва за моята раница. Каква е била реакцията на шофьори и граждани аз не знам, но моята раница след цял ден издирвателно-оперативни действия не се намира и в късния следобед издирването се прекратява. Мен си ме изпращат вкъщи, майка ми ядосана прилично. А мен ми е едно сдухано.... Сядам на фотьойла да помисля как да избегна бурята, когато мама се върне, а срещу мен - мдаааа, моята чанта - аз още сутринта съм я забравила  Звъня в работата на майка ми, казвам каква е работата, а тя....ми затвори 



А сега един случай от миналата година, който го вписвам в графа "Изживени ужаси" 

Лягаме си вечерта с милото и аз сънувам...какво сънувам мили дами - ами....че съм се сдобила с мъжко достойнство  и умирам от срам насън някой да не разбере. А в съня си много ясно го виждам  Толкова реален сън.... събуждам се аз с гол в ръката...член и изпадам в тих ужас и както си се ужасявам тихичко започвам звучно да рева, ама рев...ама си го и държа - да не избяга  Е реших да го пусна, за да мога да рева с още по-големи децибели, милото се буди и почва едно стресирано да ме гледа:

– Кво бе мило бе, защо....ама какво...?!
– Аз съм МЪЪЪЪЪЪЖЖЖ!!!!
–  ...в какъв смисъл?
– МЪЖ, МЪЖ, МЪЖ! уааааааааа
– Ма чакай бе как си мъж бе?! 
– МЪЖ!
– Мило добре ли си?!
– Аз съм мъж беееееееееееее

Тука той вече е шокиран до крайна степен, а моята истерия се лее и през ушите ми..... цифра време се опитва да ме успокои и да ме накара да казвам нещо различно от "Аз съм мъж!", придружени с кански писъци, така, че всички съседи да разберат, че той спи с мъж  Разказвам му на пресекулки аз как имам мъжко достойнство, той пък ме убеждава, че не съм от неговия пол, ама аз крещейки го убеждавам, че съм била доста будна, когато съм си го напипала!

– Мило снощи като си легнахме, не беше мъж, не може да си станала такъв за 4 часа, разбираш ли?!?
– Може!
– Не, не може!!!! 
– Е как тогава.....мило?
– ДА!?
– Ше погледнеш ли дали е изчезнало!?

Тука той вече се събира на кълбо и почва да се смее истерично, аз от своя страна почвам да рева отново!!!! След като го накарах да се увери, че не съм мъж започнах да гледам и мигам още по-неразбиращо.... след трезв размисъл от моя страна установихме и каква е моята история "Стани МЪЖ" - дали преди съня или по време на...аз съм хванала достойнството на милото, който пък от своя страна сънува розов сън  , в следствие на което пък аз се будя с това...нещо в ръцете си убедена, че е мое притежание. Хора, казбам ви, не съм била по-ужасена в живота си!