Номинации за най-голяма муня

                                 След купон като нищо може да не е забелязала в самото начало  .

Тя забеляза нещо нередно, но аз упорито я убеждавах, че се бърка нещо 

Подкрепям.

Я да се разпиша пак, че нещо стана затишие 

Вчера ми беше много странен ден, който за сетен път доказа, че не мога да мултифункционирам. На вечеря гледахме филм, и аз както си зяпам, решавам да си посоля манджата. Протягам ръка, грабвам едно шише с лекарства от масата, и започвам да тръскам над чинията. Тръскам си аз, хапчетата дрънчат, аз гледам тъпо надолу и се чудя защо не пуска тая "солница." След известно време ми просветна какво правя  След вечеря, отивам да нахраня котката, но нещо си мисля и ходя механично. Посягам в шкафа, но незнайно защо вместо кутията с храната й хващам... един капак от тенджера, и започвам да го разнасям насам-натам без да знам защо. Котката ме гледа нетърпеливо и се чуди какво ми става. Когато все пак забелязах, че държа капак от тенджера, реших че сигурно съм тръгнала да го мия, и го измих    Чак като излязох от кухнята и котката взе да тича подире ми и да крещи, се сетих че така и не я нахраних! И последно, преди лягане отивам да нахраня и рибите (всеки трябва да е ял преди да легна). В същото време понечвам да кажа нещо на мъжа ми, но той влиза в банята, и аз изчаквам и ще му кажа като излезе. Явно в момента, в който ми е дошла мисълта, съм отваряла бурканчето с храната за рибки, и това ми се е запечатало в мозъка, защото той като излезе и попита какво съм искала да му кажа, в ума ми единствено се мотаеше отвореното бурканче, и нищо друго. Кажи? - вика той. Напъвам се аз, и смотолевям: "ами, аз... нахраних рибите!"       

 

Ее, не предавай така легендата за женския род, че правим по 100 неща наведнъж  
Напомни ми като беше малък сина, храня го аз, но хвърлям по едно око на филма и какво се завъртя покрай мен скъпия та му бутнах лъжичката на него. Даже и не разбрах, че съм сгафила, докато не прихна мъжа ми с пълна уста и не чух протестните крясъци на синчето за отнетата му храна  
Иначе последната ми проява на разсеяност-чатя си с един приятел, разказва ми интересна история, едновременно пия кафе и рисувам с бои за стъкло една бутилка (забравих, че и пушех)-това всичко на бюрото, докато не топнах четката в кафето, че и се чудя на всичко отгоре защо такъв грозен цвят боя излиза  
Бе то май проблема е, че искаме да свършим много неща наведнъж, но занижаваме качеството с количество  

Как не съм ви разказала до сега и мое подобно изпълнение   Мъжът ми като тръгва за работа почти винаги го изпращам с целувка и му затварям вратата (да не вади ключове)...В този момент обаче синът си изтърва бибероната от кошарата и се размрънка, аз съответно я грабвам да я измия и да му я върна, междувременно решавам набързо да изпратя мъжа и се насочвам уверено към него като му бутам рязко бибероната към устата вместо целувка, при което той се дръпна стреснат и през смях промълви:
- Благодаря, ама нямаше нужда!    
Едва тогава зацепих какво правя      

Оправям малката за градина. Междувременно се глася и себе си, мацотя се с крем. Засилваме се да излизаме и хоп не мога да си намеря очилата. Питам дреба била ли съм с очила, обикновено ги свалям докато си наклепам лицето. Тя казва да. Търся ги, но нищо не намерих и си взех старите. Потегляме благополучно, стигаме градината, гася колата, проверявам, че съм на свободна предавка нищо не ми стига до главния мозък и слизаме. Аха да затворя вратата и гледам как колата тръгва да си отива полекичка на заден. Добре, че беше отворено и бързо дръпнах ръчната.

Момичета, присъединявам се към веселата ви компания  с изцепка от днес    

Отивам в Манго на центъра на Варна (около 18 часа - пълно с народ в магазина)  и докато си плащам чинно и почтено на касата чувак как навън започва да вали силно, а аз нямам чадър    В това време миУото се обажда да пита къде съм и аз ужасено (пред касиерката и другите клиенти) обяснявам как вън вали като из ведро (той не е забелязал, в офиса е) и как нямам чадър и ще се намокря и ужасТ какво ще стане с горката мен   На касата даже свърши ролката на касовия апарат и плащането се проточи повече от обикновено ... Все пак накрая плащам успешно, излизам и с изненада виждам, че земята е суха ..
Вървя в недоумение и изведнъж, сепнато забелязвам шадраваните .... включени незнайно защо преди десетина минути на почти пълна мощност......  

Сладурана  Пак по-малко си се изложила от мен  Седим с моя в едно заведение на открито и изведнъж чувам бебешки плач в храстите. Толкова рязко подскочих, че почти обърнах масата и неистово и ужасено се развиках, че в храстите има изоставено, новородено бебе. Скъпия за да ме успокои, стана с мен и отидохме в храсталака под изнервения поглед на сервитьорката, помислила си за нов, хитър метод за изчезване без плащане на сметката..В храстите наистина имаше новородено....ама коте 

Някои котки са направо виртуози в имитиране на бебета и могат да ти изкарат акъла, особено в студени зимни дни, когато навън вилнее буря, а те "плачат" сърцераздирателно 
Защо не изгледа сервитьорката кръвнишки и не каза на мъжО,  че се чудиш на коравосърдечието на НЯКОИ хора при съвсем реалната възможност да има изоставено бебе в храстите

Това с котето и аз съм го преживявала, но в детска възраст. Бях на гости в една приятелка, която живее в къща. Навън зима, духа, навява, огромни преспи... Както съм се завила презглава, чувам навън плаче бебе, ама точно пред прозореца, който гледа към задния двор. Скочих аз, гледах, гледах - ами нищо не се вижда. Опитах да отворя прозореца, ама не става. Много се притесних и си викам "Леле, някой си е оставил бебенцето, сега ще умре душичката, трябва да го спасявам!" Да вметна само, че от ранна възраст аз се изживявах като спасителка на животни, насекоми, деца... Отидох при приятелката ми в нейната стая, обаче никакъв шанс да я събудя. Като истинска Майка Тереза наметнах едно палто и право в двора. Е, както вече ви е ясно, намерих едно премръзнало коте, а не бебе. Взех го в къщата, стопли се животинката и заспа. Впоследствие остана да живее там и стана много хубав котарак
А да споделя, че функцията REDIAL на телефона е много опасна Вчера следобед говорих с един клиент, после говорих с приятеля ми, после явно пак съм говорила с клиента, но съм забравила. Давам повторно набиране, чувам мъжки глас и решавам, че е моя хубавец. И му нареждам само да ме чака, преди да започне да готви, за да му помогна с почистването на месото. И отсреща смяяяяях... Ами така де, поне му правя на човека деня хубав, редовно го разсмивам. На същия му диктувам име на едно село. И понеже не ме чува добре, започвам буква по буква, като за всяка буква, казвам предмет. Стигам до буквата "Ц" и се замислям... след секунди казвам "цици" и продължавам с другите букви...

Преди години за малко майка ми беше касиерка на блокчето, в което живеем (по принуда, не по призвание ), и една вечер звъни по телефона на едно от семействата "по работа", за да се разберат за някаква такса. Вдига синът, който по това време е на около 30, ерген. Той чува женски глас и без много да му мисли започва с много мазен тон (той така си говори): "Оооооо, коте! Къде се губиш, бе? Липсвах ли ти?"
Майка ми с много строг тон като на другарка се представи и му даде да разбере, че се е припознал, след което затвори замислена телефона и каза: "На това момче не му върви с мен."
Оказа се, че десетина години по-рано, една вечер майка ми се прибирала към къщи по уличките на квартала и изведнъж от сянката се чува едно мазно "Ооо, здравейте...". В тъмното майка ми само успяла да различи войнишка униформа и решила, че е някакво войниче в отпуска, което се задява с непознати жени по улиците, и пак много строго го скакстрила. Оказало се, че - да - войниче в отпуска, но и нашето съседско момче, което просто я познало и поздравило.

Предоследното ме подсети за един мой случай   от преди една-две години...Звъняла съм на един познат,който правеше дограма за апартамента на нашите да уточним време за монтажа и понеже често последният номер,който ме е търсил е "милото" вземам gsm-а и набирам последният номер вътре ама СЪВСЕМ ПО ИНЕРЦИЯ..Това по обяд  и започвам:
"Как си любов моя?"
Отсреща :"Добре съм!"(малко студено,но пък е шумно и не вдявам к"во става)
Аз:"Какво правиш?Къде си?"
Той:"ААААААА,нищо!Тъкмо хапнахме с момчетата и отивам да си взема една бира.. ."
БРЕ!К"ви момчета?К"ва бира?Той не пие бирааааааа ..
Затворих му атоматично ,стоплила че бъркам номера..След 2-3 мин . на червене(колежката ме зяпа разбрала какво става  ) вече съм осъзнала на кой звъня(този познат е голям майтапчия)..И набирам пак,а отсреща ми вдига :"А ти как си "любов моя"?"
Съвсем почервенях...Обяснявам,че съм сгрешила,а той:"Тъкмо се зарадвах като ти видях номера,че и с тези думииииииии" направо ми стопли сърцето:oops:

супер истории,лееле 101 страници,голям смях пада тука