Номинации за най-голяма муня

  • 3 516 550
  • 18 481
# 1 650
Страхотно разказваш  Joy Било е купон незабравим  Joy
Виж целия пост
# 1 651
Много се смях Mr. Green
Виж целия пост
# 1 652
А аз започнах годината с топлото усещане, че има поне 20 човека, които са готови да пожертват празника си, за да ме спасят!!!
Това много ми хареса!  Hug
Виж целия пост
# 1 653
А аз започнах годината с топлото усещане, че има поне 20 човека, които са готови да пожертват празника си, за да ме спасят!!!
Това много ми хареса!  Hug

И на мен..страхотно е!
Виж целия пост
# 1 654
Дорис, душа, направо все едно филм гледах до като те четох. Спомни си още такива случки- за наше удоволствие!  Hug
Виж целия пост
# 1 655
Но Erica, аз серийно се изтипосвам в темата ту като "Зайчето между етажите", ту като "момичето с бодиарта" и разни други  Blush
Виж целия пост
# 1 656
Вярноо! На тези две истории бях ляла сълзи...от смях  Joy Joy
Виж целия пост
# 1 657
Но Erica, аз серийно се изтипосвам в темата ту като "Зайчето между етажите", ту като "момичето с бодиарта" и разни други  Blush

Най-любимите ми истории!Колко съм я разказвала тази със зайчето на приятелииииииии Joy
Дорис - ти си страшна в тия работи!!! Heart Eyes
Виж целия пост
# 1 658
Сещам се за случка с моя приятелка-голяма скица, много разсеяна, писател, лирична душа, скарана с чуждите езици. Влиза в спортен магазин с идеята да си купи маратонки; гледа, гледа и накрая казва на консуланта- извинете, може ли да пробвам тези маратонки марка "Рита" (  т.е. Puma )   Laughing

Виж целия пост
# 1 659
Дорис, страхотна си! Тъкмо се чудех кога ще се включиш пак  Grinning
Виж целия пост
# 1 660
Страхотни истории   Grinning  bouquet Смея се с глас Mr. Green
Аз също имам доста такива истории,но най-запомнящата се е следната,въпреки,че не е много смешна:

Бях кандидат студентка и се връщах с влака от поредния изпит на които се видяхме с една позната и заедно решихме да се приберем към града ни.Качваме се във влака,имахме си запазени места,сядаме си и започоваме да решаваме кръстословици,обаче тъй като едната от нас пише,другата се е наместила плътно до нея да чете и казва отговорите.Неусетно влака се напълни,ама с много хора,всеки влизаше проверяваше дали има празни места и излизаше,така едно момче влезе да провери ,видя,че няма ,но изведнъж попита " Момичета,може ли да седна при Вас,имам изпит,а няма как да чета",Ние се спогледахме,реално почти седяхме на 1 седалка,а и колега,знаем какво да ходиш по изпита и казахме " Добре".
Седна си момчето и наистина си извади учебници да чете,а ние продължихме с решаването на кръстословица.По едно време влака спира и ние едно такова озадачено си казваме " Коя ли е гарата?" и съвсем спокойно поглеждаме през прозореца и какво да видииииииииим - нашата спирка Shocked.
Немога да ви опиша как на бегом слязохме от влака,той даже леко се движеше и изведнъж,аз се усещам,че ми няма дамската чанта,в същия момент от влака същото момче с протегната ръка през прозореца крещи " Момичетаа-аааа, ваша ли е тази чантаа-ааааа",аз казах " Даа-ааааа",а той я хвърли от влака и силно се извика " Услуга за услуга" Grinning

 Wink Grinning Laughing Mr. Green Simple Smile
Виж целия пост
# 1 661
Да ви разкажа и аз какво направих днес. Mr. Green
Оставям детето в яслата,обувам се и излизам от забавачницата.
Стигнала съм почти до външната врата и поглеждам към ботушите
си.Отпред малко се олющили,кога ли съм го направила това,се питам
и продължавам напред.Правя още 1-2 крачки,пак си оглеждам ботушите,
нещо по-различно ги усещам от преди 10 минути.Дръзка мисъл ме споходи
изведнъж,това дали са моите ботуши??   #CrazyРеших да се върна и какво
да видя?Моите ботуши си стоят на мястото!Леле,как си приличаха тия ботуши!!
Моят номер,велур,високи,само окраската леко променена... Flutter
Събух ги и си обух моите,е,заспаха ми дето се вика.
На излизане побързах да се "похваля" на първата майка,която срещнах
какви ги бях надробила... Joy
Виж целия пост
# 1 662
Вчера сутринта бързаме на вратата с дребния, взимам му раницата и правя проверка на наличния инвентар вътре и с ужас установявам, че му няма пантофите за градината. Те са по поръчка /ортопедични обувки/ и ако трябва да правим други, ще се се наложи да се ръснем с около 100 лв. Вече ядосана почвам да намилам кой и къде ги е посял, притеснена, че са останали в градината. Свекърва ми кротко измъкна раницата от ръцете ми и ми подаде друга. Оказа се, че в бързината съм взела бебешката раничка с дрехи на сестра му, в която освен памперс и кат дрешки, друго няма.  ooooh!
Виж целия пост
# 1 663
Хехехе, аз чужди ботуши не съм обувала, но чуждо кафе съм изпивала.
Бях ходила по работа в Букурещ и трябваше да изчакам един колега. Обаче той ми се обади, че закъснява и аз по някакъв начин трябваше да убия времето. Харесах си едно кафене, обадих му се да му обясня къде съм и започнах да се оглеждам за маса. Вътре няма как да седна, че е за непушачи и се заоглеждах навън. А то повечето хора насядали по двама на маса и няма свободна Thinking Помолих две жени да седна на тяхната маса, поръчах си студен чай. Мислех да си поръчам и кафе, обаче забравих, че само съм мислела и докато говорех по телефона, се пресегнах и си придърпах кафенцето на масата. Една от жените се опита нещо да ми каже, но аз - улисана в разговора, въобще не я отразих. Изпих няколко глътки от кафето - хм, защо има захар??? Аз не си слагам захар! Приключих телефонния разговор и се вгледах в чашката - от едната страна имаше следи от ярко розово червило... каквото аз нямам. Толкова се притесних, извиних се, поръчах на женицата кафе, тя го обърна на майтап, заговорихме се, та докато дойде колегата, не скучах Mr. Green
Виж целия пост
# 1 664
Когато съм в супермаркета, съм се усещала няколко пъти , че подркарвам чужди колички  Grinning
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия