Страхотно разказваш 
Било е купон незабравим
Виж целия пост
Било е купон незабравим Номинации за най-голяма муня
- Публикувана: 27 май 2005, 12:27 ч.
- Последно мнение: 24 окт. 2019, 11:57 ч.
# 1 652
13 дек. 2009, 19:06 ч.
Това много ми хареса! 
Виж целия пост
А аз започнах годината с топлото усещане, че има поне 20 човека, които са готови да пожертват празника си, за да ме спасят!!!
# 1 653
13 дек. 2009, 19:13 ч.
Това много ми хареса!
И на мен..страхотно е!
Виж целия пост
А аз започнах годината с топлото усещане, че има поне 20 човека, които са готови да пожертват празника си, за да ме спасят!!!
И на мен..страхотно е!
# 1 654
13 дек. 2009, 21:14 ч.
Дорис, душа, направо все едно филм гледах до като те четох. Спомни си още такива случки- за наше удоволствие!
Виж целия пост
# 1 655
13 дек. 2009, 22:16 ч.
Но Erica, аз серийно се изтипосвам в темата ту като "Зайчето между етажите", ту като "момичето с бодиарта" и разни други 
Виж целия пост
# 1 657
14 дек. 2009, 11:40 ч.
Най-любимите ми истории!Колко съм я разказвала тази със зайчето на приятелииииииии
Дорис - ти си страшна в тия работи!!!
Виж целия пост
Но Erica, аз серийно се изтипосвам в темата ту като "Зайчето между етажите", ту като "момичето с бодиарта" и разни други
Най-любимите ми истории!Колко съм я разказвала тази със зайчето на приятелииииииии
Дорис - ти си страшна в тия работи!!!
# 1 658
14 дек. 2009, 12:14 ч.
Сещам се за случка с моя приятелка-голяма скица, много разсеяна, писател, лирична душа, скарана с чуждите езици. Влиза в спортен магазин с идеята да си купи маратонки; гледа, гледа и накрая казва на консуланта- извинете, може ли да пробвам тези маратонки марка "Рита" ( т.е. Puma ) 
Виж целия пост
# 1 659
15 дек. 2009, 06:26 ч.
Дорис, страхотна си! Тъкмо се чудех кога ще се включиш пак 
Виж целия пост
# 1 660
16 дек. 2009, 17:28 ч.
Страхотни истории 
Смея се с глас 
Аз също имам доста такива истории,но най-запомнящата се е следната,въпреки,че не е много смешна:
Бях кандидат студентка и се връщах с влака от поредния изпит на които се видяхме с една позната и заедно решихме да се приберем към града ни.Качваме се във влака,имахме си запазени места,сядаме си и започоваме да решаваме кръстословици,обаче тъй като едната от нас пише,другата се е наместила плътно до нея да чете и казва отговорите.Неусетно влака се напълни,ама с много хора,всеки влизаше проверяваше дали има празни места и излизаше,така едно момче влезе да провери ,видя,че няма ,но изведнъж попита " Момичета,може ли да седна при Вас,имам изпит,а няма как да чета",Ние се спогледахме,реално почти седяхме на 1 седалка,а и колега,знаем какво да ходиш по изпита и казахме " Добре".
Седна си момчето и наистина си извади учебници да чете,а ние продължихме с решаването на кръстословица.По едно време влака спира и ние едно такова озадачено си казваме " Коя ли е гарата?" и съвсем спокойно поглеждаме през прозореца и какво да видииииииииим - нашата спирка
.
Немога да ви опиша как на бегом слязохме от влака,той даже леко се движеше и изведнъж,аз се усещам,че ми няма дамската чанта,в същия момент от влака същото момче с протегната ръка през прозореца крещи " Момичетаа-аааа, ваша ли е тази чантаа-ааааа",аз казах " Даа-ааааа",а той я хвърли от влака и силно се извика " Услуга за услуга"
Виж целия пост
Смея се с глас Аз също имам доста такива истории,но най-запомнящата се е следната,въпреки,че не е много смешна:
Бях кандидат студентка и се връщах с влака от поредния изпит на които се видяхме с една позната и заедно решихме да се приберем към града ни.Качваме се във влака,имахме си запазени места,сядаме си и започоваме да решаваме кръстословици,обаче тъй като едната от нас пише,другата се е наместила плътно до нея да чете и казва отговорите.Неусетно влака се напълни,ама с много хора,всеки влизаше проверяваше дали има празни места и излизаше,така едно момче влезе да провери ,видя,че няма ,но изведнъж попита " Момичета,може ли да седна при Вас,имам изпит,а няма как да чета",Ние се спогледахме,реално почти седяхме на 1 седалка,а и колега,знаем какво да ходиш по изпита и казахме " Добре".
Седна си момчето и наистина си извади учебници да чете,а ние продължихме с решаването на кръстословица.По едно време влака спира и ние едно такова озадачено си казваме " Коя ли е гарата?" и съвсем спокойно поглеждаме през прозореца и какво да видииииииииим - нашата спирка
.Немога да ви опиша как на бегом слязохме от влака,той даже леко се движеше и изведнъж,аз се усещам,че ми няма дамската чанта,в същия момент от влака същото момче с протегната ръка през прозореца крещи " Момичетаа-аааа, ваша ли е тази чантаа-ааааа",аз казах " Даа-ааааа",а той я хвърли от влака и силно се извика " Услуга за услуга"
# 1 661
17 дек. 2009, 16:30 ч.
Да ви разкажа и аз какво направих днес.
Оставям детето в яслата,обувам се и излизам от забавачницата.
Стигнала съм почти до външната врата и поглеждам към ботушите
си.Отпред малко се олющили,кога ли съм го направила това,се питам
и продължавам напред.Правя още 1-2 крачки,пак си оглеждам ботушите,
нещо по-различно ги усещам от преди 10 минути.Дръзка мисъл ме споходи
изведнъж,това дали са моите ботуши??
Реших да се върна и какво
да видя?Моите ботуши си стоят на мястото!Леле,как си приличаха тия ботуши!!
Моят номер,велур,високи,само окраската леко променена...
Събух ги и си обух моите,е,заспаха ми дето се вика.
На излизане побързах да се "похваля" на първата майка,която срещнах
какви ги бях надробила...
Виж целия пост
Оставям детето в яслата,обувам се и излизам от забавачницата.
Стигнала съм почти до външната врата и поглеждам към ботушите
си.Отпред малко се олющили,кога ли съм го направила това,се питам
и продължавам напред.Правя още 1-2 крачки,пак си оглеждам ботушите,
нещо по-различно ги усещам от преди 10 минути.Дръзка мисъл ме споходи
изведнъж,това дали са моите ботуши??
Реших да се върна и каквода видя?Моите ботуши си стоят на мястото!Леле,как си приличаха тия ботуши!!
Моят номер,велур,високи,само окраската леко променена...
Събух ги и си обух моите,е,заспаха ми дето се вика.
На излизане побързах да се "похваля" на първата майка,която срещнах
какви ги бях надробила...
# 1 662
18 дек. 2009, 09:24 ч.
Вчера сутринта бързаме на вратата с дребния, взимам му раницата и правя проверка на наличния инвентар вътре и с ужас установявам, че му няма пантофите за градината. Те са по поръчка /ортопедични обувки/ и ако трябва да правим други, ще се се наложи да се ръснем с около 100 лв. Вече ядосана почвам да намилам кой и къде ги е посял, притеснена, че са останали в градината. Свекърва ми кротко измъкна раницата от ръцете ми и ми подаде друга. Оказа се, че в бързината съм взела бебешката раничка с дрехи на сестра му, в която освен памперс и кат дрешки, друго няма. 
Виж целия пост
# 1 663
18 дек. 2009, 11:09 ч.
Хехехе, аз чужди ботуши не съм обувала, но чуждо кафе съм изпивала.
Бях ходила по работа в Букурещ и трябваше да изчакам един колега. Обаче той ми се обади, че закъснява и аз по някакъв начин трябваше да убия времето. Харесах си едно кафене, обадих му се да му обясня къде съм и започнах да се оглеждам за маса. Вътре няма как да седна, че е за непушачи и се заоглеждах навън. А то повечето хора насядали по двама на маса и няма свободна
Помолих две жени да седна на тяхната маса, поръчах си студен чай. Мислех да си поръчам и кафе, обаче забравих, че само съм мислела и докато говорех по телефона, се пресегнах и си придърпах кафенцето на масата. Една от жените се опита нещо да ми каже, но аз - улисана в разговора, въобще не я отразих. Изпих няколко глътки от кафето - хм, защо има захар??? Аз не си слагам захар! Приключих телефонния разговор и се вгледах в чашката - от едната страна имаше следи от ярко розово червило... каквото аз нямам. Толкова се притесних, извиних се, поръчах на женицата кафе, тя го обърна на майтап, заговорихме се, та докато дойде колегата, не скучах
Виж целия пост
Бях ходила по работа в Букурещ и трябваше да изчакам един колега. Обаче той ми се обади, че закъснява и аз по някакъв начин трябваше да убия времето. Харесах си едно кафене, обадих му се да му обясня къде съм и започнах да се оглеждам за маса. Вътре няма как да седна, че е за непушачи и се заоглеждах навън. А то повечето хора насядали по двама на маса и няма свободна
Помолих две жени да седна на тяхната маса, поръчах си студен чай. Мислех да си поръчам и кафе, обаче забравих, че само съм мислела и докато говорех по телефона, се пресегнах и си придърпах кафенцето на масата. Една от жените се опита нещо да ми каже, но аз - улисана в разговора, въобще не я отразих. Изпих няколко глътки от кафето - хм, защо има захар??? Аз не си слагам захар! Приключих телефонния разговор и се вгледах в чашката - от едната страна имаше следи от ярко розово червило... каквото аз нямам. Толкова се притесних, извиних се, поръчах на женицата кафе, тя го обърна на майтап, заговорихме се, та докато дойде колегата, не скучах
# 1 664
22 дек. 2009, 17:57 ч.
Когато съм в супермаркета, съм се усещала няколко пъти , че подркарвам чужди колички
Виж целия пост
Препоръчани теми