Номинации за най-голяма муня

lechugitka , 

А на мен ми стана интересна лентичката ти в подписа! Защо пише че чакате Мони, а щъркела носи две бебета?

хахаххаааа, щото съм муня... ей сега видях, че щъркела носи две бебета...

Може да излязат две накрая-нищо не се знае   Сега поне можеш спокойно да ходиш на гости-най-много някоя окоплодна вода да изтече

Ще гледам само като ходя на гости хората да нямат паркет, че е опасно, ако ми изтекат водите на паркета. Ще вземе да се надуе. После и ремонт ще трябва да правя ))))

Ох, направо ме заболя от смях - голяма си шматка!

И аз недискретно за неочаквано подранил цикъл да се изкажа. Та излизаме ние с възлюбения, първи месеци съвместно съжителство и в началото на Главната улица срещаме мои познати с колелета. Искам си аз едно кръгче и правя обиколка. На слизане си ожулвам крака, приклякам да видя по-добре местото и казвам:
- Ей, как се раздрах...
А моят започва да се смее:
- Като гледам и друго си си раздрала  

 

Ух, откога не съм се разписвала, а не е като да нямам...
С приятеля ми се разбираме след работа да седнем някъде да хапнем. За да не идва чак до нас, а да се срещнем по пътя, му казвам да ме чака до банкомат на ОББ, щото и някакви пари трябва да изтегля.. Тръгвам аз, обаче не в посока на заведението, където трябваше в крайна сметка да седнем, а в противоположната (кой знае защо...) Стигам до банкомата, за който мисля, че сме се уговорили, тегля пари и тропам нервно... Звъни ми той, че ме чака и аз започвам да бълвам гущери. Разбираме, че не сме се разбрали и се уговаряме аз да го изчакам на кръстовището и той ще ме пресрещне там. Обаче по пътя виждам една позната, пресичам с нея да си купи цигари и съвсем забравям за новата уговорка. Моят човек изнервен пристигнал на мястото, огледал се и ми звъни "Къде си?" и аз "На кръстовището!", нищо, че бях на две пресечки от там После като се пресрещнахме, ми тегли голямо конско, че съм заблеяна..
А преди няколко дни сънувам, че сме се скарали. Събуждам се и започвам да го бутам да го питам защо ми се сърди. Ококори се, гледа ме.. и понеже ми е свикнал, само въздъхна и се обърна на другата страна. На другия ден ми каза, че пак съм получила факс от космоса, а аз (замислена за работа) питам "Това коя фирма е?"

Ах, каква сладуранка си... 

Аз днес търся в Гугъл Ку-ку магазин. Естесвено, има резултати и от бг-мама, от архива. Тема: питат за пърдяща възглавница.  И зачитам аз, незнайно защо, и стигам до един пост, че в Кауфланд имало такива. Не знам защо погледнах и ника. И какво да видят очите ми: мнението е писано от... Мишелин ...  "Някой ми е "откраднал" ника    ". След минутка зацепих, че аз съм го писала това, ама спомен никакъв. 

В момента си търся практика и тотално изтрещявам...
Утре съм  на интервю..говорих с някаква жена по телефона да се уговорим кога и къде. На мнение съм, че жената се представи като Г-жа едикоя си, шефка на учреждението (тук да поясня, че въпросната ме държа половин час на телефона и след десетата минута само псувах на ум и изчислявах колко ще ми струва разговорът, та не я слушах много много). Днес решавам да се подготвя за интервюто и откривам, че поне фамилията на въпросната шефка съм запомнила правилно, само че първото и име е Райнер...следователно тя е МЪЖ  Сега има две възможности..или ми е насрочила среща с шефа, а не с нея самата (ама тогава що ми каза “ще се видим в четвъртък“ ) или просто човекът има мноооого женствен глас.  Как ще се червя утре, как ще обяснявам с кого съм говорила и при кого отивам, направо не ми се мисли. 

Вчера ми се обадиха от друго място да ме канят на интервю. Името на човека даже не го чух, камо ли да го запомня..и там ще се червя, че не зная при кого отивам...само се моля поне наистина да е мъж, че той пък жена ако излезе..

Миналата седмица, пак заради практиката, отивам до едно село на един час път да питам в една фирма, дали взимат практиканти. Слизайки на гарата ми просветва, че съм си забравила принтираната карта. Викам няма проблем, знам горе-долу посоката, помня първата буква на улицата, ще се оправя. Тръгвам и след малко виждам ул. Лессингстрасе..викам еййй, виж как лесно я намерих. Извървях я 5 пъти, ама фирма-йок..прибрах се с подвита опашка. После се оказа, че улицата била Линденстрасе, успоредна на Лессингстрасе..

Моите муньовщини не са една и две..
Отивам на преглед за носа-ужасно ме сърби, кихам, запушва се.. Лекарката ме тества за алергия и ме праща и на снимка-пише талон. Отивам на рентгена и рентгеноложката казва "Съблечете се". Чудя се аз защо ли да се събличам, след като ще ми снимат носа, но какво ли разбирам, послушно се събличам. Нови указания-"Допрете гърди до таблото". Правя го, все по-учудена, но пък и послушна. И после вика-"Облечете се". И аз-"А носа няма ли да ми снимате?" Оказа се, че лекарката в бързината сбъркала кода в талона-нали са някакви цифри и ми назначила снимка на бял дроб, а не на носа, ама аз нали съм изпълнителна, две снимки ми направиха този ден-една на бял дроб и една на носа.

 

 и аз така преди години говорих по телефона с една "госпожа" Щернке... отивам след 2 дни във фирмата и на офис-мениджъра казвам, че имам среща с госпожа Щернке, при което той прихва да се смее...  и ме предупреди, че става въпрос за мъж  

добре, че последните години в обявите стои освен телефон и имейл, който често е съставен от име + фамилия, та различавам мъжа от жената...  

Флоке, ти взе ли книжка в БГ? Успех утре на интервюто!

Значи все пак не съм сама с муньовщината ми 

Ми не, уж големи планове бяха, пък накрая докато се наканя да се запиша на курс и то половината време мина и вече нямаше смисъл.

Казват, че бременните жени доста изтрещявали. Аз съм станала толкова разсеяна, че направо нямам думи. Та какъв разговор провеждам със сестра ми по телефона преди няколко дни. Става въпрос, че не ми се дават близо 100 лева за помпа за кърма и я питам нея дали тя има такава.
- Ами имах, обяснява ми тя. Даде ми я Емилия /Емилия се казва свекърва й и е близо на 60 години/.
Аз направо щях да падна, като чух, че свекърва й й я е дала, ама си викам сигурно специално за нея я е купила.
- Ами сега къде е помпаат- питам аз.
- Върнах й я- казва сестра ми.
-Чудесно, тогава да ми я прати в Бургас /аз съм от Сф, но живея с мъжа ми в Бургас/.
- Аааа чак в Бургас надали ще ти я прати - казва сестра ми.
Аз вече ядосана - Е, защо пък да не ми я прати?! Къв й е проблема?
- Абе, тя ще си я ползва, нали чака второ-ядосва се и сестра ми.
Аз вече съвсем ококорила очи. - Моля?! Абе, какво второ бе, дете ли?
- Ами дете,ти не знаеш ли?- съвсем се ядосва сестра ми. А аз не мога да разбера какво се случва и казвам - Е на 60 години как ще ражда и кърми.. Седва пет минути мълание и бурн смях. Чак тогава милата ми сестра ми обясни, че не говорела за свекърва си, а за наша обща приятелка и съседка. Аз обаче от къде да се сетя...

Този от интервюто наистина се оказа мъж.  Влизам и провеждаме следния диалог..
-  Заповядайте, седнете..мога ли да ви предложа нещо?
-  Амиии..практика..
-  Аз всъщност имах предвид кафе, чай, вода...