Аз пък или съм уникален тапир, или.. не знам, но нито едно земетресение не усетих. Като беше най-голямото, мъжът ми ме събуди, вдигна и децата, повъртяхме се 2-3 минути и им наредих да си лягат всички. Така де, няма да си разваляме спокойствието 
. На другия ден отивам на работа, хората недоспали, разтревожени, висяли пред блоковете.., аз само се чудя как не съм разбрала, че нещо толкова страшно е станало.
А за ключове като става дума, аз съм оставяла домашните без такива, а съм на хиляди километри разстояние.
Отивам в командировка в Страсбург, пристигам, настанявам се, доволна и щастлива, че всичко е минало добре (защото предишното ми пътуване беше кошмарно и с хиляда претипетии), бъркам в един джоб и откривам там единствения комплект ключове от апартамента в София (тъкмо се бяхме нанесли и още не бяхме направили ключове за всички). Звъня веднага на мъжа ми и той ми вика: "Да, разбрах, че сме без ключове, току-що приключихме с разбиването на вратата"
Виж целия пост
. На другия ден отивам на работа, хората недоспали, разтревожени, висяли пред блоковете.., аз само се чудя как не съм разбрала, че нещо толкова страшно е станало.А за ключове като става дума, аз съм оставяла домашните без такива, а съм на хиляди километри разстояние.
Отивам в командировка в Страсбург, пристигам, настанявам се, доволна и щастлива, че всичко е минало добре (защото предишното ми пътуване беше кошмарно и с хиляда претипетии), бъркам в един джоб и откривам там единствения комплект ключове от апартамента в София (тъкмо се бяхме нанесли и още не бяхме направили ключове за всички). Звъня веднага на мъжа ми и той ми вика: "Да, разбрах, че сме без ключове, току-що приключихме с разбиването на вратата" 
-минералната вода се оказва ракия.Иначе имаше турбо ефект-моментално ми мина зъба и съм заспала в момента в който съм легнала. 
Не е лоша идея. 
Бяхме за седмица на морето и на тръгване решаваме да отидем до устието на Камчия да се поразходим с лодка. То не беше лодка а туристическо корабче, кефихме се 30 мин и вече аз първа слизам и поемам децата. Първа идва Миша и аз да не я оставям до себе си, че ми се стори опасно толкова близко до водата я понасям бързо на ръце и на втората крачка чехъла ми се закача в края на металния кей (незнайно защо винкела стърчеше нагоре) и със засилка като не успях да запазя равновесие се пльосваме на едни камънаци 
) 
В първия момент дори не разбрах какво става и за по-голяма сигурност 3 пъти слагам и вадя четката. Дори и по ръката си мацах да ни би в шопинг умопомрачението си да съм купила някакъв нов, екзотичен цвят. Но тцъ. Не знам на колко бройки има подобни пропуски, но е факт, че аз съм си купила празна спирала. Бележка не пазя. Отдавна беше 
Един път да се наканиш и то ..... 
Не ми се припомня какво отлепяне от косата и падна, баба ми беше на косъм да хване голямата ножица 
