Номинации за най-голяма муня

И на мацката ич не и беше забавно.  Има ли нужда да казвам, че избяга в секундата в която видя такси. Аз си се смях до нас ... ама все пак никакви психопати не се опитаха да ме стреснат късно през ноща.

От последните две странци се досетих и аз за една моя подобна, мунска случка преди години.
Прибириам се аз от училище доста уморена към 14-15:00 часа и решавам да си полегна. Обаче ми е доста нервно, защото на другия ден ме очакваше много тежка защита на един проект...та трудно заспах и разбира се сънувах зловещи сънища с чертежи, колони, греди, арматури и всякакви подобни.. . Изведнъж се стряскам и се събуждам, виждайки, че навън се е леко смръчило. Обзема ме страшна паника, имам чувството, че съм спала 15часа и си мисля, че вече е сутрин. Поглеждам си телефона и о, Боже - 08:20!! а защитата ми започва в 07:30! Обличам се за секунди, минавам през тоалетната като ураган, грабвам всички чертежи и бегом към входната врата. Тъкмо я отварям да излизам и с периферното си зрение видях телевизора, секунда след това  и дочух дебилния смях на Ники Кънчев, две секунди след това осъзнавам, че дават Стани богат?!! Сутринта?! И тогава, като че ли умът ми се избистри и си погледнах пак телефона - 20:30 вечерта. Какво съм правила, как съм го гледала тоя телефон, не знам, обаче, когато станах, бях сигурна, че виждам 08, а не 20 часа  Добре , че беше Кънчев. Иначе какво щях да правя в 20:30 на училище - не знам. 

  Ей, ще събудя къщата от смях с вас!

Телефони, метро ... аз съм дърта бе момичета! Нямаше мобилни телефони когато бях ученичка, а за метрото само по филмите гледахме. Имаше СССР и роднини работещи там. Един дядо изпращаше редовно всякакви бонбони, някоя и друга кукла и КОРДЕЛИ! То и тук имаше, но техните бяха ... замечательни! Големи, та чак огромни и много красиви. Купила ми мама нова поличка, чорапогащниче, ризка и двете огромни бели кордели се мъдрят на двете ми опашки. 2 или 3 клас бях. Фръцках се доволна пред огледалото, фръцках се и пред входната врата, фръцках се и на терасата ... Абе много се фръцках и отидох горда и красива на училище. Обаче като стигнах пред вратата на класната стая силно се сконфузих и потиснах. Красива, красива ама... без чанта и учебници кой ще ме иска на училище. От много фръцкане забравих да си я взема. Хайде обратно и отидох да се моля на баба ми да ме заведе и да ме извини пред класната, ама да не казва защо съм закъсняла  
В друг случай същата тази ученическа чанта седеше и ме чакаше на една пейка по пътя към вкъщи, добре че не е дълъг и си я намерих бързо. И якето беше там, ама на съседната. То пък и в Кът за забравени вещи е висяло няколко дни докато се усетя, че го няма и си го позная на закачалката. Минаваше му сезона, няма все за него да мисля  
Иначе да знаете имам много добра памет!  

сутринта на четката за зъби си изстисках от разтвора за контактни  лещи...

А аз щях с пастата за зъби да си измия лицето, понеже и скрабът ми за лице е в тубичка и обратното ми се е случвало със скрабът пък за малко да си измия зъбите  

И вчера ще слагам едни дрехи на ММ за пране и си мисля как трябва да изхвърля някакъв боклук и се виждам почти навряла дрехите му в торбата с боклука и той седи и се смее "Изнасяш ли ме вече?" 

С тези среднощни походи съм си патила и аз. Ставам в 2.30ч. мислейки, че е 5ч. набързо се оправям и хуквам да гоня влака. Минавам покрай автобусната спирка и си мисля друг път има хора които чакат явно съм закъсняла и е минал автобуса и смело продължавам. Отсреща на улицата има кафе което отваря сутрин по времето когато минавам да но този път затваряше и излизаха някакви пиянки, а аз тези пък пили до сутринта ама защо пък затварят. Та и това не ми помогна да се усетя, чак когато стигнах до една по тъмна уличка по която минавам и винаги ме е страх констатирах, че няма жива душа а принципно все има поне един човек. Тогава реших да погледна часовника и  ужас обхвана ме такъв страх, че не помня как съм се прибрала на бегом. Най интересното беше, че никои не беше усетил моите среднощни разходки та като им казах какви съм ги свършила мъжът ми се спука от смях и ми вика радвай се че не съм те усетил че до сутринта щеше  да обясняваш от къде се прибираш по това време при положение, че снощи си легнахме двамата

Имам случка и с обратния вариант. На работа съм до 17ч което иначе казано е 5. Часовникът ми показва 15ч. но аз защо пък да гледам единицата от пред и решавам, че е време да си ходя. Ставам гася си компютъра, събирам си нещата, а шефа го виждам как ме гледа недоумяващ със странен поглед. Най - нахално го питам няма ли да си ходим , а той горкия ми вика: Ами то е три часа рано е още ама ти щом имаш работа тръгвай. Голям срам брах, как да му обясня, че за мен е 5. 

НАДЕ    разсмя ме с глас 

Ние така веднъж изтървахме автобуса София-Бургас, защото билетите били за 14ч, а аз си мисля, че са за 16 (т.е. 4) и спокойно пием кафе и убиваме време ... а той автобуса вече е наближавал Пловдив, когато ние тепърва тръгнахме към автогарата 

Хаха как беше на вкус )))
Аз така веднъж на детето сложих от нашата паста, в което няма нищо фатално, обаче като писна "люти, люти", аз обаче най-невъзмутимо викам" мий се, не мрънкай, сам си я избра тая паста", а то сълзи му текат... И се усетих вечерта, когато пък си сложих от детската на мен, че съм разместила местата на пастите и инерцияте  грабнала първата...

НАДЕ123    и аз се разхилих, то верно иди доказвай после, че си се объркала )))))))

   "Изнасяш ли ме вече?"

По време на занятия ми се наложи да излезна от аудиторията. Ключът в ръката ми. Знам, че трябва да заключа след мен, когато няма никой вътре, но защо ми трябваше да се пробвам да отключа преди това на излизане!?
Нямаше да е толкова страшно, ако това не се повтори и на следващото ми излизане от там.

Някой да е простирал мръсните дрехи?
Преди време майка ми ми звъни като се прибера да простна дрехите. Влизам още от вратата забелязвам пълната кофа и си викам чудничко тя, чак ги е извадила. Отивам на балкона  и почвам да простирам, ама си мисля абе тея дрехи много са сухи, не миришат както трябва и звъна на майка ми и я питам:
Мамо къде са дрехите за простиране
Тя: Ми в пералнията.
Събрах вече простряните мръсни дрехи, извадих праните, пуснах тея. Но после много се смях, нашите също много се смяха. Мама се пошегува, че съм искала да пестя вода като проветря дрехите.

Подсетихме за една случка:
Приятелката ми ще спи в къщи, а баба ми, уж, ще ни наглежда..... / баба няма.../
Прибираме се от дискотеката и тя ме пита къде е тоалетното мляко. Отговорих й, че е на пормантото.... Та, седнала нашата и си търка очите и по едно време ми казва" "Абе, това ужасно люти и смърди!". Аз, тъкмо излизах от банята и кво да видя: Мунята изстискала от тубата с крем за обувки и си маха грима...
Добре че, боята беше безцветна, сиреч бяла...  
После, докато със зор си миеше лицето от боята, като за капак счупи мивката в банята 

п.п. Действието се развива през далечната 1992 год, когато имаше само българска крем-боя за обувки в метални туби.

Загоря ми манджата, докато седях и ви четох мунските изпълнения, момичета. 

Вие това със ставането по нощите сте го правили един път, а аз го направих цели два и то в рамките на два - три месеца. От бързо излизане ме спаси само факта, че ставам 1.30 - 2.00ч. преди излизане.
Та ставам аз, на автопилот минавам през банята,  после към кухнята, пускам си лаптопа, правя си кафе и сядам пред него. Е да ама нещо ми е трудно фокусирането и ми е толкова мътно, че се чудя какво не е наред. Поглеждам часа на лаптопа и нещо не виждам добре, направо се заврях в него като видях, че е 2 през нощта. Погледнах съжалително кафето, за секунда ми мина мисълта не си добре, замина топлото кафе, загасих лаптопа и се върнах в леглото.
Бях забравила за случката докато не се повтори, чак се притесних, че взе да ми става нещо като навик, дори не се учудих, че половинката ми още спи, а той става преди мен