Номинации за най-голяма муня

ПП: в момента и аз съм болна и съм на него! Ако ме пита някой, ще кажа какво пия!

Явно латинската представка и харесва повече от гръцката. 

Да се присъединя към падащите и блъскащи се хора.Наскоро се придобих с едно много сладко велосипедче и реших да отида до апартамента си с него и си карам лудо на последната скорост и си мисля еее колко е яко минавам си дупчици тва онова и точно пред блока има една дългаа шахта по цялата улица напречно само ,че някаква умна тиква е поставила решетките не напречно на пътя а по протежението на пътя и аз в красивият си и вдъхновен вид ,че мога даа карам пропадам между решетките и излитам яко напред.Паднах на ръце и си викам пууу поне никой не ме видя обръщам се да си извадя велосипеда от решетките и ооо небеса един симпатяга седи и ме гледаа   попитаме дали съм добре еее добре бях ама сраааааааааааааааммммммммммммм

Миналата седмица излизаме с мъжо един ден сутринта, ходим насам-натам и се прибираме. Влизаме във входа и си говорим, коя дата е днес, аха, верно че е еди си коя, добре. Качваме се вкъщи и ми звъни телефона - баща ми - оо, здравейте, честит празник, да сте живи и здрави и много щастливи, дъра-бъра, нали не бъркам, нали днес ви  беше годишнината?   Буквално се плеснах по челото. След 5 години брак се случи това, дето съм се заричала, че никога просто не може да ми се случи, да си забравя годишнината от сватбата, ама добре че и ММ я е забравил та и той в кюпа, а баща ми помни.  

И по-късно пак излизаме. Минаваме покрай един цветарски магазин. Рекъл си ММ дай да й купя едно цвете поне. Ама няма пари в портмонето. Вика ми - дай ми пари да ти купя цвете. Вадя 10лв - да ми върнеш ресто 5 лв. Върна ми. Аз пак му ги давам - хайде от мен да мине, задръж ги да си купиш нещо. 

Ха ха ха    това ресто ме уби  !

радея ние като си избирахме дата за сватбата, моя мъж вика, нека да е на 24.05, че да не я забравя датата

Прясна муньовщина, собствено производство, празничен едишън 

Минаваме с мъж ми през вилата на неговите родители, където в момента няма никой, и освен всички други поръчения свекървата е помолила да й наберем малко лапад от градината. Ми как няма да й наберем, естествено  Аз се заемам с другата задача - да извадя малко лук, а на съпружеството възлагам да обере лапада - завеждам го и му показвам - ей това е, обери го, скоро няма да идваме пак. Той послушно взема една голяма щайга и съвестно обира всичко до последната шушка. Товарим щастливи и потегляме, изпълнили всички поръчения. Стоварваме им багажите вечерта късно по тъмно и се прибираме с част от зеленчука. Баща ми попогледна, повдигна си едната вежда, но нищо не каза. На другия ден все пак реши да се осведоми човекът - абе, вика, това, дето сте го набрали, за какво ви е толкова много? Е как, казвам, лападец, за 1-2 чорбички ще има. - Ами то това не е лапад бе, хора! - Ми какво е, мътните да го вземат? - Ми това е такова... ъъъ... онова... абе дето се слага на киселите краставички по малко за стягане и аромат! (аз и в консервирането съм също толкова "веща", колкото и в зеленчукобера  пък на него му бяга думата). Звъним на свекървата: - Майко, ние май нещо сме объркали  Тя: - Абе деца, обрали сте всичкия хрян!  Хрян било, неговата кожа! Че аз откъде да знам? Зелено ли е - зелено е. С големи листа ли е - с големи. До ореха ли е - до ореха е. Е как тогава смее да не е лапад? 

Няма да стане градинар от мен 

П.С. Мисля, че остана 1 листо на корена, дано да оцелее, докато дойде време да се правят киселите краставички.

Ех, Атти, ти поне хрян си набрала. Аз бях събрала доволно количество от някакъв бурен и с доволна усмивка, че съм свършила поръчаното, го занесох на свеки вместо лапад. Няма да казвам какъв срам брах, а свеки как ми се смя

Ама те добре, че казаха навреме, защото на мен нищо не ми пречеше и да си сготвя яхнийка от зеленийката 

На мен ми бяха дали някакви зелении, ама те били сборна формация, пък аз много не обичам такива неща и с погнуса ги сготвих на мъжа ми...всичко си беше ядливо, но в "букета" имало листа от целина, е не знам как не съм усетила преди готвенето, но супата миришеше от километри на целина
Иначе беше вкусна, и той даже си я изяде...но с листата си е рисковано да ви кажа 

Аз миналото лято така набрах "коприва". Берем с една приятелка, а аз съм си намерила едно ъгълче на полянката където копривата е една такава младичка, свежичка, чак ръкавиците свалих защото е толкова нежна, че не пари ръцете Обаче на финала се оказа, че съм набрала някакъв неядивен бурен.  Добре че дружката си разбираше от работата и беше напълнила един плък с коприва, та си хапнахме каша и супа 

Атти   , когато и да попадна на твой пост винаги ме усмихваш.
А аз да се самоизтипосам колко съм завеяна... Вчера пътувам в автобуса към работа и си мисля какво трябва да свърша. И в един момент някакво момче се приближава към мен, в ръце с някаква папка и индификационна  карта..
И аз не знам защо реших, че е от онези, които събират помощи.По принцип на такива не давам пари вече, тъй като не смятам, че отиват където трябва. Обикновено им искам повече информация и евентуално банкова сметка, за да проуча спокойно чрез чичо Гугъл ситуацията и ако реша да преведа пари.(Обикновено те реагират много остро, което още повече подбужда недаването ми на пари на подобни хора, но да не се отплесвам прекалено.) Та приближава се той и нещо промърморва, и аз.. дори не го чух, обаче съм се замислила и му казвам нещо от рода на.. "Не, съжалявам."
При което той вади едни очи като понички  . Такива очудени и едва успявам от тракането на автобуса да различа думите "Е как не?  Билети и карти за проверка"   Е, няма такива смесени чувства.Нещо средно между неудобство и силен вътрешен хилеж. Изобщо не съм разбрала, че е проверяващ.Той един такъв младичък. Ужас.

Подсети ме на тема транспорт за скорощна моя муньовщина.
През последните години съм много отнесена, все нещо мисля, все нещо съм се вглъбила. Скоро мъжът ми ме оставя на Плиска, за да си хвана нещо до Окръжна болница, защото пък там ще гоня рейс за Лозен. / Това за тези дето познават района  / Слизам от колата и виждам един рейс, който съм виждала и в Младост и се качих на него. Да, ама рейса не продължи по Цариградско , ами на 4- ти км зави на дясно. Аз  Обръщам се към един господин до мен и го питам:
- Извинете аз на какво се возя?
- Как на какво? На рейс.........................

 

Разбрахме се после, че всъщност питам за номер и що така не върви, където искам, но поне на човека му стана много весело и го оставих с усмивка на лицето. 

Да си признае веднага коя беше тази: вчера в обедната почивка почуквам на вратата на тоалетната и от там се чу: "Влееез!"  

Да бе, ти не си влезнала, когато са те поканили, сега я търсиш по форумите... Ама поне си си в темата