Номинации за най-голяма муня

Я да се изтипосам и аз 

Отивам да си внасям пари в банката, нареждам се на касата. Леко встрани стои симпатичен младеж и аз си мисля - ето сега ще изпъкна с моите стотачки  Идва ми редът, вадя парите - не исках да ги размотавам в портомонето цял ден и ги бях прибрала във вътрешен джоб на чантата - и ги слагам в отвора, но най-отгоре с 2 ежедневни дамски превръзки, поне бяха зелени, в тон с банкнотите. Еми изпъкнах сигурно

Ох, много смешно ми стана 
Преди седмица-две идва у нас едно приятелче на синът ми - да си играят на компютрите.
Наиграха се и решават, че ще излизат. Синът ми вече се обул и се сетил, че му трябват някакви дребни. Аз подавам само глава от стаята и моля приятелят му да се обърне за малко с гръб, че съм по бельо (беше ми много топло, пък и нали съм си у нас) 
Днес отново идват същото това момченце и още едно. Тръгват пак да излизат и всичко се повтаря. Само че този път синът ми, още необут, тръгва да влиза в стаята, а едното момченце - след него. А онова другото, от миналия път, му вика: "Не влизай там, бе! Майка му е гола!" 

продавач консултант: с какво мога да Ви помогна? Какво търсите?
 мама: търся мъжа си! 

Изгуби баща ми в магазина и реши да поиска помощ 

Клю - А продавачът намери ли го баща ти?

'Айде и аз тука ....

Преди многггоо години в тинейджърството.....
Нали знаете как се чувствате в един от онези първи срещи с ново гадже... Хем еуфория, хем притеснение, хем искаш да се изкараш егати мацката... в целия си блясък.... та в един хубав зимен ден имам среща с едно гадже (от малък град съм, та срещата е на култово място, всички там се срещат... Точно в центъра... разбирайте супер много хора) натокала съм се.. Беше валяло сняг преди дни и си беше заледенко ... Та приближавам аз с походка тип Ноами Кембъл... лед... боти на ток.. той ме гледа... в центъра на града и аз... пльоосс Ей тъй с ръцете напреде и всички мене гледат барабар с "гаджето" ...ужас,срам, позор
То така или иначе не стана с това "гадже" след като ми сподели, че за Коледа е получил епилатор... ... Това беше последната среща...

Ma как ма ? Тука всички знаят, че бг-мамската форумка искат мъжа и да бъде гладко епилиран /даже там дето слънце но го огрява/ и с цикъл по-редовен от нейния! /а от нейния цикъл и дете по-свестни няма то се знае/  Иначе като мъж не го поглежда, камо ли да му сготви! Ша знаеш някоя мацка от тука си го е гепила и сега законно го държи за епилираните ...... 

П.П. Всичко е научно и емпирично доказано с анкети в прилежащите теми. 

Като стана дума за лед!  

Когато бях ученичка дядо и баба вземаха храна от един стол. Навън зима, студ и мраз и аз като добра внучка отивам с едни канчета тройка да взема храната. Взех я - шницели с капия за гарнитура и на връщане по навик минах по краткия път, а там има едно такова като рампа да се слиза, ама дълго поне 5-6 метра. Децата го направили пързалка и се пързалят по него. Гледах го, гледах го и реших, че няма да обикалям а полека лека ще се държа за перилата и по края ще сляза. Реших аз ама още щом стъпих и се бухнах по гръб и полетях надолу. Стискам канчетата за дръжката, а главата ми се бие по леда, чак зъбите ми тракат. Изтърколих се чак на улицата. Седнах и гледам назад - леда кървав и червен!!   "ОЛЕ!! - викам - Разбих си главата!!" Пипам, пипам е наболява ме ама няма кръв. Като се загледах по ледената пързалка шницели и супа има! Кървавото е размазаната капия от отворилите се канчета!
А хлапетата ме гледат с отворена уста и едното само каза:
- Егати тая пък как слезе!  

Днес ще пека чушки във фурната/ мама ми е заръчала/ Мия чушките, подсушавам ги с хавлиена кърпа и включвам фурната отгоре и отдолу. След 5 мин отивам с тавичката с чушките- фурната не е топла, но вентилаторът работи... Кой да се сети да пусне и градусите..

Бря, оживи се темата малко
То не е кой знае каква муньовщина, ама преди месец имах за един ден да свърша сто неща и се наложи да вместя в графика лични и служебни ангажименти. Сутринта колегата излезе за нещо и ми звъня, че се загубил из уличките по центъра и много го бъзиках после. Излизам и тръгвам по задачи с колата. Докато карам, се сещам че съм подминала единия офис и си викам "на връщане". Да де, ама докато размишлявам как да си направя логистиката, подминах и другия. Обикалям целия квартал, за да се върна до Офис 1 и ми звъни колегата. Приключваме разговора, а аз отново съм подминала и Офис 1, и Офис 2. Пак обикалям центъра и вече си викам "КРАЙ, СЕГА ВЕЧЕ ЩЕ СПРА КЪДЕТО ТРЯБВА!" Мисля, че се досещате, че пак подминах въпросните места, този път защото бях твърде заета да мърморя, че този пред мен кара като баба и не ползва мигач...    На всичкото отгоре два пъти съм минала покрай шефа ми, който се е чудил какво правя по тези улици.
Вместо час, загубих 2 часа и нещо... ама поне свърших каквото трябваше.

И сълзи ми потекоха и корема ме заболя от смях ...

 

Ако не беше дете, щеше да ти излезе име, но децата възприемат буквалните неща като константа.

Много обичам тази тема 

the Дорис, зловеща гледка ще е била  .

Зловещо я!  

Чакайте пак да се изтипосам  

Бяхме на море с приятелско семейство и те с дете /морето си е там, пита за вас, а цените откъсват глави от глезените...  /. Като едни добри мами с приятелката строихме замъци по плажа с децата, събирахме миди и украсявахме, гъзурчихме се пред погледите на мъжете си които пийваха де що докопат и гледаха критично строежите ни. Строените от майкте замъци, макар направени с много старание и прекрасно украсени, са винаги някак лишени от прави ъгли. След като цяла вечер се дрънчихме с мъжете по тази тема, с дружката и децата взехме важно решение. Та на другия ден си купихме големи лопати с приятелката /от 3,50 всяка/ и с трудов ентусиазъм направихме най-ръбата морска крепост, за да натрием мъжките носове. Таман я натъкмихме с миди и камъчета, хората минават и и се радват, децата горди и изпъчили коремчета ръфат праскови до нея, а ние с дружката коленичили дооправяме крепостта и до нас на брега спря семейство с попорасло момче /вече млад мъж/ с видими психични отклонения.  Зарадва се момчето на творението ни и ние обясняваме кое каква кула била, показваме къде има сложени мъртви раци за пазачи  и т.н. а момчето запляска и започна да издава радосни възгласи гръмко. Накрая извика:
- Уууууу какви големи цици има! - ние двете  
Хората си го подбраха сина и му се скараха тихо, но той върви и вика ли вика.
С приятелката се поогледахме, поприбрахме де що беше поизскочило пред погледите на всички чули младежа. А те едни такива преценяващи погледи извадили - сякаш имат вграден кантар и преценяват на коя формите са толкова впечатлителни  
Мъжете ни скъсаха от бъзик и всяка подета тема за разговор приключваха с цитат на горната реплика  

 
От дни чета темата, накрая събрах смелост да се изтипосам.
Преди година-две се уговаряме с приятелско семейство, което си е дошло за малко в БГ,  да отидем на Панчарево, барабар с децата. Аз се наложи да си остана вкъщи, но после разбирам от мъжа ми,че те са водели и свекървата и съответно нищо не са могли да си кажат    а за мен пък да водиш свеки, тъща, баба на среща с приятели ми е абсурдно     и след 2-3 дни говорим с приятелката по скайпа, да се уговорим за среща в парк и казвам " и този път да не довлечеш отново свекървата" , при което от микрофона се разнася злъчен глас " няма, няма, спокойно, този път няма да идвам"     излишно е да казвам,че не съм ходила у тях от години