Но и аз съм мърла, вечерта прострях хавлията без да я пера, прах само банския. И на следващия ден пак същото!
, "ММ дъвка не дъвче"
Та срам не срам пак със старта си ходих на плаж
Но пък новите и сега ги нося (6 години по-късно) 
Аа, и си залях разкошната бяла чантичка с кафе...вече не е бяла, колкото и да я търках.

Та ....ходихме на едно заведение, в близък град - едно красиво , с водопади. Голяма компания - три коли народ. Аз пия бира, с компания повече, обаче закон - до тоалетна в заведение не ходя. И в случая така постъпих, пих ,но не ходих...Ама пустите му водопади... Издържах някак си докато тръгнем, обаче по някое време ( дали друсането на колата ми дойде повече или още чувах водопадите, незнам) но вече не издържах и като видях едни храстчета край пътя помолих приятеля ми да спре, щото вече.... Другите коли бяха зад нас, беше тъмно и аз бях сигурна, че ще съм скоростна в изпълнението. Затичах се, дори да съм по-бърза, започнах да си свалям дънките в движение, то и мехурът ми като усети ,че ще бъде облекчен направо се разпусна (друг път е сдържан до последно). Та , бухнах се в храстите, със силната вяра, че веднага ще клекна някаде из тях...Ама греда - не били храсти...В тъмното съм сметнала короните на дърветата за хасти и сигурно можете да си представите колко надолу водеше пътя към облекчението... Аз специално не можех до тогава...,но все пак като човек с опит мога да ви кажа - пътят стига до стволовете. Търкаляла съм се известно време (с моята тренирана натура, сигурно можех да приприпкам до някъде, но със свалени панталони е трудно) Спрях се някъде, станах, дори не помислих за повреди и веднага се съсредоточих към крайната цел. После чух другите коли как спират и така се ориентирах (по фаровете) колко съм ниЗка във всеки смисъл. Все пак важната работа беше свършена, почти нищо не ме болеше и ,благодарение на фаровете започнах обратния път към достойнството си. Изкачих се криво- ляво, видях, че панталонът ми е скъсан на няколко не много важни места, изтърсих от косата си достойно десет- двайсе листа и няколко клончета и се качих в колата...Никой нищо не каза от компанията, освен едно момиче, което като пристигнахме вкъщи да продължим купона, не възкликна ( надявам се съвсем искрено) - леле какви готини дънки, от къде си ги взе. 

, По едно време видяла, че дъвката я няма....
После - дали ще се върже с рокличката и с обувките, с две думи - нагласих се по никое време, за разкош даже и краищата на косите си подвих - дива неземна, гримирана отвсякъде. 
Добре, ама и мобилния ми звъни - приятеля ми бил пред вратата, носи пица, сок, вино, дотъпяло му с приятелите и решил да отскочи до нас.
После - да не съм чакала някого
Накрая - да не би да имало друг мъж при мене
Гледа ме кисело, какви са тия моите изблици да изглеждам така когато съм сама вкъщи, а аз се съблякох и си поизмих от очите всичкото грим и трите типа спирала от миглите.
как не умрях . не знам. и на 200м от офиса, се сетих да си пусна духалката или както там се нарича, за да влезе въздух
после тате много ми се смя
Та ....ходихме на едно заведение, в близък град - едно красиво , с водопади. Голяма компания - три коли народ. Аз пия бира, с компания повече, обаче закон - до тоалетна в заведение не ходя.
Благодаря за хилежа!
после тате много ми се смя
И той каза - ами както винаги съм я ориентирал... Тогава ми светна, че и аз никога не съм имала тикса на колата и съм карала още 5-6 коли, включително и нощно време... Просто не бях обърнала внимание на обичайните си ориентири, които са малко изместени, когато колата е по-голяма, но пак си действат.....
Голям срам.
Препоръчани теми