Номинации за най-голяма муня

На плажа. Купила съм си чисто нова хавлия, 25 лева съм дала. Пия си кафенцето, пуша цигарка и лягам да се пека. Идва ред да се топна в морето. Ставам, хавлията ми е залепнала за задника и  се носи подире ми. Мъча се да я махна някак - не мога! Имала съм дъвка на цигарите, после някак се е озовала на хавлията и на банския ми. Махам я, къпя се, пак лягам на хавлията и пак всичко се повтаря! Умрях от срам! А приятеля ми, дето е голям чистник, се възмути
Но и аз съм мърла, вечерта прострях хавлията без да я пера, прах само банския. И на следващия ден пак същото!

Elizabeth_,
A, така-а-а-а!
Миналата година пращах за няколко дни ММ сам по морето и си съсипа банския с някаква дъвка, която по никакъв начин, дори в камерата на хладилника, не щя да се махне. До сега се чудех как се е озовала там , "ММ дъвка не дъвче" , и цигари не пушеше по онова време
Ама сега загрях метнал се е на някоя мадама на хавлията

Като заговорихте за плаж и хавлии, да си призная и аз. Тази година решавам, че ще си купя нова хавлия за плажа. Не че нямам, но старата ми се стори много избеляла. Покупката става деня преди заминаването, изпрах я аз, вечерта стягам багажа и всичко чинно прибирам. Сетих се и за нея, но само ми се мерна в ума да я прибера, сложих старата като резерва в багажа. Стигаме там, слагаме банските, редя плажната чанта и в един момент установявам, че новата ми синя хавлия си е останала сгъната върху изпраните чаршафи в хола вкъщи  Та срам не срам пак със старта си ходих на плаж 

Аз пък веднеж отивам на море без джапанки, по-скоро бях 100 % сигурна че джапанките съм ги сложила, обаче тук джапанки, там джапанки, няма ги. Наложи ми се да сляза до плажа, по-скоро до сергиите по пътя към плажа с бански и токчета. Там си купих нови. Прибрахме се, разтоварвам багажа и какво да видя - джапанките си бяха в сака, но в страничния джоб Но пък новите и сега ги нося (6 години по-късно)

chatNoir, дъвка върху цигарена кутия си е класика в жанра. Случва се 
При мене конфуза беше заради приятеля ми - възмути се нещо. А пък дъвка съм оплитала и в косата ми, пак чрез цигарената кутия. Жалко че няма тема за най-голяма мърла, там щях да оглавя класацията. Така например, пак на плажа, пак преди няколко дни, си седнах и върху очилата и им счупих дръжката. Рейбан са, подарък от приятеля ми  Аа, и си залях разкошната бяла чантичка с кафе...вече не е бяла, колкото и да я търках.

Занеси я на химическо чистене!

И аз да си разкажа,то муня съм била често, но винаги от независещи от мен обстоятелства Та  ....ходихме на едно заведение, в близък град - едно красиво , с водопади. Голяма компания - три коли народ. Аз пия бира, с компания повече, обаче закон - до тоалетна в заведение не ходя. И в случая така постъпих, пих ,но не ходих...Ама пустите му водопади... Издържах някак си докато тръгнем, обаче по някое време ( дали друсането на колата ми дойде повече или още чувах водопадите, незнам) но вече не издържах и  като видях едни храстчета край пътя помолих приятеля ми да спре, щото вече.... Другите коли бяха зад нас, беше тъмно и аз бях сигурна, че ще съм скоростна в изпълнението. Затичах се, дори да съм по-бърза, започнах да си свалям дънките в движение, то и мехурът ми като усети ,че ще бъде облекчен направо се разпусна (друг път е сдържан до последно). Та  , бухнах се в храстите, със силната вяра, че веднага ще клекна някаде из тях...Ама греда - не били храсти...В тъмното съм сметнала короните на дърветата за хасти и сигурно можете да си представите колко надолу водеше пътя към облекчението... Аз специално не можех до тогава...,но все пак като човек с опит мога да ви кажа - пътят стига до стволовете. Търкаляла съм се известно време (с моята тренирана натура, сигурно можех  да приприпкам до някъде, но със свалени панталони е трудно) Спрях се някъде, станах, дори не помислих за повреди и веднага се съсредоточих към крайната цел. После чух другите коли как спират и така се ориентирах (по фаровете) колко съм ниЗка във всеки смисъл. Все пак важната работа беше свършена, почти нищо не ме болеше и ,благодарение на фаровете започнах обратния път към достойнството си. Изкачих се криво- ляво, видях, че   панталонът ми е скъсан на няколко не много важни места, изтърсих от косата си достойно десет- двайсе листа и няколко клончета и се качих в колата...Никой нищо не каза от компанията, освен едно момиче, което като пристигнахме вкъщи да продължим купона, не възкликна ( надявам се съвсем искрено) - леле какви готини дънки, от къде си ги взе.

 

На фирмено парти загубих мъжа ми в тълпата и тръгвайки да го търся, виждам колежка, прясно разведена с втория си съпруг. Провежда се следния диалог:
Тя: Какво правиш?
Аз: Изгубих мъжа ми. Отивам да го търся.
Тя: Не се притеснявай, скъпа, аз изгубих двама. Все ще намериш нещо.

 

А пък на една приятелка се залепи  дъвка върху тениската, любимата тениска, без да разбере как. Разправя че танцувала с един и той си залепил дъвката на челото, за да не и джвака, сигурно етикета го изисква , По едно време видяла, че дъвката я няма.... Та майка и спаси дрехата като я вкара в камерата на хладилника.

Съвсем прясна, снощна случка.
Снощи реших да не излизам, казах на приятеля ми, че предпочитам да си остана вкъщи, а той излезе сам.
Наскоро бях на море и оттам си купувах дрънкулки, гримове, аксесоари. И решавам да се гримирам, да видя как ще ми стои това опушеното После - дали ще се върже с рокличката и с обувките, с две думи - нагласих се по никое време, за разкош даже и краищата на косите си подвих - дива неземна, гримирана отвсякъде.
 Въртя се пред огледалото, въртя се, по едно време някой звъни на вратата. Живея сама, няма кой да е по това време, викам си няма да отварям  Добре, ама и мобилния ми звъни - приятеля ми бил пред вратата, носи пица, сок, вино, дотъпяло му с приятелите и решил да отскочи до нас.
Отварям му. Като ме видя, нацупи се - щяла съм да излизам После - да не съм чакала някого Накрая - да не би да имало друг мъж при мене  Гледа ме кисело, какви са тия моите изблици да изглеждам така когато съм сама вкъщи, а аз се съблякох и си поизмих от очите всичкото грим и трите типа спирала от миглите.
Повярва ми накрая, а на мене ми стана едно готино, това беше сладка сцена на ревност.

Добре че някой заблуден Муньо не е объркал адреса и да звънне у вас 

ето нещо прясно от мен. Мъжо замина с децата на море и взе колата. На мен обаче ми трябва кола за работа, не просто за придвижване , а за вършене на работа. Та взимам колата на баща ми, възстаричък форд, който ще карам за първи път. Качвам се оня ден следобяд,адска жега, трябва да мина през пикови места, несвикнала с педала на газта, колата ръмжи, та пушек се вдига. аз вътре вир-вода, климатик няма, не очаквам да има и ел.стъкла, търся ръчка да сваля прозореца, нъцки, ни ръчка, ни копче. Вече се сварявам, нервно ми е, дебела съм, потта ми щипе в очите, на всичкото отгоре и един много важен светофар не работи    как не умрях . не знам. и на 200м от офиса, се сетих да си пусна духалката или както там се нарича, за да влезе въздух  после тате много ми се смя 

Няма такъв смяяяях, Зандали, имаш дар да разказваш, дано да го употребяваш и за друго  Благодаря за хилежа!

И да не съм съвсем оф-топик:Тази година за пръв път карам на дълъг път новата кола, която иначе кара мъжа ми, но пътят е дълъг, във Франция, и трябва да се сменяме. Аз съм шофирала и във Франция, и на дълъг път - но с друга кола. Тази е по-голяма - и по-дълга, и по-широка, та за каране по тесни пътища мъжът ми лепна две парченца синьо тиксо отвътре на таблото, близо до стъклото, да става ориентирането между белите линии на пътя по-лесно при тесен път. Е хубаво, ама аз като ги видях тия тикса в началото, само тях гледам и по тях ориентирам колата.

Дотук добре - но изведнъж се стъмни - ние - на магистрала, която е с доста завои и изкачване и слизане, няма грам улично осветление, тъмно като в рог, максимална скорост 130 км/ч. Аз се паникьосах, че не си виждам "ориентирите" - двете парченца тиксо - и драстично намалих скоростта. Изпотих се сто пъти, че не знам дали колата е на правилното място на пътя, особено при изпреварване, то само две ленти, налага се често, че има и камиони, завои - ужассссс... Мъжът ми не ме издържа дълго и каза - отбий на следващата почивка и ще се сменим. Срам не срам (имам приличен шофьорски стаж и още повече километраж навъртян), слязох и с облегчение му отстъпих волана. Той кара почти през цялото време през нощта, а аз се грижех да не заспи някъде....

На следващия ден, когато вече е светло и аз много бодро карам - го питам - абе ти как ориентираше колата снощи на пътя, като не се виждаха двете тикса?  И той каза - ами както винаги съм я ориентирал... Тогава ми светна, че и аз никога не съм имала тикса на колата и съм карала още 5-6 коли, включително и нощно време... Просто не бях обърнала внимание на обичайните си ориентири, които са малко изместени, когато колата е по-голяма, но пак си действат.....  Голям срам.

то и аз отказвах да карам колата докато не ѝ оправи клаксона