Номинации за най-голяма муня

Викта-Тутка-Рачка, 4 месеца са само някакви си 120 дни, до 1200 ще ги добутате чааак след още 3 години 

Хахаха, аз обичам да си добавям разни 0-и на странни места. Математиката винаги ми е била сила

Тази история ми напомни за едно хлапенце муня. Преди години идват баба с внучето й /около 3-4 годишно на вилата на гости/. Майка ми и бабата си говорят, а ние с малката берем и ядем малини. Да, но хлапето беше решило да си носи и вкъщи, та си напълнило и джобовете на бялата рокличка с малини. Вследствие имаше бяла рокля с малинени джобчета.
[/quote]

Този номер от малка ми е коронен Бяла блуза вдигната нагоре и в джобчето което се образува си берях черешки и едновременно с това и си похапвах ,но за мама оставях  2 изненади-едната едни хубави петна около якичката и други в "джобчето" А мама беше така 

Напиках се от смях ще чета темата доста време но си заслужава не съм се кискала така от доста време.
За детска муня и аз мога да се кандидатирам.
Била съм малка и с мама тате бате и кака отиваме на излет в гората всичко е хубаво птички пеят цветенца си берем абе идилия.Но не щеш ли на мен ми се прихожда по голяма нужда и мама ме свира в едни храсти да си свърша работата.След като се вдигнах оправих загаштих погледа ми попада на а...то и го накацали мухи  А аз мунята викнах на мама че мухите щели да се нацапат като били кацнали там.Доста време ме бъзикаха с това.
И още една от още по малка само са ми е разказвали.Сестрата тъкмо пропушила и татко не знае (имаме 11г разлика) взели ме те при тях и си пафкат спокойно но един от батковците ми бил казал да отида да взема цигари за кака от татко и аз съм отишла \колко съм изпълнителна само\ и така татко разбрал а кака доста бой изяла доста често се сеща за този случай.
Или пък веднъж забляла се тая мой та кака и стои права до масата зад нея има стол ама за мене няма и решавам че тя няма да сяда и взимам нейния \съвсем не съм мислила да и правя шега\ а тя като реши да сяда така се излупка че още ми става смешно като се сетя.
Но не мога да се меря с вас май съм доста скучна като голяма

Сетих се за една муня, беше гадже на един мои приятели, като бяхме съквартиранти с него. Ялергия имах към тая, много ме нервираше, все се мъкнеше у нас и си въобразяваше, че понеже спи с него в съседната стая, ние пък с нея през останалото време ще си станем приятелки, ще си правим прически и ще си клюкарим...
Най-обичаше, като седна пред телевизора да хапна нещо (не ям пред телевизор, но го пусках да се правя че гледам и да не ме занимава).
Аме не става, тя редовно, ни в клин, ни в ръкав ми излизаше с разни тържествени декларации от рода на:
"Аз хляб не ям. Ама изобщо! И да ти кажа, много добре се чувствам!
Явно се очакваше аз да възкликна:"Ауу, така ли?! От утре и аз, че да стана фешън като теб!"
Аз само си викам 1) На кой му пука. 2) Кво щеш яж. 3) Махай ми се от главата, бягай да си ядеш Дюканския овес.
Ама нищо, мълча си, дъвча си щастливо питката и и се усмихвам...
Мине се не мине някой ден и явно минала модата на неяденето на хляб, и сега "Аз от известно време сладко изобщо не ям, и да ти кажа много добре ми се отразява!  
Обаче при нас беше приятеля ми, т.е. нейното гадже и ние се споглеждаме с него, напушва ни един смях, гледаме в стената, пак се споглеждаме и ни напъва смях. Кифлата се спихна и реши, че не и вярваме и и се подграваме.
"Ама аз наистина не ям ИЗОБЩО сладко!!!!"
И той - Знам бе мило, снощи нали не яде десерт, навакса си с кюфтенца.
Аз усетих, че ако запазя сериозно изражение, с известни усилия бих могла да закърпя положението. Пийнах малко вода, но не можах да се сдържа и още повече се разкилих, водата ми излезе през носа.
Ааах, но всичко е добре, щом завършва добре, диетичната отдавна е история.

Кое е муньовското? При Нисковъглехидратното- Високомазнинно Хранене не се ядат хляб, сладко и прочие въглехидрати, а се ядат мазни меса- кюфтета, вратни пържоли  и прочие... 

Става въпрос за цялостното и излъчване, не мога да го предам с една история. А тя не спазваше някакъв определен режим на хранене, просто изведнъж и скимваше, нещо да спре да яде "изобщо" и сядаше да чака как ще свали 5 килограма за уикенда. А кавото спреше, го компенсираше с друго. (Периодите не "без хляб" и "без сладко" не се припокриваха.)
И изобщо беше много елементарен, неуверен и манипулативен човек. Ако изброеното не пояснява профила и, нека просто да приемем, че мунята съм аз.

Днес съм болна и яхам форума. Сетих се наскоро за една моя мунска история.
Един приятел имаще рожден ден, става на 20. Бяхме много хора в една хижа в една планинска местност и моя подарък щеше да е менюто, храната, тортата и т.н. И той да си избере каквото си поиска - това ще му се сготви. Той решава, че иска задължително шоколадова торта със зелен сладолед. (Зелен значи с Шам Фъстък)   Той много трудно се прави, особено ако нямаш машина за сладолед под ръка, ама детето откъде да знае и аз нали съм обещала...
А един друг приятел, бяха решили после да ходят на екскурзия в Египет, голям мерак имала тя за Египет и той беше решил там да и подари пръстен и да и направи предложение.
Обаче гледа как напредват приготовленията за РД-то (аз хвърча като пиле без главаа насам-натам с по пет дини под една мишница, ужким всички щяха да помагат, ама кой за риба, кой спи, кой си прави прическа и т.н.) И ми вика: "Ей, тука става много хубаво, с тия лампички, свещички, фенерчета, цветенца, едно такова романтическо, омръзна ми да го разнасям тоя пръстен, направо тая вечер ще и го дам! Може ли да измислиш нещо интересно, ако може египетско, искам да и го дам с десерта, щото много обича и шоколад!"   Ми, може, как да не може, ако искаш ще направя нещо като пирамида от парчета шоколадова торта, вътре сладолед и отгоре пръстена. (Тортата, всъщност беше тарта, тънка и си викам, хубаво ще стане).
- Ауу, идеално, ето ти пръстена, аз отивам за риба!
Това рано сутринта, аз съм натъкмила от предния ден всичко без сладоледа. Яхам колата и отивам в най-близкия хотел: - Имате ли машина за сладолед? - Не. - Мерси, всичко хубаво.
Отивам в следващия: Извинете, имате ли машина за сладолед? - Имаме! - Супер! Трябва ли ви? - Не. - Перфектно, натоварете ми я в колата, ако обичате, утре ви я връщам! -
Моля ви се, нямам време - спешно е!
Две момчета, докато се усетя, вече я бяха натоварили и аз запрашвам.
(Само да спомена, че съм под голямо напрежение, такива работи като се организират е мн. трудно, каквото може да се обърка - ще се обърка. Не това отгоре - всеки луд с номера си. Един не яде месо, втори не яде глутен, трети не яде по принцип, щот' е на диета, четвърти мисли че май е алергичен към нещо, ама не е сигурен. Замалко да им кажа да си носят по един сандвич вънка и да не ме занимават! )
Както и да е, захващам се със сладоледа и го оставям да се бърка. И се моля . Моля ти се сладолед, стани! Стани сладолед! - Сладоледа не става, часове минават - същия бъркоч. Нищо, почвам от начало - и пак: Моля ти се сладолед... Сладоледа, чу и стана. И през цялото време само си викам : "Да не забравиш пирамидата, с пръстена, да не забравиш, да не го оставиш за последния момент, че на пияна глава пирамиди се не строят!"
По едно време отивам за пръстена и кутийката празна! Няма го! Ох, боже, нееее, не може да го няма! Някоя го е взела да го пробва! Ходя, обикалям и питам, всички викат - Ааа не аз вчера го пробвах. Ок, спокойно, ще го намерим, ама трябва да кажа на всички, да търсят. Изръшкахме тая хижа отвсякъде (без жената да разбере какво търсим) и по едно време рожденика вика: Намерих го! - А- къде, бе? - Ми в хладилника, бучнат в една камара торта.
Аз дотолкова съм изтрещяла, че съм свършила работата и съм забравила. Та така.
Всичко мина добре, всички много се забавляваха, ядоха от всичко, нокой не умря.

" Моля ти се сладолед, стани! Стани сладолед! "    Flip Flop Fantasy, не си муня, ти си страхотна приятелка 

Благодаря ти, ЗАНДАЛИ, старя се . Но като се случи нещо такова, на монента много се паникьосваш и мн. мунски се почувствах, викам си сега и да е загубен и да е откраднат, ходи гони михаля, на мен го повериха, и освен че предложението и реждения ден ще опропастя, ами и почивката ще им отровя после. Толкова спестяваха. Сега смях като се сетим, ама тогава кръвта ми изстина.

И аз да ви разкажа онзи ден какво ми се случи...Не знам как точно да го определя като смешно или трагично, за мен остава чуденето аз ли съм мунята в случая или другата участничка  
Та вървя си аз....бях ходила до хран.магазин и нося две пълни торби с покупки .По пътя до вкъщи има спирка, до която се намира една странна постройка, чието предназначение нямам предсава за какво е, но е прозрачна , стъкло ли, някакъв вид пластмаса   абе доста въпросителни около тази...да я наречем будка.Срещу мен върви някаква мацка, която явно не  я вижда  и БАМ   Така се халоса момичето, че падна на земята  ....аз съм на няколко метра от нея и я виждам как лежи на земята, притесних се, че е загубила съзнание, метнах чантите в едни храсти и рипнах към нея като дива коза.А момичето на земята и аз я питам добре ли е  и и помагам да стане.....Т'ва като полуде , като взе да ме бута и ми крещи : "Простачко, какви панаири правиш, сеир на хората.Нищо ми няма " , а аз ей така гледам   Ясно засрамило се е момичето, че е паднало и се е изложило, ама такава грубост не очаквах.Оставих я и се върнах назад да си взема торбите, а те горките в едни трънаци , добре че не се бяха скъсали, че и без яйца си останах .
Та вече съм решила ако видя човек на земята ще го подритна да проверя дали диша или най-добре да го прескоча и да си продължа  

Споко, това ще да е била някаква надута кифла и най-вероятно от самочувствие и фръцкане да се покаже колко е фЙешън се фраснала като филия с масло!!!

Аз имам подобно преживяване , но в някакъв обратен смисъл. В нов дом съм,  не знам точно къде, но и слабо ме интересува, щото знам адреса , пък и излизам рядко. Та отивам на курс, който приключва около десет, тоест по тъмно. По принцип нямам проблем да се върна с такси, защото повечето като им изтананикам адреса и си ме докарват до входа на къщата. Ама този нещо не беше много ориентиран и  само ме питаше тука ли да завия, ама от тук наляво ли, надясно ли... и аз като няколко пъти тихо и нечуваемо явно за него казах - ми не знам, реших да го давам по интуиция.. Където нещо ми заприлича на  познато и си казвам  - май  тука беше..някъде... Пък и шофьорът беше от тези, които изглеждаха така , все едно карат такси между едно поръчково убийство и друго такова - нещо като озаконено замазване на положението, та  си мислех, че трябва да се стегна в ориентацията за да не слее работата си човекът. В крайна сметка  видях една къща,която ужасно  сигурна бях, че е нашата и му каза - А, ей тука. Набързо се разплатих и изскочих с облекчение от таксито, веднага, ама моментално даже след това се озовах в някаква двуметрова яма. Колкото и да бях неориентирана, бях сигурна,че такава нямаше като излизах... Издрапах, колкото да си подам главата и колкото да разбера, че съм объркала, то и къща много нямаше, някакъв строеж само, ама си приличаше на къща. Таксито си стоеше, даже мислех, свличайки се обратно  по мократа пръст, че ще слезе да ми помогне. Да бе да, стоеше си със светнати фарове, които  сякаш ми се хилеха насреща.Както и да е, измъкнах се криво ляво след няколко опита с устрем нагоре, попарени хладнопръстно кално надолу... , оказа се улицата, която е моята е точно съседната успоредна. Тъпо  ми беше, че таксито през цялото време беше там. Няма значение, може да не  ме е видял и просто да си е изчаквал следващата поръчка, може пък и да си е мислил, че  в дупката си живея, а след историята на
валия      си мисля, че  може и просто да си е патил от помагане.

ЗАНДАЛИ, толкова си ми симпатична! Исках да го знаеш! 

мнооого си сладка хахаха.