Номинации за най-голяма муня

Таря  Понеже аз си отглеждам един такъв бунтовник у дома, почти съм сигурна, че си Водолей. Няма как иначе, просто 

Таря, както ми беше криво днес, разсмя ме с глас   

Ох,с глас съм се смяла ,толкова смешна история не бях чела.

  Таря, чудя се как да се хиля без колегите да ме помислят за луда

 
И аз така.... 

shakri, Мър♥Мяу и особено с Таря толкова се смях, че събудих малкия, ужасни сладурки сте, !!! И да допълня тогава, покрай  първия сняг за още нещо ученическо. С майка ми, нейна колежка ъщо с дъщеря, си отиваме на Пампорово.Майка ми и приятелката     й по цял ден си се забавляват някъде, дъщерята - скиорка, аз никога не докосвала ски. За да се впиша, майка ми ми даде пари  да ходя на инструктор по ски,  да правя компания на другото момиче, че му било скучно само. Отиваме двете  - (аз десети клас, тя с една година по-голяма) при инструктора да платим, обаче аз виждам че всите ученици са около петгодишни , които направо си бяха  професионалисти като ги гледах. И не, няма да ставам за смях пред разни инструктори и бебоци, та решихме момичето да ме учи...Взехме ски и обувки под наем наклона беше  нисък  и само някакво рало трябваше да правя...Тя дори ми го и показа - нищо работа, просто ските  са в буквата V. С обувките се справих, със ските с помощ, но бях сигурна, че е гати и лесната работа да се приплъзнеш на некви дъски - аз скейт съм карала, кънки, ролери, та това, ха! Урокът беше пред станцията,наклонът почти никакъв, приятелката отдолу пълна с насърчения и идеи за справяне, какво да му мисля! Правя прословутото лесно рало и потеглям и направо си се справих страхотно, плъзнах се като професионалист и вече стигнах приятелката набрала скорост и тя не по приятелски се измести и взе да вика - сприиии...Ми да де и аз бих спряла , то  зад нея  един бор се откри и хич не ми се спираше в него,ама някой да ми беше обяснил освен това рало и как се спира.Чух някой да вика -  използвай щеките...ми използвах ги да ги насоча към бора ,барем се заковат там преди мен, обаче загубих равновесие от стреса май  и паднах. Сигурно това беше най-добрия вариант, всъщност после разбрах, че точно си е бил такъв, обаче така паднах, че единият ми крак продължаваше да пътува надолу със ската, докато другият се беше вклинил в снега и колкото и да бях гъвкава, позата ми ставаше все по-болезнена. до толкова, че по едно време си мислех, че двата ми крака никога повече няма да се срещнат, колкото и  безсрамно да звучи това. Та така застопорена в тази поза    чувах разни викове отстрани на случайни зяпачи, както и на хора излезли по  терасите на станцията - все активно помагащи със съвети - - вдигни се нагоре - ми как да се вдигна като наклона е надолу, бати и физиката..после  -  откопчей автомата...Боже, аз автомат ако имах бих се  гръмнала с  откос моменталически да не се мъча повече.. а приятелката ми долу седи и се превива от смях , как една стъпка не можа да направи да ми помогне, а аз заемам стойки, които  подозирах и най-големият гуру- йога би ми завидял. Ужасно беше! Добре, че дойде едно момче от викащите и направо ми свали обувките, та срамът ми даже беше ръкопляскан от зяпачите...после с него малко и гаджета бяхме, ама това са подробности.

Нееее, Зандали, със сълзи се кикотя  велико чувство за хумор имаш, а и дар слово, страхотно пишеш   

Зандали, страхотна си 

 
Много забавно разказваш ЗАНДАЛИ, благодаря за смехотерапията   

Ох, до тоя момент хихиках, ама тука вече изригнах и уплаших мъжа ми и детето. 

Не, не, нееее не мога повече. ЗАНДАЛИ страшна си  Не знам кое ми беше по-смешно: частта с краката, които няма да се съберат или автомата или йогата.  Сълзи имам от толкова хилеж

ЗАНДАЛИ с твоите истории задължително трябва да научиш лек за мускулна треска на корема от смях и да вървят, като инструктаж с тях. 

Зандали и твоите истории са доста цветни. Твоите перипетии и белята на Таря ми напомни какъв голям цар съм и аз на белите...и съответно за следната история:
Ще ходя на кафе с една приятелка и отивам да я взема с колата от кв. Витоша (където до преди няколко години почти всички улици бяха с пясък и камъни т.е. не бяха асфалтирани). Та драгаскам си се аз по улицата, мислейки си: "Ех, няма ли най-после да вземат да ги оправят тези улици, морска болест човек да хване"- и хоп...чудо...видях малко по-надалече паркирани машини. Викам си: "Алилуя, но мор' сафари...Докато бях изпаднала в размисли и страсти, приятелката се появи, качи се в колата и аз дадох назад, за да обърна и да потеглим обратно...е да ама не потеглихме. Нещата приключиха дооо дадох назад и после изведнъж краката ни полетяха нагоре, телата надолу заедно със задната част на колата и се чу буффф...всъщност се и усети  . Ударихме на камък, ама в буквалния смисъл. Светкавично натиснах съединител и спирачка, ей така инстинктивно...сега като се замисля няма как спирачката да спре онова, което пада надолу, за съжаление няма такава физика.
Минаха няколко секунди и аз се окопитих. Отворих бавно вратата (тъй като все още не знаех какво е станало), погледнах надолу - трап, ама истински  ....затворих вратата. Изпари ми се желанието да слизам.
Представете си улицата с две ленти (само от пръст и камънаци), едната лента изкопана на ниво с около 1,5 м по-ниско от другата...аз естествено пък що да не се пробвам да направя някой друг пирует...та като съм давала назад, съм паднала и колата беше застанала като хипотенуза на правоъгълен триъгълник.
Та продължавахме да си стоим така там горе или там долу, не беше ясно...бях доста уплашена, мислех си, че колата може да гръмне или да потъне...и знам ли още какво...знаех само едно: че трябва по най-бързия начин да се измъкнем. Викам ще звъня на гаджето, хеликоптер ли ще вика, кран ли, не знам... . В момента, в който му звъннах и почнах несвързано да му обяснявам какво се е случило, съзрях един фургон и до него едни майстори, които тръгнаха към нас и ме имитираха даже  ....
- Помогнете ми, моля виии! - казах аз с най-жалния глас, който можах да извадя...
- Е как да ти помогнем?
При този въпрос осъзнах,че ние всъщност бяхме там долу или там горе...или и аз не знам къде точно именно заради тях...не са сложили  никакви обезопасителни средства, знаци и каквото и да е от сорта, което по някакъв начин да сигнализира за опасност...и се ядосах...и гледам 8 парчета...оооо измислих го...
- Еми как,ще ме вдигнете...
Онези се опулиха, ама нямаше как, трябваше  да си поправят грешката...та някои слезнаха в трапчето, другите отгоре иии раз, два, три...сто и повдигнаха  колата и я извадиха....Сговорна дружина, планина повдига, ама бая се поозориха де.
Благодарих им и след това веднага ги насолих заради знаците....на следващия ден, пак така...отивам да взема приятелката...ама този път бяха сложили две купчини с пясък и ленти навсякъде, а и аз назад не дадох- веднъж се баба лъже...Мисля, че това е един съвременен вариант на "Кацнал на едно дърво"....или "Паднал в един трап"....все едно, важното е, че беше с хепи енд....

shakri  аз сигурно щях да се гътна... Как изобщо ти е работил мозъка в такъв момент не знам! Ама и тези да не сложат никакви знаци  Българска работа!

А как са вдигнали колата, браво бе