Номинации за най-голяма муня

Много готино!  

Случка от снощи...
Моя колежка ще ходи на среща със своя братовчедка, с която не са се виждали от няколко години. Взема и дъщеричката си със себе си (детето е на 3 годинки и каката не го е виждала още). По пътя детето мърмори, нещо е недоволно. Майката й казва - не мрънкай, сега като отидем при кака С. ще има подарък за теб, само и само детето да мълчи. Всичко нормално, отиват на срещата, каката много се радва на момиченцето, преградки, целувки ... И като се успокояват от първоначалната емоция, каката казва: Имам подарък за теб! А детето:  Знам    Срам, срам за майката 

И от мен един пресен-пресен случай.

Шефа има рожден ден. Колежката ми сутринта преди работа минава да купи торта и свещи, за да го поздравим. Когато всички дойдоха на работа, събрахме се пред офиса на шефа, запалихме свещите и влизаме като дружно пеем: Happy Birthday...
Той много щастлив, радва ни се и казва: "Много благодаря, но ставам на 32 години"
А на тортата светят красиво "33". Срааам, срааам! Колежката си мислила, че става на 33. 

Пак добре, че е шеф, а не шефка.

Дано Козата не ми се сърди, ама си заслужава четенето 

Леле, чак сега откривам таз прекрасна темичка - връщам се да чета....

Една прясна случка от мен. В сградата, в която работя, на входа вратата е от тези, където се върти. Снощи бързам да си тръгна и не прецених да изчакам и се намърдах във вратата, при което чантата ми остана отвън  Пък и народ в коридора.....умрях от срам. 

Ох, милите!
Представям си каква картинка сте били!

 

Бивш колега на баща ми, едно време изгоря с 100 000 така. Изтеглил ги човекът, за да си купи най-накрая апартамент, отключил колата, звъннал телефона и чантата с кинтите останала на покрива на колата.  

Аналогично, премятам записки в метрото за финален изпит по английски преди 1-2 години. Улисана, но все пак чувам моята спирка, но "вратите се затварят", край! Ще закъснея! Втурвам се и в целия вагон се разпръскват записките ми. Зачудих зе за 1 наносекунда, но останах да си ги прибера като една добра гражданка.  
Стигнах на време и все пак и изкарах 6.00  

Ще ме уморите 
Като стана дума за кафета се сетих за един скорошен случай. Мой познат заминава за Австралия. Кибичим с него на летището. Взели сме си по едно фрапе и си цоцаме. Питам го по едно време колко е часа. Той както си държеше фрапето в лявата ръка, реши да си погледне часовника. И си изля кафето върху обувките 

Пускам днес да сканирам едни документи, вземам си листите и казвам на скенера "Благодаря! Лек ден!" Добре, че колегите бяха заети и не ми обърнаха внимание на простотията Може би са решили, че говоря по телефона.

 Ами, така де, трябва да сме възпитани....по-страшно щеше да е ако ти беше отговорил 

И аз днес, в собствената си служебна стая, където работя с две колежки, влетявайки за стотен път, ведро изчуруликвам: Добър де-е-ен!
Те само ме изгледаха безучастно...
И пак от днес: Звъня на колега и му диктувам ЕГН, да ми направи справка и чувам бипкане на бутони на телефона: Би-ип, бип...ама така десет пъти! Питам: Кво правиш, бе?
Въвежда ЕГН-то, човека...на телефона.
 

Обикновено само чета, но сега има с какво да се разпиша...

На компютъра съм, но трябва да запиша нещо на лист с химикал.
Вземам листа и химикала, и в момента в който ще започвам да пиша поглеждам към монитора. Виждам, че съм на латиница и си казвам - "А, чакай да превключа на кирилица, как ще пиша така". Превключих и започнах да пиша на листа.

Мaлеее, достa се посмях, aмa си признaвaм не съм изчелa всичко.
Дa рaзкaжa и зa еднa моя муньовщинкa невиннa  
Бременнa съм някъде към 5-ти месец, еуфория, снимки от УЗ, телефонни рaзговори с мaйкa ми, сестрa ми дa споделям кaкво що. Нa прегледa, в конто мо кaзaхa, че бебето ще е момче, съогветно също получих снимкa. Бързaм дa отидa в офисa, дa скaнирaм снимкaтa и дa я прaтя по скaйп нa мaмa и кaкa дa видят aтрибутa нa нероденоия. Пристигaм в офисa,скaнирaм, прaщaм, пaдa едно обсъждaне, еднa еуфория, обяснения, кое е бaнaн, кое орехчетa......., вдих снимките, рисувaх отгоре със стрелки кое кaкво е, скaнирaх прaщaх и тaкa до крaя нa рaб. ден. Нa др. ден сугринтa отивaм нa рaботa и шефa ми дaвa дa скaнирaм вaжен договор зa клкент, дълго увещaвaн и т.н. Скaнирaм aз, прaщaм по вътрешнaтa пощa нa шефa. След около чaс идвa шефa при мен с бързa крaчкa, нищо не ми кaзвa, със зaмaх отвaря скенерa и вaди от тaм снимките от УЗ и зaпочвa дa ми ги рaзмaхвa пред очите и дa ме питa кaкво прaвят тaм. A aз предния ден съм зaбрaвилa дa ги мaхнa от скенерa, нa сутринтa съм скaнирaлa договорa без дa видя въобще, е имa нещо нa скенерa (тaкa е позиционирaн, че не се виждa, нa ниско е), въобще не съм погледнaлa нa мониторa кaкво излизa и всъщност договорa е излезнaл с лепкa от снимкa нa УЗ. Нaй-лошото е, че шефa ми въобще не е погледнaл кaкво съм му изпрaтилa и директно препрaтил нa клиентa. Оттaм клиентът му звъни по телефонa дa го питa кaкъв е aджебa тоя договор, обaче шовекa явно прел нещaтa с чувство зa хумор и попитaл дaли случaйно секретaркaтa му не е бременнa, хaхaхa, шефa ми отговорил, че съм бременмa и пaднaл гоющям смях нa мой гръб. A aзсе препотих отпритесне ие. Добре че бях бременнa, че нaдaли подобнa случкa щеше дa ми бъде простенa. Принципно шефa е добър, рaзбирaме се добре. Aмa голям ужaс изживях...И до ден днешен с мaйкa ми и сестрa ми си спомняме с голям смях случкaтa. Дa не говорим зa колегите, които ме бузикaхa до рaждaнето с тоя скенер. Aмa aз бaя се постреснХ, aмa коюегите ме успокоявaхa, че нaли съм бременнa, нямa дa бъдa смъмренa. Aмa aз знaм ли, шефa все пaк не е сaмо шеф някой с ниво нaд мен, той си е собственик, фирмaтa не е никaк мaлкa. Aмa после и той кaто се сетеше се смееше, че и всички в офисa покрaй него

Преди време, когато разбрах, че един вид четки за грим се казват "кабуки", ми беше много странно това наименование. Винаги в главата си ги бърках и вместо кабуки, си мислех....."букаке" И съответно много внимавах какво ще кажа и да не се оплета и да кажа другото. Та, моята изцепка е един вид илюзорна, защото винаги съм се спуквала от смях само като си помисля следната евентуалната ситуация - влизам в магазина да си купя кабуки четка, продавача е мъж и казвам "Добър ден, дайте ми едно букаке"