Ами то е нормално 
Виж целия пост
Номинации за най-голяма муня
- Публикувана: 27 май 2005, 12:27 ч.
- Последно мнение: 24 окт. 2019, 11:57 ч.
# 5 596
21 юни 2014, 08:08 ч.
Не, не е нормално.Вика му се груба селска постъпка на това.Да прибереш чуждо ресто оставено на шофьор,сервитьор или друг обслужващ персонал не е нормално.Грозно е.Твоите си пари може да си ги прибереш до стотинка,чуждите не!
Виж целия пост
# 5 597
21 юни 2014, 10:14 ч.
Той футболистчето както е хвърлил двайсетачката и е излязал сам от колата нищо чудно да е бързал да се отърве от мацките
Виж целия пост
# 5 598
23 юни 2014, 11:02 ч.
Аз съм преводач. В петък следобяд приключих поръчка на един леко чепат клиент и започнах да проверявам материала, като от време на време разменях реплики с приятелка в Скайп, слушайки и музика- Ревю, Нова Генерация. Реших да пратя текста на една от песните на дружката ми, защото не беше я чувала. Приключих и проверката на превода и щастлива го изпратих на клиента.
Вчера реших да отворя отново файла, без особена причина... и какво да видя.
В края на превода се мъдри следното :
"Размърдай мозъка си, чичо, досадно ти е, знам, нали? Кажи ми, според тебе, ако "си падна" пак ли ще боли? Дали капачката запушва всичко, как виното е сухо, щом тече, кажи ми що е авангарда и цензурата може ли да се яде. Ех, ако можех аз да съм чичо, а чичо ти да си дете, щеше са викаш колкото искаш, без никой да те разбере. А, чичо, другите ме питат, дали страхът ще победи? - Не знам, но мене ако питаш, стени не се разбиват с глави. Припев: ...Аз, чичо, мога още да те питам, но мислиш ли, че е добре, децата щом не знаят-питат, май е по-добре да си дете. "
Неволно съм пейстнала текста на "Чичо" на Ревю в материала за клиента.
Изпратих му нов мейл с коригиран файл и с молба да изтрие предишния, като тая смътна надежда да не е видял "Чичо"-то, а ако го е видял, да не го е приел лично.
Досега, за 15 години преводачески стаж, не бях сътворявала подобна простотия...
Виж целия пост
Вчера реших да отворя отново файла, без особена причина... и какво да видя.
В края на превода се мъдри следното :
"Размърдай мозъка си, чичо, досадно ти е, знам, нали? Кажи ми, според тебе, ако "си падна" пак ли ще боли? Дали капачката запушва всичко, как виното е сухо, щом тече, кажи ми що е авангарда и цензурата може ли да се яде. Ех, ако можех аз да съм чичо, а чичо ти да си дете, щеше са викаш колкото искаш, без никой да те разбере. А, чичо, другите ме питат, дали страхът ще победи? - Не знам, но мене ако питаш, стени не се разбиват с глави. Припев: ...Аз, чичо, мога още да те питам, но мислиш ли, че е добре, децата щом не знаят-питат, май е по-добре да си дете. "
Неволно съм пейстнала текста на "Чичо" на Ревю в материала за клиента.
Изпратих му нов мейл с коригиран файл и с молба да изтрие предишния, като тая смътна надежда да не е видял "Чичо"-то, а ако го е видял, да не го е приел лично.
Досега, за 15 години преводачески стаж, не бях сътворявала подобна простотия...
# 5 599
23 юни 2014, 13:31 ч.
Муня, бърза и яростна 
Слизам вчера от таксито, както винаги летя в последната минута и колебаейки се кое да кажа, хубав ден или лека работа, изтърсвам щастливо "Хубава работа!"
Човекът ми благодари любезно
Виж целия пост
Слизам вчера от таксито, както винаги летя в последната минута и колебаейки се кое да кажа, хубав ден или лека работа, изтърсвам щастливо "Хубава работа!"
Човекът ми благодари любезно
# 5 600
23 юни 2014, 13:47 ч.
Виж целия пост
Вчера реших да отворя отново файла, без особена причина... и какво да видя.
В края на превода се мъдри следното :
"Размърдай мозъка си, чичо, досадно ти е, знам, нали?...
В края на превода се мъдри следното :
"Размърдай мозъка си, чичо, досадно ти е, знам, нали?...
# 5 601
23 юни 2014, 13:59 ч.
Извинявам се за спама, но наистина не можах да се сдържа 
Направо залегнах
Виж целия пост
Вчера реших да отворя отново файла, без особена причина... и какво да видя.
В края на превода се мъдри следното :
"Размърдай мозъка си, чичо, досадно ти е, знам, нали?...
В края на превода се мъдри следното :
"Размърдай мозъка си, чичо, досадно ти е, знам, нали?...
Направо залегнах
# 5 602
24 юни 2014, 08:28 ч.
Извинявам се за спама, но наистина не можах да се сдържа
Направо залегнах
И аз!!!
Виж целия пост
Вчера реших да отворя отново файла, без особена причина... и какво да видя.
В края на превода се мъдри следното :
"Размърдай мозъка си, чичо, досадно ти е, знам, нали?...
В края на превода се мъдри следното :
"Размърдай мозъка си, чичо, досадно ти е, знам, нали?...
Направо залегнах
# 5 603
4 юли 2014, 12:53 ч.
Не мога да не се изтипосам, макар че малко съм на кантар- дали за тая тема, или за "Мила моя мамо, понякога за мен си зло голямо". В случая - мила моя како
Оставят ми братовчед ми (6г и 9м) да го забавлявам за един ден. Купуваме си книжки, оцветяваме, караме колички и въобще купона е на 6.
Идва време за обяд и детето съобщава, че иска пилешки хапки с медена горчица
. Кака запретва ръкави и спретва грандиозния обяд, прави медената горчица и с гордост слага пилешките хапки на масата и почваме преговори за ядене и на доматки с пилето .
По едно време от чиста лакомия
решавам да опитам от на детето хапките, обилно залети с медената горчица. Първа хапка, втора, трета - абе нещо не ми харесва, почва да ми дере на гърлото 
.
А кой да се сети, че е свръхчувствителен към многоцветен мед, с какъвто забърках сосчето? . Взех да се задавям, да кашлям, а детето стои и ме гледа с едни големи очи "Ама како, добре ли си?"
Така е с мен - може да ми се довери да опазя дете, ама себе си да опазя - абсурд .
Сега малкия си оцветява книжката и от време на време ме пита дали ще мога да хапна и сладолед (обещан му е следобеда да му взема сладолед ).
Виж целия пост
Оставят ми братовчед ми (6г и 9м) да го забавлявам за един ден. Купуваме си книжки, оцветяваме, караме колички и въобще купона е на 6.
Идва време за обяд и детето съобщава, че иска пилешки хапки с медена горчица
. Кака запретва ръкави и спретва грандиозния обяд, прави медената горчица и с гордост слага пилешките хапки на масата и почваме преговори за ядене и на доматки с пилето . По едно време от чиста лакомия
решавам да опитам от на детето хапките, обилно залети с медената горчица. Първа хапка, втора, трета - абе нещо не ми харесва, почва да ми дере на гърлото .А кой да се сети, че е свръхчувствителен към многоцветен мед, с какъвто забърках сосчето?
. Взех да се задавям, да кашлям, а детето стои и ме гледа с едни големи очи "Ама како, добре ли си?" Така е с мен - може да ми се довери да опазя дете, ама себе си да опазя - абсурд
.Сега малкия си оцветява книжката и от време на време ме пита дали ще мога да хапна и сладолед (обещан му е следобеда да му взема сладолед
). 
# 5 604
4 юли 2014, 13:09 ч.
Аз оня ден съм стояла доста време по сутиен в офиса. Ризата по мен и с едни къдрички отпред- усетих по някое време, че ми стана по- прохладно, но не обърнах внимание Като станах след 2 часа от компютъра да се разтъпча и 
Добре, че е идвал никой 
С моята чашка Д щях да го посрещна като в порно филм...
Виж целия пост
Като станах след 2 часа от компютъра да се разтъпча и Добре, че е идвал никой С моята чашка Д щях да го посрещна като в порно филм... 
# 5 605
4 юли 2014, 13:41 ч.
Ъъъъ как така?
Виж целия пост
Аз оня ден съм стояла доста време по сутиен в офиса. Ризата по мен и с едни къдрички отпред- усетих по някое време, че ми стана по- прохладно, но не обърнах внимание Като станах след 2 часа от компютъра да се разтъпча и Добре, че е идвал никой С моята чашка Д щях да го посрещна като в порно филм...
Като станах след 2 часа от компютъра да се разтъпча и Добре, че е идвал никой С моята чашка Д щях да го посрещна като в порно филм... Ъъъъ как така?
# 5 607
4 юли 2014, 13:58 ч.
Ааа, щото и на мен не ми стана ясно как хем по ситуен хем по ризка.
Виж целия пост
поне 3 копчета на ризата се бяха разкопчали...
Ааа, щото и на мен не ми стана ясно как хем по ситуен хем по ризка.
# 5 608
4 юли 2014, 14:05 ч.
В отделен пост пиша мунската изцепка - вие да прецените аз ли съм мунята или баба ми.
Та на гости сме й, виждаме се няколко пъти в годината, че живеят на 400 км. И по време на обяда, ми се прихожда до тоалетната и отивам аз да си свърша голямата работа,, но не се заключвам, защото така съм си инструктирана от мреме оно, когато тя се беше заключила вътре и искаше да излезе, но не можеше да си отключи. Та, както и да е, мътя си аз. И по едно време на вратата се чука и от вън тя ми вика:
- Тук ли си?
- Да, акам.
- Добре, като свършиш, искам да ти покажа едни неща, да ми кажеш харесват ли ти, да си ги вземеш.
- Добре.
И мътенето продължава, но е тегаво, та явно тя губи търпение. И след няколко минути тя идва и ми отваря вратата широко и застава срещу мен:
- Значи, приготвила съм едни одеяла да видиш...
- Ама аз...
- Нищо - вика, - акай си, не ми пречиш. Та, едни одеяла, нови са, да видиш дали...
и т.н.
Е, изказа се и пак ми затвори да си досвърша работата. Явно наистина не й пречех.
Виж целия пост
Та на гости сме й, виждаме се няколко пъти в годината, че живеят на 400 км. И по време на обяда, ми се прихожда до тоалетната и отивам аз да си свърша голямата работа,, но не се заключвам, защото така съм си инструктирана от мреме оно, когато тя се беше заключила вътре и искаше да излезе, но не можеше да си отключи. Та, както и да е, мътя си аз. И по едно време на вратата се чука и от вън тя ми вика:
- Тук ли си?
- Да, акам.
- Добре, като свършиш, искам да ти покажа едни неща, да ми кажеш харесват ли ти, да си ги вземеш.
- Добре.
И мътенето продължава, но е тегаво, та явно тя губи търпение. И след няколко минути тя идва и ми отваря вратата широко и застава срещу мен:
- Значи, приготвила съм едни одеяла да видиш...
- Ама аз...
- Нищо - вика, - акай си, не ми пречиш. Та, едни одеяла, нови са, да видиш дали...
и т.н.
Е, изказа се и пак ми затвори да си досвърша работата. Явно наистина не й пречех.
Препоръчани теми