Номинации за най-голяма муня

И аз номинирам! Моя мъж и случаен непознат.Повела съм ММ (моя мъж) на пазар.Ще си купувам рокля за кръщене.Харесала съм 6-7 модела ,вземам моя номер и влизам да пробвам.Номер 1 рокля идва твърде къса за моя ръст и аз от лиготия показвам едно бедро от пробната с тъпотията-милоо кой ще се покатери по това краче а,А? Отвън чувам-дообре е ,ау,много...аз вътре плещя,не е добре бе,вижда ми се задника като се наведа и викам,чакай за номер 2. Тя идва някак къса отзад и аз пак от пробната-малее мило виж ко дупе  и показвам дупето. Роклята е току под задника ми,ама аз дай да се покажа нали,все пак пресни младоженци сме,да знай кво съкровище е взел  .Отвън пак се чува-ау ми и тая е екстра!
Номер 3 е скучна,коментирам от пробната и викам,хич няма да ти я показвам.Отвън -дообре,дай другата.
По едно време взе да ме съмнява,че това все пак не ми звучи като мъж ми...а той ММ дошъл наблизо и гледа сеир,даже коментирал,че все пак номер 1 рокля била по-готина. Разгеле,номер 4 беше тамън та излязох с думите-ТА ДА ДА ДАМММ , това е роклята,за да видя аз,че ММ и още един мъж дружески коментират природните ми дадености.Абе пълни келеши,да ме оставят да се излагам така!

Хаха, чета ви от няколко дни и май е време да се включа и аз

Като бях малка, 13 - 14 годишна, сестра ми много обичаше да ме разиграва. Слиза да играе пред блока и като й потрябва нещо, качва се и звъни на звънеца по няколко (разбирайте хиляди) пъти, докато не й отворя.
Един ден така ме разиграва 3 пъти. Звъни се четвърти път и аз вече супер изнервена започвам да крещя, още преди да отворя: "Какво искаш сега, стига звъня, омръзна ми от теб", пък и отварям вратата с думите "Кажи, говедо такова" Ами, не беше сестра ми Беше едно момче, което харесвах много. Умрях от срам, а той се обърна и си замина без дума да обели. После се оказа, че е идвал, за да ме извика да излезем.. Ами, размина ни се излизането, а аз трудно го преживях. Избягваше ме и като ме видеше на тротоара, пресичаше от другата страна.

Излизала съм и с едно гримирано око. У приятелка съм, прави ми проба, но само на едното око. Казвам й: "дай да се изтрия, щото ще забравя после и така ще си тръгна." Тя ми вика недей, остави го, че ми харесва как стана, нека си стои, няма да забравиш. Да бе!
Дояде ни се нещо сладко, ще ходя аз до магазина. Влизам в асансьора, гледам се в огледалото, нещо не е наред. Ами да, прическата. Рошава съм, косата ми стърчи. Пооправих я и си викам "Супер, много съм готина" Слизам и ме гледат странно, викам си наистина съм хубава. Събрах и погледите в магазина. Излизам, а отпред един симпатяга ми се подхилква, усмихвам му се и аз Усетих се за окото чак като се качих пак горе у приятелката и в корида прихнах да се хиля, а тя се чуди какво става. Не можех да си поема въздух, за да й обясня, затова само посочих окото и избухна и тя с бурен смях А после като й обясних, че даже съм се гледала в огледалото и съм си оправяла прическата, се смя още повече, щото как може да не забележиш ти, че окото ти е гримирано. А то беше с едни лилави сенки, тук- там и синьо, пък и очна линия и черен молив... 

Разпечатвам ваучера за почивката - два броя, да не стане грешка.
Пристигаме след 6 часова епопея, ваучерите ги няма. Изрових от пощата нещо и оправихме нещата. Прибирам се вкъщи, ваучерите чакат на принтера .

Горският ми е от най-добрите приятели. Преди време беше свалил от вр.Вежен цигани, секли боровинкови храстчета. 17 км ги е влачил, с вериги на краката.
Сещаш ли се какво щеше да ви сполети ако ви беше набарал? 

   Днес съм се зачела в дълъг постинг във фейсбук и ме сви корема  .Грабвам телефона (да продължа да си чета и в банята, никога не го правя иначе) сядам да си чета и дзън, съобщение:
-Как си мамз,в банята ли си и  ?- от сина, а той е в Брюксел.
  Аз така и пиша:
-Ти откъде знаеш къде съм?
-Ами нали като си бях там, ти инсталирах програма за проследяване, да снима крадеца, ако ти откраднат телефона и ти сега сбърка шаблона за отключване и ми прати снимка на тавана в банята  !

   А програмата уж трябва да снима крадеца и да му прати снимката с местоположението на телефона  .

Муня Камалия щеше да си носи телефона на ремонт, защото на моменти тъч-скрийна е на лилаво-зелени петна. Ту ги има, ту ги няма    Излизаме с татко из града по работа , аз съм със новите слънчеви очила  и му викам "Дай да минем през някой сервиз да ми видят телефона, че на моменти става зелено-лилав.". Той ми вика "Дай да видя". Показвам му го- той му вика "Абе нищо му няма".  Гледам го аз- има петна!  И татко избухва в смях "Бивша блондинке, очилата ти имат поляризация! " 

Ще правя мъфини. Намерила съм рецепта, която изглежда страхотно, ще слагам вътре вишни и боровинки, въобще всичко точно. Бъркам тестото с миксера и се сещам, че няма да е лошо да сложа и една ванилийка, ей тъй, за разкош. Вадя си от чекмеджето едната стъкленичка ванилова есенция и изсипвам съдържанието й в тестото. И - о, ужас - цялата кухня се изпълва с миризма на парфюм!

Явно в някакъв неидентифициран момент съм прибрала парфюмно виалче при ванилиите и понеже си приличат по форма, дори не съм забелязала. Добре, че поне се размириса, та не почерпих гостите си с мъфини Жадор. 

  Макарон, моля те, занеси го това и в парфюмната тема 

Що бе, щеше да е много баровско 

Да, дъхът им после щеше да е толкова изискан 

Муньовщина на приятелка (по онова време колежка), която днес е рожденичка - да ми е жива и здрава!

Приятелката ми е от Варна, но докато студентстват в София, живеят заедно с братовчед й на квартира. Имат си уговорка, разказва ни тя - той пазарува хранителните продукти, а тя - готви. Идилия.

На работа сме до късно една вечер и излизайки от работата се разприказваме кой какво ще яде/готви сега като се прибере. "О, аз ще правя боб на фурна, казва тя - че много ни се е доял. "

Аз много обичам да готвя и почвам да я разпитвам, може някоя нова рецепта да каже - казвам: ти как го правиш, сигурно си го сварила от вчера да ти е готов, сега само да го запечеш, че вече е късно... А тя - неее, ей сега го хвърлям в тавата, малко сол, олио и водичка - ще стане!

Аз  . Викам, ти преди боб на фурна правила ли си?! Тя - не, ама колко да е сложно, нали съм яла, нищо особено не е!

Е, казах й, заслужаваш да те накарат да го изадеш тоя кулинарен шедьовър, то ще стане на камъни в тавата! А тя, милата, като че ли не ми вярваше много-много, но на другия ден нищо не каза, явно не се беше престрашила да пробва....

Днешната ми ,прясна прясна муньовщина!!!
Още не съм на себе си.

Лятно - мързелива сутрин , в гр Перник.
Прекарала съм цялата нощ в задушевни разговори ,
тип " Искрено & Лично"с една френдка .
Сутринта тръгвам за София с нежелание , но имам часове и работата ме чака.
Вече знаех за съществуването на така наречените "частни маршрутки " по оста София-Перник-София!!!
Знам къде се намира стартовата им позиция в града , и чинно и безропотно се строявам
на спирка на градския транспорт, с гръмкото име- ШАХТЬОР!!!
След малко до мен се приближава гладко избръснат чичко , и започва да ми говори "НЕЩО НА НЯКАКЪВ СТРАНЕН ЕЗИК".
С усилие на волята и животинско впрягане , на всичките си лингвистични познания ,
успявам да разбера, че чичкото е шофьора на частната маршрутка ,и учтиво ме кани да ползвам неговите услуги.
След още няколко казани думи разбрах ,че чичкото Не говори чужд език ,
просто има само ЕДИН ЕДИНСТВЕН ЗЪБ В УСТАТА , и от там произлизат странните шъшкащо съскащи (в стил Любен Дилов -син) звуци.
Кротко изчаквам да се съберат още трима човека , за да се напълни колата и да тръгнем.
През това време Еднозъбия , ей така между другото ми споменава , че няма смисъл да се тревожа ако бързам ,
защото така или иначе ще стигнем "МНООООГО ПО-БЪРЗО" от официалната маршрутка до София.
( Боже, само ако знаех колко съспенс драма и кървави сълзи се крият зад това изречение!!!)
Появиха се още две баби и една леличка .
Еднозъбия ни поведе , като овце за жертво приношение, към една скрита уличка където в цялата си прелест ни очакваше....... една уморена и силно страдаща лада -2105!!!!
Еднозъбия, кавалерски ни отваряще вратите и ни настаняваше ( нас овците ) в автомобила реликва. След което с мощен трясък затваряше всяка врата. Тъй като мен ме настани първа , се наложи да чуя всеки трясък на врата. Освен това след всеки трясък , с още по-голям трясък се отваряше вратичката на жабката и ми изпадаше в краката...... А там вътре в жабката...!!! Е@@@и м@@@а - ИМАШЕ ИЗВЪН ЗЕМНА ФОРМА НА ЖИВОТ!!!! НЕОПРЕДЕЛИМА!!!
Както и да е , тръгнахме към София иииииии О ГОСПОДИ !!!!!! Реликвата притежаваше РЕАКТИВЕН ДВИГАТЕЛ , ВЕРТИКАЛНО ИЗЛИТАНЕ и ускорение 0-120 , за една милимундра от секундата. И Еднозъбия знаеше всички тези предимства..... и ги използваше.... в града..... сред пешеходците и други автомобили!!! Двигателя ревеше не човешки , и буталата периодично надничаха страхливо през предния капак.
Изпънах се на предната седалка , като струна .
Опитах с ужас да се докопам до колана за да си го сложа - оказа се почти не съществуващо разтегливо понятие (колана). Следващия ми отчаян опит , бе да се хвана за горната дръжка с две ръце .... Цъ , греда. Дръжката я нямаше .
Някой друг обречен , преди мен я беше изтръгнал в ужаса си. На нейно място имаше "нещо" омотано яко с бояджийско тиксо. Хванах се за него , с ясното съзнание , че "то"няма да издържи адреналина ми , и в някой момент ще се предаде....
От изпъването ми , като струна стелката под краката ми започна да потъва, в някаква космическа черна дупка на пода .
Тая същата ( дупката) заплашваше да ме погълне и мен и да ме изплюе , някъде между Драгичево и Владая!!! Капака на жабката продължи периодично да изпада и да ме треска ,по някакъв нерв на капачката на дясното коляно , от което аз , чисто рефлекторно ,
набивах все по-навътре в космическата дупка стелката.
От жабката ми се хилеше извън земната форма на живот, а Еднозъбия видимо вече се дразнеше от падащия капак , и ме гледаше лошо , несправедливо подозирайки че аз провокирам с нещо падането му!
По едно време нещо изтряска жИстоко !!! Оказа се че е пропаднал моя страничен прозорец , посегнах да го затворя .
Цъ пак греда . Нямаше я врътката на прозореца.
Еднозъбия ми крещеше нещо. Оказа се че ми дава инструкции , как със собствените ми две ръце трябва да изтегля нагоре  стъклото.
Да ама аз ръце нямах. Те бяха изтръпнали и с липса на кръвообращение и сетивност , от ужас и стискане на "нещото омотано с бояджийско тиксо". Оставих прозореца ...ъъъъ ... паднал .
Само метнах с периферията , как са бабите отзад. Едната се държеше за двете уши , другата се държеше за врата. Явно им духаше.
Но нищо друго не ги смущаваше. Явно бяха пътували и друг път с Еднозъбия. Влязохме в Сф.
Ладичката летеше по паветата на Борис , а моите бъбреци крещяха неистово ......: " Помоооощ хемодиализа помощ!!!
Усещах как всеки момент , левият ми яйчник ще изчезне в черната космическа дупка на пода.
А по хода на гръбначния ми стълб нещо припукваше зловещо!
Целият ми живот преминаваше на лента , и си мислех за това ,че мама много ще ми се разсърди , че съм я вкарала " в излишни разходи за погребение , по никое време"!!!
Светофарите по Борис , представляваха досадна подробност за Еднозъбия и той игнорираше червените им светлини категорично.
Към Павлово намали и аз мислено се зарадвах , че най-после ще спре.
Уви радоста ми беше временна . Той просто изхвърли едната баба в движение. И багажа и изхвърли. Тя му помаха приятелски за довиждане.
На Красно село , пак намали и изхвърли другата баба леличката и техния багаж. И те му помахаха приятелски за довиждане.
Стекоха се сълзи на умиление , по обветрените ми скули. Тези жени обичаха Еднозъбия!!!
Продължихме да летим по паветата на Борис , вече виждах сградата на Пирогов и по цялото ми тяло се разля блажено успокоение (помислих че съм се напишкала). Поне бях близо до медицинска помощ.
В този момент "нещото омотано в бояджийско тиксо" се откъсна и ми остана в ръцете.Предаде се.
Еднозъбия ме изгледа лошо , ама много лошо. Обаче на мен не ми пукаше .
Виждах Руски паметник т.е. крайната спирка.
Обичах света . Обичах хората. Преоткрих смисъла живота. И обичах много силно Еднозъбия. Този човек ме докара жива.
Петичката спря и аз се изсулих от нея , като желирана безгръбначна подобна на малеби маса. Липсваха ми няколко хиляди нервни окончания , имах безброй скъсани мускулни влакна на крайниците и няколко зъба ми се бяха напукали от стискане.... Но нямах вече проблеми с гръбначния стълб и шийните прешлени . И бъбреците ми функционираха нормално.
Помахах приятелски на Еднозъбия за довиждане.
Мисля да го намеря някога , и да го офертирам да ми продаде петичката. На тая МАШИНА трябва да и се издигне паметник ... На спирка Шахтьор!

 

Уникален разказ, искам още! 

Ха ха хааа! Мерудия Пиперкова, ти си талант!