Номинации за най-голяма муня

А и сигурно си нямате спирка Шахтьор. 

Признавам - нямаме...
Нашите тука са "пазарчето", "дом Младост", "Циркова площадка", "техникумите", "трансформатора" (сякаш има само един в цяла Варна...  )...

 

Имаш ли издателство? Блог? Малко каре в 168 часа? Ако не - веднага се заемай, а аз съм готова да си плащам чинно за абонамент 

Ааа, моля, моля! Няма да падаме по-долу от София!
Може да си нямаме Шахтьор, но си имаме Миньор (и от там си хвърчат такситата за по левче към Златните)  Добре, че често има полицаи в околностите, та поне не летят толкова силно, че да се обръщат.

Моля,моля,и ние не сме по-назад-http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1308884

Момичета и момчета , благодаря за проявеният интерес , към моята муньовска персона.
Не очаквах ,че собствената ми глупотевина и липса на здрав разум, ще предизвикат такава еуфория.
Целта ми бе ,да предупредя повече хора за съществуващата реална опасност за живота в гр.Перник.
 Иначе аз ,понеже съм дълбоко и необратимо душевно руса  , често преживявам муньовски истории , но за повечето от тях ме е срам да разказвам!!!!  Ма може и да се пресрамя.....  Някога!

Имам една много цветуща случка, свързана със сериозна и внезапна повреда на колата и спешно търсене на монтьор в Девин (далеч в Родопите). Много съжалявам, че тогава не ме е придружавала Мерудия Пиперкова, за да може да разкаже с нужните подробности какво преживяхме.

Случката е, че по време на кратък тур из Родопите, колата закъса точно на входа на Девин (аз карам). Както си вървеше добре, изведнъж заяде и сменянето на скоростите стана невъзможно. Изтърколих някак си последните метри до Девин, а за да паркирам, накарах едни момчета да бутат.
Не бих казала, че успях да опозная добре града, но все пак това по-скоро е един много малък и много изолиран град, единствената му търговска улица е дълга около 500 метра и, колкото и да се оглеждаш, виждаш, че автоцентровете не изобилстват (за протокола, аз съм от София). Все пак забелязах едно магазинче за резачки и триони "Хускварна" и си казах, че тия мъжаги вътре ще да са техничари и най-добре към тях да се обърна за съвет. Обясних накратко, че "колата заяжда и не върви" и че ми трябва монтьор. Те много се замислиха и почнаха да си говорят помежду си: "- Да я пратим при Мите? - А, мани го Мите, не, не... - Ми Гошо? - Гошо го няма. - Тогава при Светльо? - А, да, добре, точно тъй, при Светльо!" и ми обясниха къде е къщата на Светльо до реката, да ходя да го търся.
Отивам аз, търся... и го намирам пред къщата му, с блеснал поглед от ракията, седнал на седянка с други хора на едни оранжеви плюшени дивани, разположени ей там, така, на тротоара! Абсолютна сцена от филм на Кустурица, а самият Светльо изглежда като родопското копие по къси панталони и джапанки на Раде Шербеджия (мисля, че ако ни чете някой от Девин, не може да не го познае). Описах си аз проблемите, че скоростите заяждат, станало е невъзможно да ги сменям, може ли той да ми помогне, понеже са ми го препоръчали, при което в блясъка от ракията, в погледа му се добави и блясък от присмех и ме застреля с контравъпроса: "Че какво от това? Аз без скорости и до Варна мога да стигна!" Извиних се, че аз все пак не съм чак толкова способна, колкото него, той омекна от признанието и ми даде среща "утре в 8 на Козичката". Който е бил в Девин, може би е забелязал, а може би не, че на един площад в началото на града има голям камък със статуя на планинска коза отгоре.
Срещнахме се на сутринта със Светльо при Козичката и ще ходим в сервиза (поне аз така си мисля). Трябва да спомена, че аз през цялото това време и навсякъде аз бях придружавана от мъжа ми, който обаче беше абсолютно безполезен в дадената ситуация, понеже 1) е италианец и 2) беше със счупена и гипсирана дясна ръка от пръстите до рамото. Очевидно е, че Светльо изпитва нескрито презрение към тази така зальохана двойка, но поне малко му е и жал за нас. С пилене на гуми, бял дим и мирис на изгоряло, успя да изръчка колата и я откара (без скорости!) до "сервиза". Това, което аз през цялото време си бях представяла, че ще е някакъв сервиз, се оказаха едни изоставени и полуразрушени складове. Отпред пълно с древни и ръждясали съветски автомобили, качени върху трупчета, а между тях се щурат притеснени кокошки. Дори не е асфалтирано. Мъжът ми, като поогледа пейзажа, тихичко ми каза: "Аморе, виждам бъдещето на нашата кола, ще си остане и тя тук на трупчета". Незнайно защо, цялата тази пустош е защитена от портал с бариера! и жив пазач, отговарящ за вдигането на бариерата. Най-готиното е, че бариерата работи с дистанционно и пазачът се кефи да натиска дистанционното скришно от джоба, направо все едно я вдига с поглед - нещо, което го изпълва с безкрайно задоволство. През часовете, които прекарахме там, не мина никой, но все пак се намериха поводи за вдигането и свалянето на бариерата (с поглед). Пазачът изглеждаше като почти приветлив и разговорлив човек, макар че само си мълчеше. Светльо пък е друг тип, изцяло над нещата, концентриран човек на действията и не обича да го разсейват, докато работи. Когато се опитах да го заговоря и да попитам дали има представа какво точно не е наред с колата, само ми изшътка да мълча и разговорът ни приключи. На това нещо мъжът ми много се възхити и досега понякога се опитва да ми шътка като Светльо, ама не умее чак така.
След два часа щуране, мълчаливо ръчкане и задълбочено плюене в прахта от страна на Светльо, дискретното и ведро присъствие на пазача с дистанционното и стоенето мирно като наказани от наша страна, Светльо обяви, че колата е поправена! Поиска ми 20 лева за ремонта, аз от радост и облекчение му дадох още 20 лева бакшиш, с което си спечелих усмивка на умерена симпатия. Поздравихме се по живо, по здраво и успяхме да си търгнем от Девин!
Когато стигнахме до Асеновград, се наложи да сменяме скоростна кутия, но това е друга история и няма никаква връзка с монтьорските умения на Светльо, на когото ще бъда благодарна до гроб!

Barbabeau   
Браво!

Мдааа, такива майстори като Светльо са особена порода.

Без да искам изобщо да сравнявам кон с кокошка, имам подобно преживяване с едни електротехници от съседната кооперация.
Тяхната работилница много напомня на "автопарка" на Светльо. Само дето вместо Лади на трупчета е пълна с полуразглобени хладилници с неизвестен за мен произход и възраст и електрически печки с реотани. Каквато печка всъщност се наложи да им дам за ремонт и аз... (И която вече дори с тяхна помощ не пожела да заработи отново...) Но е важно, че точно тогава, когато трабваше, ми я поправиха. Не знам, как стана - просто наблюдавах с благоговение, как ровичкат извътре, нещо запояват, нещо завинтват...
Важното е, че печката ни топли (мен и гостите ми) в една-единствена Новогодишна нощ преди 5 години.

Което всъщност се и искаше от нея! И от тях. 

---

П.П. Няма нищо мунско всъщност в случката. Но разказът на Barbabeau ми навя мили спомени. 

Хаха, няма значение кон или кокошка, аналогията е много точна! ))))

Аз трябва да номинирам Български пощи.
1 случай. Писмо адресирано до адреса ни в София, но с код на селото, където живеем бе надлежно доставено до вратата вкъщи . Само по името са се ориентирали. (Селото официално е 10-20 хил град, ама на мен ми е като село).
2 случай. Паркирам си колата в центъра на селото, далече от пощата /няма как да ме видят/. Изскачаме с детето, искаше баница. Купуваме баницата, връщаме се и  виждам, че нещо се жълтее на предното стъкло. Реших, че е глоба, понеже като никога не бях спряла по правилник, но все пак имаше поне още 10 коли спряли като мен и никоя не жълтееше. Що да видя, на стъклото под чистачката оставено писмо, адресирано до мен, на адреса ни в селото.
3 ти случай. Давам писмо с обратна разписка. Шефката на пощата (баба Меца и викаме с децата, когато не може да ни чуе), нито прикрепя разписката, направо я мята в купчината заедно с писмото. Аз обаче си проследявам разписката, защото така и не си я получих, а ми беше важна. Според тях ми е дадена лично с/у подпис, ама подпис няма ....

Изобщо БГ Пощи нямат никакво уважение към негово величество документа, а за личните данни да не говорим .

Barbabeau,
и от мен bravissimo!
Много хубав стил на изразяване имаш - лек, непринуден и увлекателен. Дай още !

Цялата случка е разказана повече от страхотно, но на цитата съм се хилила с глас като идиот- сама пред компютъра.
Благодаря за настроението

И аз тази част щях да цитирам. 

Страхотен разказ, Barbabeau, бива те! Ясно си представих пазача, дето вдига бариерата с поглед!