Номинации за най-голяма муня

Аз готвих едни картофи със сметана, извадих тавичката да прибавя разни работи, да боцна да видя до къде е положението. Прецених, че трябват още 30 мин., затворих фурната и седнах филм да гледам. След 30 мин. отивам, тавата си седи отвън, а фурната пече набабамихвърчилото.

И аз мисля по пет минути, докато се сетя кой какъв беше. Та за по-лесно са просто бял и червен сос!

Карбонара означава въглищарски. Не знам защо, въглищарите са черни, а соса - бял. Сигурно има някаква история. Както и да е, де, аз така съм го запомнила и не ги бъркам. Затова споделям инфото

Соса е бял, но се поръсва с черен пипер.Изглежда като посипан с въглища.Имаше и някаква легенда защо точно с въглища...

Стана ми интересно, разрових се и Гугъл показа това:
http://merudia.bg/spaghetti_carbonara_istoriq_i_rezepta/

Много интересно! 

Всеизвестно е, че съм Гицка. Даже и медал си имам за доказателство . Но днес си го заслужих наново. Докато бяхме на море, една от майките на дете от групата на Ники, ни покани на РД. Видях че е близо до нас, че няма да се видим преди въпросния РД, но реших, че няма проблем - все пък ни е поканила и сме потвърдили присъствието си. В началото си знаех, че се прибираме от море и след 1 ден отиваме на РД. Прибрахме се, купихме подарък и някак неизвестно как и защо в съзнанието ми събитието се премести на другия ден. Станахме, наконтихме се и отиваме, обаче .... РД нямааааа. Аз имам майката във фейса, но не и на тел. Прибираме се у нас и аз я търся в чата на фейса. Няма я, нормално тя организира РД на детето си, няма да виси у фейса я. Звъня на едната учителка - не била на работа. Звъня в градината - другата учителка втора смяна. А онова ситното ме гледа с едни тъжни очи .... драма. Все пак от ДГ ми дават тел- на майката, звъня - никой не вдига. Обяснявам на ситното, че явно няма да има купон, че много съжалявам обаче .... Накрая решавам (що накрая не ме питайте) да проверя чата който сме провели. Всичко е точно, мястото това на което ходихме и не бяха чували за детски РД. Датата същата - 13.09. т.е. днес според мен. И така, четейки съобщенията и верните място и дата, погледа ми се плъзва към долния десен ъгъл на монитора - 12.09., дванадесети !!! 8O
После ми се обади жената, разбрахме се, посмяхме се и те така.

Ето, че и да си муня си има своите положителни черти - списвайки се в темата и четейки за другите сестри-муни се научаваме на много полезни истории. Благодаря за историята на карботарата, тази рецепта ще я направя непременно 

Не бях чела тези дни, а тук е настъпила кулинарна еуфория. 
Хайде докато сме на кулинарна вълна- нека се изявя. 
В кухнята съм царица на манджите и готвеното, но виж от сладките неща, както бях споменала мога  да си правя само един кекс ( Но великолепен да подчертая отново)  .
Реших един ден да правя някаква торта с бисквитен блат и бананов крем.
На пръв прочит рецептата изглеждаше елементарна, но все пак забравих, че със сладкарството не сме на ти.
Трябваше обаче да се направи- картинката към тортата беше подканваща.
Когато готвя принципно слагам всичко на око, винаги става добре и нали си мисля, че и при сладкишите важи същото започнах лека полека да пренебрегвам написаното в рецептата.
Утроих количеството на млякото за блата, някак сухичко ми се виждаше, банановият крем реших да е приоритет, удвоих и броя на бананите и наплясках нещо горе долу прилично на вид. Оставих нещото в хладилника и смело смело даже викнах съседките да пийнем по кафе докато стегне, та да опитат моето произведение, на което предварително дадох 4 от 5 звезди, тъй че нямах притеснения. 
Кафенце, приказки, туй онуй.. едната взе че ме заръчка, да ходя да видя какво става с тортата.
Отивам аз в кухнята отварям хладилника,а  тортата вече нямаше нито вкус на торта нито вид, а по скоро приличаше на бебешка течна каша с бисквити и банани. Същата съседка, която  ме прати да проверя се провиква от хола:
-" Как е, става ли за ядене? "
А аз  и отговарям:
 " Не, но се маже идеааално! "  ( което ми напомни за един виц между другото)
Та тъй, голям смях беше после. Този път и кучето не успях да изкуша даже.

Тинта, дай вица де 
Като е ставала за мазане, не си ли намазахте по една филийка (или бисквитка) с нея?

С риск да се изложа, но не схванах кога е бил всъщност РД...вие сте отишли днес, а той бил вчера? Или обратното

Щял е да бъде на следващия ден.

Преди години каним деца на РД на щерката. Но точно преди деня се връщаме от почивка в чужбина, влизаме, изтръскваме багажа, почвам да подреждам, да правя купчинки за пране. На вратата се звъни, отварям и виждам един татко, води две дечица за РД, цветя, усмивки   викам Добре сте дошли, но РД е утре. Е той милия се изчерви, притесни и само вика "леле, тая мойта жена сега какво ще я правя...." и изчезнаха  

Понеже виждам че сте на кулинарна вълна да разкажа и аз ,но главният герой не съм аз , а моя позната/бивша колежка/

Та решила жената да  разточи баница.Но....  преди това нито е месила някога нито е точила
Обаче решава че е много лесно и почва.....Естествено пълен провал.За да нея бъзика мъжът и решава да изхвърли всичко на домашното прасе
Предупреждава синът си / на 5 г/ да не казва и дума на бащата
Вечерта съпругът и се прибира и детето още от вратата съобщава тържествено
" А тати , а пък мама направи на прасето баница , а на нас не иска"

С два телефона съм и предполагам на тези от вас, които са в същото положение, често им се случва да си търсят другия апарат. Изхитрях, та си вкарах номерата като абонати в двата gsm-а. Единият го кръстих "Къде ми е телефона?", а другият - "Намерих си телефона". Ако някой ми прегледа хронологията на повикванията, вярвам ще се притесни за душевното ми състояние.

А, защо чудесно си е
Аз в телефона имам номер който е записан -"слухов апарат.
Номера е на човек който е дистрибутор към фирма за слухови апарати Тогава уреждах такъв на баща ми.Каза ми човека телефона ,каза си и името ,обаче аз забравих името и го записах кодово в телефона