Номинации за най-голяма муня

Имам една тенджера с много странен капак - като го вдигна и се изсипва от него вода от конденза.

Та днес, сама в къщи, приготвям супа във въпросната тенджера. При 15тото вдигане на капака, оливане и забърсване, казах на глас :"Егати тъпия капак! 20 пъти ми оля котлона! Смотаняк!"  А бях сама .. 

Тебе поне никой не те е видял и чул,аз най-редовно се карам на кучето като простирам или прибирам прането от терасата и  хората се чудят на кой се карам понеже не виждат малката въшка,дето ми се мотка из краката

Аз снощи си говорих с пералнята и прането вътре. На няколко пъти. Ами шест пъти я пускам, а прането не е изцентеофужено както трябва. Мъжът ми ме обяви за пълно ку-ку за пореден път.

А ние вкъщи всички сме откачени, без ММ 
Защото си говорим с една плюшена мишка  Ей така , сутрин , вечер, казвам нещо от сорта "Джерко, кво се моташ цял ден, я да си измиеш зъбите, я да лягаш"  и децата се кефят 

Оооо, а аз разигравам куклен тятър на кучето ни. Тя си има една плюшена котка, която си е само нейна и си я размята и гризе периодично, други плюшени играчки не закача. Аз вземам котката, слагам я да седне и като я държа за главата и я движа започвам с менторски глас "Здравей Тера. Днес трябва да поговорим за нещо много важно. Аз съм котка с достойнство и твоето отношение съвсем не ми харесва. Не може такова дъвкане и мятане. Цялата съм оплюнчена и рошава." и т.н., ама не издържам и почвам сама да си се хиля, кучето грабва плюшената котка и изчезва, а мъжа ми ме гледа   

Ти ме скъса от смях-супер си,явно и Тера много се кефи

Записвам едно малко мунче.
Говори ми след градината за някаква диня и как лелята го е ударила, ама едно жаално, с едни големи и насълзени очички. Набрах аз и снощи я почнах отдалеч госпожата във фейса да питам.
И каква била работата. Малкото му мунче с мунче, издебнало никой докато не го гледа и изяло освен неговата диня- десерт, и на две други дечица. А в нас не близва, само пъпеш.

Страхотни сте! : )) 

И лелята е ударила детето, защото е изяло десерта на други деца 

Баш това щях да питам и аз...

Дари П., мунята е леличката в градината, не дъщеря ти. Как може да удариш дете, защото е изяло нещо, предназначено за ядене, било то и в чинията на друг? За храна става дума, дяволите да го вземат! Толкова ли е трудно да предвидиш подобни ситуации и да заделиш предварително десетина допълнителни парчета, за да избегнеш подобни ситуации?! Не ми казвай, че всичко се дели и мери точно! Бас ловя, че са имали заделени парчета и за персонала - да дадат на дечицата от тях, какво толкова? Чак да се чудиш кои са възрастните и за какво са там... Да направиш забележка е разбираемо и дори релевантно, но да удариш... За едно парче диня! Нямам думи!

Имат, имат 

Дорис и кметовете  

Преди години, в деня след кметските избори в града съм се наредила сутринта да си купя баничка / мммда, мазна, тестяна, калорична баничка - точно каквато я обичам  / и пред мен на опашката един дребен човек, с много позната физиономия. А бе гледам го - сигурна съм, че го познавам, но не помня кой е или от къде се познаваме. Той ме поглежда и ми кимва, аз му кимвам, той ми кимва и аз реших да си поговорим щото ние явно се познаваме, ама аз нали съм муня и не помня от къде.
- Как е? - започвам аз небрежно
- Добре е! При вас как е?
- Добре сме, добре сме! Семейството добре ли е?
- О да! Всички са много добре.
- Работа има ли?
- Е, намира се. - смее се човека.
И тъй като човека ми бе много познат се отпуснах да се шегувам, да се майтапя - пък то с моето малко неразбираемо за всеки чувство за хумор ....  
И така си водим разговора, като опипвам почвата от къде се познаваме, докато не дойде реда на човечица и един мъж до продавачката не му честити невероятната победа.
Та тогава ми светна!   Аз този човек никога не съм познавала, това бе новия кмет, който ми се вижда познат защото от всеки билборд в града ме бе гледал дъъъълго време.  

---------------------------------------------------------------------

Днес с баш шефа /голяма клечка/ бяхме в общината. Разправяхме се, разправяхме и накрая излизаме навирили ядосано носове. Чат-чат тракам с токовете напред, ама съм сериозна, ама съм делова...   Заставаме да чакаме асансьора, а в дъното на коридора отсреща си приказват трима мъже. Те също ни поглеждат и точно тогава единия свива ръка, изпъва пръсти и помахва три пъти. На шефа ми повярвайте никой не би помахал по какъвто и да е повод и веднага решавам, че явно с човека се знаем, а аз не помня и се хилвам с цялата си блестяща усмивка  , дело на доктор Малев и помахвам дружески с ръчица.
Както говореше човека премигна и млъкна за миг. Асансьора дойде. И слава Богу, защото тогава осъзнах, че мъжа не ми е махал, а е правил знак предполагам онагледявайки думите "далеко-далеко". Нали знаете - отривисто движение, сякаш режете нещо с ръка  ?
Влизаме в асансьора и след два етажа мълчание шефа казва:
- Не знаех, че си близка с кмета!
Ми то и аз и кмета не знаехме, ама ... си помахахме. Поне аз му помахах  

 Дорис, пак добре, че става дума за двама различни кметове, че иначе съмнителна става работата!

 
Ох, Дорис, моля те, осинови ме ! Вече съм пораснала, изгледана,само истории искам да ми разказваш