Номинации за най-голяма муня

Кой каза заключване на терасата? И тримата са ме заключвали. Големият ни син ни беше заключил с баща му - мен на едната тераса, а мъжът ми - на другата. Голямо беше диването, на 4 години и кусур и съвсем нарочно го направи..... баща му някак го беше убедил да му отвори, после освободиха и мен. Дъщерята ме заключи една вече докато простирах... е, потропах, потропах потропах... потропах.... дали ме чуха най-накрая или им залипсвах на големия син и съпружието, но ме освободиха...
Но най-инфарктното заключване беше осъществено от малкия ни син - онзи същия с обувките  Миналия септември-октомври (значи престъпникът е бил на година и 4-5 месеца) излизам аз да простирам и понеже е хладно дръпвам вратата за да не излиза малчо бос на терасата. Спокойна съм, защото знам, че той не може да достига все още до дръжката на вратата... Обаче той, моля ви се, да вземе да порасне и вече като се изправи на пръсти и стига до въпросната дръжка. Еми щом я стига, защо пък да не я дръпне надолу в опит да достигне до мама, която се е затворила там на терасата и си купонясва с леген мокро пране. И ме затвори милият, а много иска да стигне до мен. Аз се опитвам да му обясня да повдигне нагоре дръжката, ама къде ти ще ме разбере едно едногодишно дете.... още повече дърпа надолу... Вече отчаяна се обръщам и виждам в двора на съседната кооперация един мъж зяпа нагоре към мен с интерес... Аз: Извинете може ли да ви помоля да се обадите на мъжа ми и да му кажете че детето ме заключи на терасата  Изхили ми се човека, но се обади. Да, ама мъжът ми не вдига.... То пък и да вдигне, какво ще направи: 1-во: прибирането през цяла София в час пик ще му отнеме 40-50 минути, 2-ро входната вратата е блиндирана, а аз отгоре на всичко съм пуснала и резето, до което няма достъп от външната страна, 3-то: прозорците ни са бронирани.... Из главата ми препускаха ужасни сцени как детето стои само вкъщи, а отвън бригада оксиженисти реже входната врата.... И докато си представям апокалиптични картини, в двора на оная другата кооперация пристига още един господин, който след като се осведоми какво е станало даде съвет да накарам малкия пак да дърпа (доколкото може) дръжката, а аз от вън да блъсна вратата с рамо или с крак, за да успее да се отвори.... Ей, още го благославям този човечец 

Ох, малеее, тръпки ме побиха, сякаш малчо мен ме е застопорил на терасата. Ей за това, когато съм сама или с дребното никога не слагам резето. Заключвам и вадя ключа, за да може да се влезе, ако се наложи....

       Закуската с пасирана попара ме изкефи мнооого! А лигавник имаше ли?

Мен не ме е заключвал. Страх ме е вечер докато спим да не се събуди, да си отключи и да драсне.
Така че заключвам входната врата, вратата на кухнята/да не си отвори терасата и да скочи/ и ключовете ги редя в спалнята на гардероба, да не ги стигне. Не че от спалнята не се излиза на терасата, ама ми е по- спокойно така.
Иначе едно внуче така беше заключило баба си на стълбището, то реве отвътре, тя отвън, на 2 годинки. Кьорав мъж няма наоколо, звъннала на майката, тя дошла с охраната на учреждението където работи и разбили. Ама си е било инфарктно, лято, четвърти етаж и разтворени врати на двете тераси.

Една приятелка така,посред нощ се беше опитала да накърми мъжа си,ама оня в просъница така я беше захапал,че рана имаше,а бебето ревяло в съседната стая
Но понеже милото е тираждия и тя си спяла с бебо на леглото,а като се прибира милото,бебо си отивал в стаята..Та нашта по навик,чула плача и в просъница предложила цица,на най близко стоящата отворена уста..После много се смяхме,ама голяма рана беше и направил..То добре,че зърното не и отхапал..

Абе никой не е застрахован от сакатлъци дет се вика

Иначе и мен малкия ме е заключвал и единия път се наложи да крещя като луда,за да ме чуят нашите..
От тогава,дали за цигара,дали за простиране,без гсм,не излизах на балкона

Прясно родила се гласим за разходка и аз естествено бързам ,та обувам си единият чорап и започвам да търся другият ,но незнайно защо го няма никъде.Последва търсене в цялата стая ,шкафове и тн но го няма никъде.Най-накрая се отказвам и ще обувам друг чифт и започвам да събувам чорапа и що да видя ....аз съм си обула двата чорапа на един и същи крак 

Аз май вече съм се изтипосвала нейде из форума, но не ми се търси.
Заключих щерката в колата по вече изпробвания и споделен метод - даваш ключовете на детето, за да си играе, докато го закопчаваш, а не да се гърчи като червей  и да пипа където не трябва. Като успееш със закопчаването, отмъкваш ключовете, мяташ ги на предната седалка и хлопваш вратата.
Беше още в яслата или в първа група. Първо се опитвах да и обясня, че трябва да натисне копчето на коланите на столчето, за да се освободи. Тя само ми се хили и сочи на см. от исканото място и пита "Тука лии?", "Нее, мамино, отгоре!", тя сочи от едната страна "Тука лиии?", "Не, маменце. Отгоре!", започва да сочи от другата страна... Накрая и омръзна и реши да натиска, където трябва, но пусто не и стигаха силите.
Междувременно звъннах на една майка от градината, дето живее наблизо и знам, че мъжа и е бакшиш. Викам си няма начин да нямат познати автофакири. Е, нямаха.
Звъних на колежка с гадже автомонтьор. Тя ми обясни да си чупя най-евтиния прозорец. Ами. Хм. Не, мерси. Верно, че беше лято, но все пак вече към 5,30-6,00 ч. и колата вече беше на сянка.
Нямаше накъде, звъннах на благоверния. После за малко не чувах с едното ухо  но пък след половин час пристигна. В спасителната операция се включи и един дядо, който живее срещу градината и който иначе е малко крив и все се кара на хората, които паркират пред двора му. Ходи напред-назад човечеца, мъкна телища и отвертки... Спасихме я.
През цялото време, от началото до освобождаването не спирах да се правя на маймуна. То не беше "Дзак", то не бяха песнички, танци и физиономии... За щастие мъжа ми беше толкова стресиран, че изригна само по телефона, а като дойде на място се държеше както обикновено и Косара изобщо не разбра, че е имало проблем и никога не е споменавала случая (за разлика от случая с измъкнатата ръка, когато ходихме в спешното да търсим доктоХ Хас (д-р Хаус)).

Това с двата чорапа на един крак и аз съм го правила. И обръщането на къщата в търсене на очилата, които са на носа ми. А по тоалетни, тавани, мазета и тераси още не съм се заключвала, но то е защото винаги си взимам телефона. Само че съм сигурна, че ще се случи още първия път в който не го взема.

Переш, простираш... блазя им на някои татковци... : )))))

Прясно, още пари!! Имаме гости. Те спят на долния етаж, но им прибрах завивките за през деня в нашата спалня. Ще си лягам и викам чакай да смъкна завивките, пък те ще се оправят.
Иии.... Ако някой има представа от стъпалата в английските къщи-стръмни тесни и понякога леко извити. Та, събрах каквото има и се спуснах по пързаллката по задник. Просто съм с едни чорапи, които се хлъзгав и на тясното завойче на стълбите бааам. Гъза ми стана на решето докато сляза. Как не се потроших нямам никаква идея. Пуснах завивки, пуснах всичко, и седя и се хиля, ама боили, боли.

Не простирам, бре, имам си сушилня. И съм ти кака, та не завиждай много. 

Не плачи, момко, не тъжи и не завиждай! Радвай се, че не си на мястото на ММ, защото у нас само той пере, простира, събира пране и глади. Ненавиждам от дъното на душата си тези дейности и той, нали е добра душа, ги прави вместо мен. Не помня вече от колко време не съм пипнала пране и гладене. Даже, ако на майтап му кажа:"Ще те убия", малкото дете ме спира с думите:"Недей! Кой ще пере и глади вместо теб?"

И аз тук. Току-що изпратих лично съобщение до ... себе си.  Както си пиша и пращам, на кутията светва ново. Отварям и чета своето съобщение. 

Много яко! Чакай и аз ще пробвам, да съм солидарна муня
P.S. При мен не стана.  Сигурно не съм си вкъщи....   

Тази вечер залях светлобежовия мокет с винено червен лак. За късмет естествено беше чисто нов, рядък и се разля много и грациозно 

Пробвай от  съобщение в "Изпратени" да пишеш през "Отговори".  Ще видиш, че си си вкъщи, но още не знаеш.

Аууу муни мои!  Още нося у себе си срама от снощната ми муньовщина. 
Бях в едно изискано  заведение.
Бях се изтупала отгоре до долу, като от корица на светско модно списание. ( което ми се случва вече рядко)
Отдавна не си бях позволявала да разпусна малко, да бъда, секси, да блесна 
Бях уверена, със самочувствие, което покриваше и опаковката и съдържанието.    Стъпвах гордо, забелязвайки погледите, които ме следят.
- " Добре изглеждам, хората ме забелязват, извръщат поглед към мен" - мислех си аз.
Отидох до тоалетната да се освежа. Кипрех се самодоволно пред огледалото, когато един мъж излезе от мъжката тоалетна и взе да се увърта около мен.
- " Иска да ме заговори, естествено днес съм неотразима, старанието ми даде резултат, макар да имам мъж, интереса към мен от други мъже ме ласкае" - пак се увлякох.
И наистина той проговори
-Извинявайте!
Отметнах коса предизвикателно, както правят по холивудските филми и се обърнах към него.
- Да!
- Нещо ви виси отзад от роклята.
- Моля!  ( втрещих се) Какво ?
- Ами не знам как му казвахте на това.
- Кое?
- Прилича на опашка, която виси под роклята ви. 
Подхилкна се и излезе.

Влезнах в една от тоалетите, разопаковах се и О бога ми, бодито ми се беше откопчало и явно е висяло приветливо през цялото време докато съм се фръцкала из цялото заведение.
  Но за да се утеша, аз си повтарям , че погледите не са били вперени в мен, когато минавах, поради тази причина.