Номинации за най-голяма муня

Хайде и аз при вас!  Случката е от снощи. Канени сме с ММ на рожден ден и решавам аз да си обуя за първи път панталон, който си бях купила в събота. Накипрям се аз, мятам се в таксито и отивам към ММ. Влизам във входа на блока ,а след мен влизат две момчета. Качвам се по стъпалата, а те се спират да чакат асансьора и дочувам, че нещо ме обсъждат, викам си сигурно си говорят за това колко яко ми седи панталона.  Влизам в апартамента на ММ, заставам пред него и започвам да дефилирам, задавайки му въпроса " Не забелязваш ли нещо, а, а ??" (като имам предвид да забележи новият ми панталон)
ММ ми отговаря: забелязах да, панталон с марка еди коя си, цена еди каква и размер еди кой си. При , което аз така  Ама как ги разбра тия неща, питам го аз? А той ми отговори, че го пишело на етикета отзад. 
За мое съжаление момчетата не са обсъждали как яко ми седи панталона, а това каква муня съм да не си махна етикета от него. 

Ами така де, как ще се разбере иначе, че е нов? 

И ние така, на концерт в една лятна градина, седим на масата и пием шампанско, музиката свири, изобщо, идилия. Една дама в красив костюм дефилира неколкократно покрай масата ни с гордо вдигната глава. Засърбя ме езика да и споделя, че на роклята и има залепен етикет "size 6", но така и не уцелих момента. А може и нарочно да го е  оставила.

Може да иска да го върне сред дефилето .

Пък аз си купих ботуши вчера.Мерих,харесаха ми и викам-ще ги взема.При което реших да си остана с тях.Опаковаха моите и си тръгнах.Без да платя,без нищо.Ама и продавачката муня и нищо не каза.Чак след 2-3 часа си видях в чантата,че парите са си у мен и се върнах да ги дам...

Ееее, Рибозом, муня, муня, ама поздравления за честността( щото някои изобщо нямаше да си направят този труд да се върнат в магазина)!

Рибозом,къде е този магазин със симпатичната продавачка?
Аз също имам нужда от ботушки.

И аз загледах ботушките. Удобни ли са?

Ох, съвсем прясно...Много се чудих дали да го разказвам това, но поне тук очаквам съчувствие...
Та... Вчера синът ми имаше тържество-карнавал в детската градина. Взех карнавален костюм от една позната в театъра - костюм на клоун - гащиризон,  нос , перука -  перфектен. (е ,той искаше да е кривоглед крокодил, но нямах време  да  му намеря нещо подходящо)  Отивам сутринта, нося дрехите в торба, предавам я на  лелята, която отвори, с инструкции - да му помогнат в обличането и подобни досадни напътствия, които дават  кукавите майки с идея за перфектност. Прибирам си се аз, и, О боже - виждам Перуката как се мъдри цветно на шкафчето за обувки.  Калкулирам на бързо - сега да се върна, те ще закусват, може и да не отворят...после занятия, спане...тържеството е в пет, значи ще отида по-рано и ще я занеса. Та, отивам...Вратата си беше заключена. Звъня, отваря ми някаква  непозната жена и ме пита за какво съм, аз отговарям за тържеството и тя ме упъти към централния вход на градината. Отивам, там си беше отворено та направо влязох, извадих перуката от  торбата и взех да се оглеждам да питам някой къде е групата на сина ми. Много бързо се отзова една друга жена (която също не познавах) и ми каза, че вече ме чакали и защо съм се забавила. Тъкмо взех да обяснявам, че даже по-рано съм дошла, като  тя ме задърпа към някакво помещение, а на вратата заповедно ми каза - Ами сложете си го това (перуката) нали за това сте дошли.Аз първосигнално нахлупих къдравото шарено нещо и докато  се зачудя  - тя пък от къде знае за какво съм дошла и жената ме  набута в помещението отвъд вратата. Голяма стая, пълна с подредени дечурлига.  Тишината също беше пълна  и всички погледи вперени в мен. Казах "здравейте" и взех да се оглеждам къде е синът ми, даже малко си дръпнах окото  , щото съм малко късогледа. Обаче докато фокусирам и  малките започнаха да се смеят и пак ме гледат втренчено. Аз пак - "здравейте" (ама по-неуверено)    и те направо се  изпозаливаха от смях. Даже  се притесних, че някое дете може и гърч да получи. В този момент от вратата връхлетя едно същество с абсолютно същото нещо на главата...Погледнах ярко зелените си кецове,в абсолютен цветови синхрон с пончото ми...и си дадох сметка за тъпата ситуация в която съм попаднала. Наетият клоун изобщо не ме отрази, явно не ме прие като конкуренция, та имах достатъчно   липса на внимание, за да се изнижа с мерзота. Изобщо не потърсих повече  къде празнува групата на сина ми. Прибрах се,  помолих приятелят ми да го прибере от градина като му обясних защо точно днес не искам да се връщам на това място...Ми никакво съчувствие нямаше, само хилеж, подобен на децата в "голямата стая".

ЗАНДАЛИ, с глас се смея, два пъти го четох  .
Поне си успяла да пробваш и да разбереш ставаш ли за клоун или не.

  Охххх, не мога повече, Зандали, рева от смях, разбираш ли?

Зандали - уникална си 

Еее стига де!Как няма да се върна,ботушите са 200 и нагоре пара.Предполагам жената е наета за мин. раб. заплата,като плати и моите ботуши кво ще яде?
Божке Зандали,като те прочетох се сетих как при раждането на моето второ дете,баш при напъните и сичкия зор докараха група от 30 студента да ми гледат "най-милото" как ражда голямо бебе...накрая за ужас на майка им викам-айде,вече сме си близки,моля някой да скокне да ми купи едно силно кафе.Па ако внесете и едно Каберне и ще ви уважавам до живот!
Само си представете-родилка,шият я и тя си мисли за кафе и вино...после питах и до кой да се обърна за една саздърма.Сега чак се срамувам от себе си,горките хора какво ли са си помислили-да и дадем да яде,да не оплюска бебето!
Опасявам се,тогава ме помислиха за човек със сериозни мозъчни дефицити  

Зандали току-що ме докара в едно състояние, което наричам на галено бавноразвиващ се тюлен.
Ще рече, че ми е толкова смешно, че само си отварям устата, звук почти не излиза, за сметка на това излизат сълзи и някакви квичащи звуци от време на време, в горния регистър   .

Оф, скоро не бях влизала в тази тема, но доста се посмях на гърба на ЗАНДАЛИ   Много неловко, но пък нали са деца  
Хайде, да не е само запис, да се "похваля" и себе си с една прясна случка, която не е никак смешна  Санитарката, която идва да чисти два пъти в седмица на работа ми беше казала, че внук й има рожден ден след няколко дни. Та на въпросния ден влиза жената и носи нещо, при което аз стоплям за РД и й казвам "Я, вярно, имате рожденик", като си мисля, че това в ръцете й е някаква почерпка, а то било копирна хартия  Умрях от срам, опитах се да замажа малко положението, но много неловко се получи