Номинации за най-голяма муня

Не е за тука, ама това дето сте си загубили ластиците за коса и шнолите ми напомня как мъжа ми редовно си губи чехлите и ги обявява за "изчезнали"

Миналият ден дружно търсихме очилата ми - аз, милото и майка ми. То хубаво аз муня да забравя къде са, ама и те двамата се оглеждат с мен и никой не вижда, че са ми върху главата.

Редовно при мен   Вече имам навик 1во да пипам главата

На работата нося телефона си в задния джоб, но от както е с по-голям размер ми пречи да сядам. Та го вадя на бюрото и все го мисля да не го забравя и някой да ми го отмъкне...В другия джоб пък си държа два много важни ключа, които трябва много да пазя...и накрая добих навик да си проверявам дали телефона е в левия заден джоб, а ключовете в десния...Тъпото е , че се хващам за д-то дори когато не съм на работа, телефончето е в чантата, а ключовете не са в джоба...ей така си вървя по улицата и проверявам 

Недей в джоба! И аз така носех в джоба, докато не посетих тоалетната на един ресторант и след, като станах от тоалетната чиния, видях как удавеният ми телефон плува вътре.

А случвало ли ви е се да си търсите телефона из джобовете докато говорите по него?
Аз един път го направих този номер.

О, да. Редовно 

Да, и аз съм "давила" телефон така. От тогава започнах да го нося в предния джоб на дънките... Обаче сега с тези "телевизори" не знам...  Вече работата ми не изисква изключен звук на телефона, та нямам такъв проблем.

О да, и направо изпаднах в паника, че съм го загубила

Намерих щипката    И то къде     В юрганския плик   

Не само че изпаднах в паника, че съм го изгубила, ами с цялото си малоумие казах на човека, с когото говорех:"Затвори! Няма ми телефона! Трябва бързо да си преровя чантата!" Нещастникът едва не се задуши от смях.

А, то като си бременна накрая си толкова шашната и извън зоната на комфорт, че слушаш всякакви глупости Поне аз бях така. Чета някакви списъци и там - специални нощници за родилки в болницата. И обикалям магазините, питам, по онова време само ужасяващо грозотии намерих, но няма как, купих една кошмарна, пък и късичка беше... По стечение на обстоятелстата бях в двора със семейството ми и се чувствах ужасно в тъпата нощница и преговарях да ми донесат една моя, когато лекарят ми звъннна, че трябвало спешно да ме оперира. Мъжът ми още се смее като си спомни как съм се изстреляла и спринтирала с големия корем, вееща се къса нощничка, а дънцето на гащите ми проблясвало като на малкото Анче   

(Не мога да повярвам, че току що го разказах във форум, при положение, че се опитвам да забравя този срам и съм казала на мъжа ми, че ще го убия, ако разкаже на някого  )

     Една моя братовчедка си носеше телефона, парите и ключовете в предния голям джоб на гащеризона си ,когато веднъж отиде до тоалетната на село, която тогава беше външна. След няколко секунди нещата плуваха... в друго.

Телефон и аз съм давила - беше в задния джоб и точно предния ден за секунда ми мина през акъла мисълта - Абе как така хората си изпускат телефоните в тоалетната? Е, на следващия ден разбрах. Телефонът все още е жив и работи безупречно.

Аз много внимавам на работа да не си изръся телефона в тоалетната, затова си го нося само в предните джобове на дънките. Но те пък са адски плитки и доста пъти изскача от там и се размазва на плочките. Още не знам как е жив...
Но пък веднъж ми падна от рафта над мивката баш под течащата вода.   2-3 дни можех да говоря само на спийкър, след това се оправи.

Имам 2 по-отличителни муньовщини напоследък.
Преди 2 месеца ми се наложи спешно абразио. Имах няколко супер важни неща и само си повтарях да не ги забравя: да питам мога ли още да поспя, кога ще ме изпишат, да кажа на майка ми да ме вземе в съответния час и да питам може ли на следващия ден да карам кънки (бях си го планирала преди абразиото и не ми се щеше да пропускам  ). Когато дойдох горе-долу в съзнание, попитах медицинското лице за съня и за часа, писах смс на приятеля ми, че съм ок и звъннах на майка ми. Тя обаче ме застреля: "Ама нали вече ми се обади?" Аз упорствам, че да, чухме се сутринта, но после се разбрахме пак да й се обадя и т.н... Оказа се, че съм й звъннала точно 3 минути по-рано и съм й казала абсолютно същото, а не помнех нищо   Което породи у мен следващ въпрос: Питала ли съм докторката за кънките и какво ми е казала? И дали ако пак я питам, няма вече да изглеждам като побъркана...   Но срам, не срам, като дойде, пак я попитах, за съжаление ме отряза.

Миналата седмица детето тръгва на детска градина след болест, здрав, но трябва още няколко дни да му се слагат капки в носа и да пие някакви хомеопатии. Аз казвам на учителката и почвам да опипвам в чантата за предмети с цилиндрична форма. След голямо тършуване, напипвам 2 неща, размахвам ги високо с победоносен вик и подавайки ги на учителката, виждам, че това са тампон и гланц за устни.