Номинации за най-голяма муня

Наши приятели в далечни земи така се бяха сдобили с телевизор. Съседите им го изхвърлили като развален, а се оказало, че някой го е изключил от копчето.

хаха, то затова първа точка на всички инструкции е:
Проверете дали уредът е включен в електрическата мрежа!

Години съм се чудила чак пък за такива идиоти ли ни имат - ама ей на!

Ще включа и колежката ми за номинация, че ми е фаворит последната година. Миналата година стана на 50 години и месец по-рано започна да ни кани на партито. Тъй като сме си близки тя  направо си каза, че иска пари вместо подарък. Разговорът ни бе следният:
- За рождения си ден не искам подарък, а пари,кой колкото прецени, защото искам да си купя нещо лично и само за себе си. Искам абсорбатор!
Аз: - Ама това личен подарък ли е?
Тя: - ами да, и аз съм човек и имам нужда от секс!
Аз с широко отворени очи и зейнала уста

Тя- ами какво, не е срамно, другите жени как имат, а и на тая възраст си има нужда от редовен секс.
Аз- така си е,  но Как ще правиш секс с абсорабатора? - Вече подсмихвайки се, защото съм осъзнала какво точно иска, но тя продължава.
- Е не е като истински, ама пак ще е нещо.
При което аз избухвам в смях, защото си я представям с абсорабатора. А тя милата чак след като и казах, че ще ми е интересно как точно ще прави секс с абсорбатор, а не с вибратор загря и доста се посмяхме.  И междудругото още не си е купила, защото не бил много естествен.

Тъй като много от хората влизащи в темата ще разпознаят лицето за което говоря пиша като анонимен.

Преди няколко години, любимата ми леля тъкмо беше станала майка за пръв път и с помощта на хормоните съвсем изтрещя  Тъй като малката спеше главно през деня, тя също спеше главно през деня си купи лента за очи за сън. Малката най-накрая е  заспала, къщата е изчистена и о кеф и тя ляга. Настройва бейбифона слага лентата и след секунди е заспала. По едно време чува как бебето плаче и буквално със скок става от леглото и се затичва към вратата, но без да свали лентата и съответна се удря с всичка сила във вратата. И до ден днешен идея нямаме какво точно е правила, но цялата беше синя, а дръжката на вратата беше счупена. Все още се шегуваме  с нея. Даже наскоро когато правиха ремонт се шегувахме, че няма нужда от къртач, направо нея ще използваме.

Моята майка,  сестрата на гл. героиня от първата случка, веднъж пробва да изпере тенджера с боб. Звъннала вратата, тя тръгнала натам и по път оставила тенджерата с боба в пералнята. Голям зор беше докато разплетем мистерията: Къде е боба?

Ама как в пералнята?!? Какъв модел е тази пералня, щото всички, за които се сещам, са доста недостъпни за тенджера с боб 

Тенджерката беше мъничка, но случката куриозна

В далечната земя не е нужно уредът да не работи, за да се остави от вън. Обикновено като си сменят техниката и обзавеждането хората ги оставят и дори си правят труда да опишат проблем, ако въобще такъв има.
Силно се съмнявам, че са го изхвърлили от незнание за функцията на щепсела.

Тук проговори и мунското в теб. Първият ти пост беше като Анонимен 

Проблемът е бил изключване от копчето, при което не функционира дистанционното, не от щепсела. Няколко пъти съм носила стария ни телевизор на техник заради изгоряло захранване. Първият му въпрос винаги е "Пробва ли да го включиш от копчето?". Разправяше, че от баби и дядовци му било съвестно да взема по 20лв. за такава "повреда", но "младежи" по 40г. ги таксувал с кеф, че някои имали по 3-4 рецидива. И повечето от тях били мъже.

Днес определено ми е каръшки ден.
Програмата е фото - метро - гара.
Свършили сме във фотото и с дребния с бодра крачка сме се устремили към метрото. "Ето го метрото", "Не. Това е Билла, а метрото е ето там", "еххх. А защо са го сложили там?"

Влизаме в метрото. Трима възрастни ме молят да им обясня как да си вземат три билетчета от автомата. Обясних. Друга една жена и тя ме моли за същото.
Слизаме с нея по стълбите към пероните. Обяснявам на сина ми да се движи в дясно. Жената го пита накъде ще пътува - "Обеля" или "Центъра". Посоката ни е към "Обела" (левия перон). Ама аз нали съм хванала у десно, клоня, клоня... че даже казах "към Центъра". И жената започна да ми обяснява как първия път се загубила и ходила пеша. И аз се похвалих за първия път... мъж ми е рекъл "ще чакаш влак с еди к'в си надпис" - ми минаха 5, а моя влак го няма. И накрая касиерката ме светна, че "ми то влака е само един".

И иде влакчето. Малкия цвърчи. Мятаме се и в момента на затваряне на вратите чувам каката по уредбата да съобщава следващата станция и сякаш ми го рече "кифло обърка си влака". Обадих се на мъж ми да му кажа жена му к'ва е муня и да го питам на коя станция можех да се "врътна" наобратно. Щот... нали така... ами не ми е за първи път. Мъж ми... кротък човечец... спокойно ми обяснява, че няма нужда да се кандилкам до не знам си коя станция, а мога просто да сляза на следващата и да хвана обратния. Ми де толкоз акъл, че да се сетиш.

Слязохме, качихме се на обратния влак, пристигнахме по местоназначение, свършихме си работата.
"Мами, какво ще правим сега?", "Прибираме се с метрото".
И отново, повтарям отново, се качихме на грешния. Този път ходихме до "не знам си коя станция", че да се "врътнем обратно". И отново, повтарям отново, се обадих на мъж ми да му кажа, че за втори път съм на грешния влак.
Най-сетне стигаме. Малкия рИве, че иска пица. Казах му, че като излезем от метрото ще му взема. Една жена ме пита от къде да излезе, за да стигне до Билла. Успокоявам я с думите "то и аз винаги ги бъркам, но... ето този". Не познах. Не улучих нито изхода, нито посоката на Билла, нито пиците.

Стигнахме изхода с пиците. Малкия рИве. Накрая му дадох пари да си вземе. Слизам след малко да видя какво е нап'раил и като видях навалицата се сетих за темата за какво ви изкарва акъла и само си рекох "ти да не си луда ма".
Ама детето се оправило, взело си пица, че даже и ресто си има.
Обещах му, че ще купим таратор от Билла. Туй дете може само на краставици да кара или в най-добрия случай таратор.
Мотаем се в Билла. Дребният тича покрай мен. Мъж ми звъни по телефона да пита дали сме се прибрали. Казвам, че все още не и сме в Билла. А той ме питал дали за трети път не съм объркала влака.

И както си бъбрим и оглеждам за таратор се усещам, че дребен го няма. Пак се сетих за оназ тема. И казвам на мъж ми, че съм го загубила. Биллата е празна, няма много хора. Направих няколко тигела и оглеждам наляво надясно. Чувам отнякъде "мамииии", ама дете няма. Разминаваме се покрай стилажите.
Намираме се "ама мами ти защо си тук", "на мястото съм дето си ме оставил".
И уж за таратор отидохме... пак излязох с пълна торба. И са ми останали малко налични пари... ще плащам с карта. Тъкмо съм платила и малкия се провиква "мами, забравихме краставиците". Междувременно тича с два шоколада в ръце и аз му казвам, че вече съм платила. Касиерката ми влиза в положение и казва "а, не ги продаваме"  

Ще купуваме краставици от кварталния магазин. Ми... не купихме и децата се задоволиха с чист айрян

Ох, АнМари, голям ден е било   

Това с метрото - уникално. Доста се посмях за твоя сметка 
Което пък ме подсети за следното. На почивка сме в Гърция и търсим един прехвален плаж. Караме по-бавно, понеже не познаваме района и се оглеждаме за табела. Те гърците симпатични хора и верно са сложили табела. Намерихме плажа от раз. По обяд обаче решаваме да идем да хапнем в съседното градче. Речено-сторено, отидохме, хапнахме и се връщаме. Обаче гледам, че моят човек нещо много се е засилил и му казвам, че ще изпуснем отбивката. Да съм била спокойна, не било толкова близо. Аз спокойствие запазих, но точно минута след това с отчаян поглед проследхме табелата, която вече беше зад гърба ни.    С 300 зора направихме обратен по-напред, защото всеки хвърчи с колата напред-назад. И тръгваме в обратна посока, но за зла участ за втори път изпускаме отбивката.  След втория измъчен обратен, успяхме да се завием, където трябва. 

Днес на "Сливница" звъня на мъж ми и му казвам "така и така съм в метрото що не взема да дойда до офиса и да те прибера". И той явно в уплахата си, че вместо в Дървеница ще се озова на летището само каза "ама аз не знам кога ще свършим". 

Е, Дървеница и летището поне са в една посока

Аз в метрото във Виена се загубих, така и не разбрах откъде трябваше да мина. А тук в София като го откриха, на станцията на НДК, докато схвана от кой изход да изляза, за да съм от страната на Патриарха