Няма как да знам, не съм била свидетел. Обаче баща ми били са общо 6 братя, моят баща е най-големия, и до един бяха страшни майтапчии (само 2ма от тях са още живи...), като се съберат 2+ от тях, не се седи на масата, под нея си. На брат номер 2 (този, за който върви легендата с "духането", а той по професия е бил кавалджия в народен ансамбъл) най-култовата история е как жена му му закърпила дъното на потурите на носията в прилив на женска загриженост: влиза той в тоалетната по време на концерт (3 мин пауза...) и о, изненада, трябва да размотава 5 метра пояс...
Виж целия пост
Номинации за най-голяма муня
- Публикувана: 27 май 2005, 12:27 ч.
- Последно мнение: 24 окт. 2019, 11:57 ч.
# 7 440
21 авг. 2015, 10:50 ч.
# 7 441
21 авг. 2015, 10:56 ч.
Сега се сетих, когато преди години правихме планински преход, голяма група от момичета и момчета на по 20 години. Настанихме се в Мальовица и един от мъжете реши да хитрува и да пийне аванта. Накара друг да легне на леглото и да се завие. След това извика жената /на около 65г./, която отговаряше за хижата и я помоли да му даде шишенце с ракия, че спътникът му нещо е настинал и го тресе, та да го разтрие. Тя кимна разбиращо и излезе от стаята. Върна се след пет минути с една кутийка. Погледна към лежащия "болен" и каза:
- Айде чедо да свалиш блузката. Ще те разтрия с тигрова мас, че по-загрява от ракията.
Още ми е пред очите как се опули
, а инициаторът умря от смях. Разтриха го, няма да се излагаме, че сме лъжци. 
Виж целия пост
- Айде чедо да свалиш блузката. Ще те разтрия с тигрова мас, че по-загрява от ракията.
Още ми е пред очите как се опули
, а инициаторът умря от смях. Разтриха го, няма да се излагаме, че сме лъжци. 
# 7 442
21 авг. 2015, 10:57 ч.
Леле, Шарки, тази история с пояса и потурите е просто култова... 
Виж целия пост
# 7 443
21 авг. 2015, 11:38 ч.
Аз, преди да я разкажат, грам идея си нямах за устройството на потурите, че били имали голяма дупка под топурдаците, за да не се размотава пояса при нужда, но след разказа съм вече "обучена" . Дедо Шишарко, ако я прочете тая история, може да си ползва ...
Виж целия пост
Леле, Шарки, тази история с пояса и потурите е просто култова...
. Дедо Шишарко, ако я прочете тая история, може да си ползва ... 
# 7 444
21 авг. 2015, 12:23 ч.
А, и с други работи може - лентички, конец... ако чак толкова си зажаднял!
МУНИ!!!
С "Потурите" е трепач!
Виж целия пост
Хахахахахахаха!
Без ток можеше да се епилираш само с.... пинсета....
Без ток можеше да се епилираш само с.... пинсета....
А, и с други работи може - лентички, конец... ако чак толкова си зажаднял!
МУНИ!!! С "Потурите" е трепач!
# 7 445
21 авг. 2015, 14:19 ч.
Преди години работех в областта на рекламата. Един ден отиваме аз и моя колежка отиваме на среща с клиент в складова база, носейки папки и чантички с документи в ръце. Два склада моментално затвориха, а един собственик на фирма едва не получи сърдечна криза - тръгна да бяга пред нас, скри се зад ъгъла и прати работник да ни каже, че днес е затворено. И това, защото само се приближихме да го питаме за номера на склада, към който бяхме тръгнали
. След кратко чудене осъзнахме, че са ни взели за данъчни инспектори.
Тръгваме с кола за София. Взимаме чувала с боклука да го хвърлим в контейнера на 30 метра от блока, и се сетихме за него в Пловдив, когато в най-голямата жега вече силно ни напомни за себе си
.
П. П. Първият случай е повече за муньвци всъщност, но на мястото на събитието имаше и дами, затварящи магазини и изчезвайки по-бързо от дим.
Виж целия пост
и аз тук 
тръгвам си от работа - жега е, изморена съм, едвам се влача и ... виждам трамвая да се носи към кръстовището.
засилвам се, пресичам на последните отблясъци на зеленото, ватманът ме изчаква и аз се мятам с последни сили и благодарности на уста.
със същата скорост два-три младежа се връщат на спирката.
ватманът ме гледа с изумление и кротко псува - види се така вербализира възхитата си от спринтьорските ми умения.
докато поемам въздух и ровя в чантата, двама-трима ми подават билети. какви учтиви хора! сяаш не са софиянци, мисля си, благодаря им не по-малко учтиво и се таксувам с картата.
на следващата спирка се качват двама проверяващи.
"Не пак!" изстенва мъжът до мен и пак вади билетчето, да го проверят, като не пропуска да ме погледне лошо.
чак сега ми просветва защо младежите така рязко сменят транспортната си схема, защо всички ми дават билетчета и защо ватманът ме е изчакал - със светлосинята си ризка и дънковата пола успешно съм имитирала униформите на проверяващите
тръгвам си от работа - жега е, изморена съм, едвам се влача и ... виждам трамвая да се носи към кръстовището.
засилвам се, пресичам на последните отблясъци на зеленото, ватманът ме изчаква и аз се мятам с последни сили и благодарности на уста.
със същата скорост два-три младежа се връщат на спирката.
ватманът ме гледа с изумление и кротко псува - види се така вербализира възхитата си от спринтьорските ми умения.
докато поемам въздух и ровя в чантата, двама-трима ми подават билети. какви учтиви хора! сяаш не са софиянци, мисля си, благодаря им не по-малко учтиво и се таксувам с картата.
на следващата спирка се качват двама проверяващи.
"Не пак!" изстенва мъжът до мен и пак вади билетчето, да го проверят, като не пропуска да ме погледне лошо.
чак сега ми просветва защо младежите така рязко сменят транспортната си схема, защо всички ми дават билетчета и защо ватманът ме е изчакал - със светлосинята си ризка и дънковата пола успешно съм имитирала униформите на проверяващите
Преди години работех в областта на рекламата. Един ден отиваме аз и моя колежка отиваме на среща с клиент в складова база, носейки папки и чантички с документи в ръце. Два склада моментално затвориха, а един собственик на фирма едва не получи сърдечна криза - тръгна да бяга пред нас, скри се зад ъгъла и прати работник да ни каже, че днес е затворено. И това, защото само се приближихме да го питаме за номера на склада, към който бяхме тръгнали
. След кратко чудене осъзнахме, че са ни взели за данъчни инспектори.ето един хит от мен-миналата седмица качвам в колата три торби излишни неща за село.Отиваме с децата,играем и в крайна сметка си връщам обратно едната торба,която бях оставил на задната седалка при децата,понеже нямаше място в багажника от колела и тротинетки. Шокиращото е,че продължава да си стои в колата и сега.
Тръгваме с кола за София. Взимаме чувала с боклука да го хвърлим в контейнера на 30 метра от блока, и се сетихме за него в Пловдив, когато в най-голямата жега вече силно ни напомни за себе си
.П. П. Първият случай е повече за муньвци всъщност, но на мястото на събитието имаше и дами, затварящи магазини и изчезвайки по-бързо от дим.
# 7 446
22 авг. 2015, 02:56 ч.
Случаят е с моята майка, за която мога да се напиша много мунски истории. Тръгва за магазина с две торбички - в едната е портмонето , а в другата боклук, който да хвърли в казана. Не щещ ли обаче, стигайки в магазина установява, че вместо торбичката с боклука си е хвърлила в казана торбичката с портмонето. Хукнала обратно, разровила казана и слава богу намерила си торбичката с портмонето. Какво ли са си мислели хората гледайки я да рови в казана не знам.
Виж целия пост
# 7 447
22 авг. 2015, 11:26 ч.
Аз съм на вълна разсеяност.
Вчера по обяд забравих да си взема сандвича от барчето (усетих се на половината път към офиса, защото чух една студентка да казва, че си чака нейния).
Суринта тръгнах от къщи по-рано, за да имам време да си направя кафе, да си изпуша цигарата на спокойствие и така да започвам дежурството.
Да ама не. Забравила съм си ключа ВЪТРЕ в офиса. Най-близката колежка живее на 10-15 км. от тук. Ама аз тоя номер вече съм го правила и знам как да действам Отидох до рецепцията и събудихме по телефона отговарящия за ключовете. Той каза, че ще дойде (добре, че живее наблизо), пък аз да пия едно кафе.
Пих.
Не знам колко съм се разсънила, но половин час по-късно ми звъннаха, че съм си забравила чадъра на барчето .
Виж целия пост
Вчера по обяд забравих да си взема сандвича от барчето (усетих се на половината път към офиса, защото чух една студентка да казва, че си чака нейния).
Суринта тръгнах от къщи по-рано, за да имам време да си направя кафе, да си изпуша цигарата на спокойствие и така да започвам дежурството.
Да ама не. Забравила съм си ключа ВЪТРЕ в офиса. Най-близката колежка живее на 10-15 км. от тук. Ама аз тоя номер вече съм го правила и знам как да действам
Отидох до рецепцията и събудихме по телефона отговарящия за ключовете. Той каза, че ще дойде (добре, че живее наблизо), пък аз да пия едно кафе. Пих.
Не знам колко съм се разсънила, но половин час по-късно ми звъннаха, че съм си забравила чадъра на барчето .
# 7 448
23 авг. 2015, 09:37 ч.
Всяко лято прекарваме на палатки в покрайнините на града голяма част от уикендите... Прибирайки се в неделя, си събираме боклука и го товарим в колата с идеята да го изхвърлим в първите срещнати пътьом казани за боклук. Е, винаги го изхвърляме в казаните пред блока...
Виж целия пост
Тръгваме с кола за София. Взимаме чувала с боклука да го хвърлим в контейнера на 30 метра от /блока, и се сетихме за него в Пловдив, когато в най-голямата жега вече силно ни напомни за себе си .
.Всяко лято прекарваме на палатки в покрайнините на града голяма част от уикендите... Прибирайки се в неделя, си събираме боклука и го товарим в колата с идеята да го изхвърлим в първите срещнати пътьом казани за боклук. Е, винаги го изхвърляме в казаните пред блока...
# 7 449
23 авг. 2015, 14:23 ч.
Случка от вчера: седнали сме на кафе с МП и викнахме сервитьорката за сметката, дойде момичето и даде касовата бележка и влезе вътре.. минаха 5-10 мин и тя не се връща, а аз от едно цвете не мога да я видя точно накъде гледа, за да и махна и викам на МП да и махне той, да ама и той ми вика, че не я вижда 
махнах и аз и идва момичето и аз в същото време казвам на МП "ми позагледай се малко", ама ядосано и сервитьорката каза "МОЛЯ?" и аз ооооо извинете, не говоря на вас 
и една случка от тази сутрин: решаваме, че ще ходим в зоологическата, ама нали няма как да взема и кучето и обувам се аз и нещо си говоря с баща ми и в същото време най- спокойно слагам повода на кучо и отварям вратата и гледам, че държа каишката и си викам оффф какво правя, ти няма да идваш с мен милата, много беше ентусиазирана
Виж целия пост
махнах и аз и идва момичето и аз в същото време казвам на МП "ми позагледай се малко", ама ядосано и сервитьорката каза "МОЛЯ?" и аз ооооо извинете, не говоря на вас и една случка от тази сутрин: решаваме, че ще ходим в зоологическата, ама нали няма как да взема и кучето и обувам се аз и нещо си говоря с баща ми и в същото време най- спокойно слагам повода на кучо и отварям вратата и гледам, че държа каишката и си викам оффф какво правя, ти няма да идваш с мен
милата, много беше ентусиазирана 
# 7 450
23 авг. 2015, 15:18 ч.
Не знам дали това ме прави муня или не ама адски често ми се случва докато си вървя пеша по навик да се обръщам настрани и да се опитвам да погледна в огледалата за задно виждане какво става около мен. Понеже съм активен шофьор и ми е дълбоко вкоренен навика да надничам непрекъснато в огледалата. И сама на себе си се смея какви ги върша, когато съм пеша. Има ли някой друг тук със същата диагноза?
Виж целия пост
# 7 451
23 авг. 2015, 15:39 ч.
Има, има. Не си сама. Миналата седмица пътувах с автобус и бях безкрайно изнервена, че нямам видимост през огледалата. 
Виж целия пост
Не знам дали това ме прави муня или не ама адски често ми се случва докато си вървя пеша по навик да се обръщам настрани и да се опитвам да погледна в огледалата за задно виждане какво става около мен. Понеже съм активен шофьор и ми е дълбоко вкоренен навика да надничам непрекъснато в огледалата. И сама на себе си се смея какви ги върша, когато съм пеша. Има ли някой друг тук със същата диагноза?
# 7 452
23 авг. 2015, 16:13 ч.
Aз кола нямам и не карам, но за сметка на това съм всеки ден на колело. Един ден обаче ходих пеша до кампуса на университета, защото колелото ми беше със спукана гума. Чак на последния светофар преди кампуса се усетих, че през цялото време бях вървяла по велоалеята, а не по тротоара. Добре, че по това време нямаше велосипедисти, че някой можеше и да ме отнесе.
Ама то навикът си е втора природа!
Виж целия пост
Ама то навикът си е втора природа!
# 7 453
23 авг. 2015, 17:18 ч.
Пропуснах да спомена, че тръгнахме от Бургас.
Виж целия пост
Тръгваме с кола за София. Взимаме чувала с боклука да го хвърлим в контейнера на 30 метра от блока, и се сетихме за него в Пловдив, когато в най-голямата жега вече силно ни напомни за себе си .
.Пропуснах да спомена, че тръгнахме от Бургас.
# 7 454
23 авг. 2015, 18:16 ч.
Аз карам автобуса.
Т.е. качвам се, обикновено има места за сядане, оправям чантата и почвам да ''карам''. Първа, втора, трета, айде спри на спирката, айде тръгни.
Усещала съм как хората ме гледат странно . Същото го правя и в коли, когато се возя. Отпред, отзад, няма значение.
Само в метрото и ако съм с гръб на движението не го правя .
Виж целия пост
Т.е. качвам се, обикновено има места за сядане, оправям чантата и почвам да ''карам''. Първа, втора, трета, айде спри на спирката, айде тръгни.
Усещала съм как хората ме гледат странно
. Същото го правя и в коли, когато се возя. Отпред, отзад, няма значение. Само в метрото и ако съм с гръб на движението не го правя
. Препоръчани теми