Номинации за най-голяма муня

Ех, тези членове...И нашия колега при съкращение се беше притеснил по кой член ще бъде и насред стадо жени се изцепи: "Искам да ми видите члена, че има няколко точки!"

Заинатила съм се да си намеря яке с гъши пух, което да изглежда по-точно определен начин. Две седмици прекарани в ровене из онлайн магазини и реални такива само ме обезвериха и отчаяха, та се бях отказала тотално. Онзи ден докато бързах за работа съзирам отсреща на  булеварда магазин с дамски якета, за който бях забравила, че ссъществува изобщо и имат каквото искам. С бесен оптимизъм свивам веднага и се провирам в единственото останало място за паркиране. Исках да попитам дали якето на витрината е с гъши пух, но в крайна сметка влетях с думите "Извинявайте, това яке има ли пуши г*з?!".
Ми нямаше.

Хайде и аз да се разпиша тук.Случката е от миналата година.
Та имаме си в къщи една кола,която е червена на цвят и все се караме с мм,кой да я вземе и накрая решихме,че трябва да купим още една.Купихме ние друга кола,която е бяла  и отивам аз на другия ден с нея на работа,спирам на паркинга и отивам да работя.В края на работния ден излизам,поглеждам паркинга,а там някаква си бяла кола и си мисля,че мм пак ме е прекарал и е взел колата и аз съм пеш.И така си се прибирам пеш в къщи и чак като се прибрах зацепих,че тая бялата кола на паркинга е моята и хайде обратно пеш да си взема колата.

Много ме е срам от вчерашната ни случка, но ще го напиша 
Сина ми има час за ортодонт в 19.30 часа на една пряка на Стамболийски. Хващаме метрото и слизаме на станция К. Величков. Господ знае на кой изход от метрото сме излезли и хващам пътя в тъмното по спомени. Вървим, вървим, но нещо не е наред. Викам си чакай да се шмугнем по преките, барем излезем на Стамболийски. Нищо подобно, минали сме пред пазара и хоп ...КЕНАР  Закъсняваме.....ама още време има. Връщаме се...Детето - "Мамо, нещо става с пътя, май си го сбъркала"
Аз - "Е, ти пък бе маме, за трети път идваме вече"
Вървим, вървим....тъмно и вали леко, но е за чадър. Вървим...и хоп ул. Симеон  Вече става 19.10 часа. Минава такси, махам му и му давам адреса. Шофьора - "Госпожа, имате 5 минути до Стамболийски пеша през еди къде си"
Аз - "Не ме интересува! Колкото ми е сметката ще ви дам двойно!!!"
Сметката ми беше 1.70, давам му 3-4 лв. Пожелавам лека вечер и работа, а той ми казва "Като не сте от София е доста трудно из преките"
Аз - "Живея тук от 18 години вече" 
Случка 2 от вчера, но на обед. Взела съм си половин ден отпуск и минавам през Фантастико на път за у нас за 1 хляб. На касата един млад, красив мъж, на около 35 години, с риза и панталон говори по телефона за някакви джанти. Зяпам го  Той ме поглежда, аз още повече зяпам  Плаща си той, беше взел някаква салата, но се бави като си прибира рестото, така че за моя хляб няма място. Взех му салатата, все така го зяпам, подавам му я и той ми казва ""Извинете, знам че бързате". Аз му казах, че вече не бързам 
Вчера не ми е било ден, хем съм го раздавала безсрамно, хем НУЛЕВА ориентация 

Много тъпа забележка. Какво общо има дали си от София или не? Аз никога не съм живяла другаде, но ако ме пуснеш в квартал, в който не съм ходила, също няма да се ориентирам. А такива има бол - Младост, Надежда, Люлин, Обеля, Левски Г и сума ти още. На някои даже и имената не знам. Този, ако разбере, че и сума ти улици в родния си град не знам, какво ли ще каже?

Защото повечето софиянци, отдавна са научили преките в центъра с цел по-бързо стигане доконкретна точка. Докато, повечето хора, които не са живяли много време тук, си карат по главните улици, защото по преките се бъркат. Констатацията е уместна и едва ли е  била с цел да засегне съфорумката.

Убедена съм че НЕ е искал да ме засегне човека 

Аз уж знам преки, но не ми пречи преди няколко месеца да търся адрес и три пъти да мина покрай "описаната" врата без да се усетя. И аз бързах, и аз влачех дребния "след" мен, а той само успяваше да мрънка "ама мамо, защо бързаме". Направихме една голяма разходка, която започна в т.А (въпросния търсен адрес), мина през няколко други преки и пак завърши в т.А.

           Ъхъ... Търсех точен адрес /банка ДСК на Калоян/ в центъра на София, не е като да не съм ходила по въпросната улица никога. Пък и банката си е там от повече от четвърт век. Трябваше да стигна до нея бързичко с колата и включих навигацията, за да не се лутам коя пряка е еднопосочна и т.н.  Като по чудо намерих свободно място за паркиране наблизо и хукнах към банката, ама в ръката ми навигацията продължава да ми бърбори - завийте надясно, маршрута се променя, сега завийте наляво.... И аз като истинска овца съм вперила поглед в екрана и марширувам ли марширувам, а не спирам да се чудя, абе тази банка не беше ли на стотина крачки оттук???  Най-накрая попитах един мъж да ме насочи. Чак тогава се усетих, че навигацията е за шофьори, а не за пешеходци...
         

Ето това е добрж 

Въпрос на настройки е, навигацията работи и с пешеходен маршрут   

Местим се, ММ заедно с двама приятели и две комбита изнасят кашони и раници, аз оставам в старото вкъщи да почистя. Тъкмо приключвам едната стая и ММ ми звъни: "На кой етаж бяхме, тук няма такъв апартамент! Ходихме и на третия, и на втория, и на четвъртия, натоварили сме всичко в товарния асансьор и ни гледат вече странно", знам етажа, но решавам да проверя, следва ровене за договор за наем, оказва се че е опакован и в някъде в тях. Проверявам една поръчка за мебели, която съм пуснала до новия адрес и виждам проблема - объркали са входа. Естествено ММ не повярва, след още 15 минути лутане по етажите се е предал и са отишли в правилния вход, с все покъщнината 

Хаха.

Преди години. Сменихме квартирата. Тръгвам си от работа в 22 часа, порядъчно изморена, прибирам се в старата квартира, и ръчкам ли, ръчкам с ключа да си отключа. Е,сетих се впоследствие.

Претендирам поне за мини приз  

Преди малко се връщам на компютъра, където допреди 20 минути бях. Не откривам мишката. Започвам да я търся с поглед в радиус от един, а после два метра наоколо. Оглеждам ВСЕКИ сантиметър, и с ужас установявам, че я няма. Повтарям огледа три пъти. Започвам на висок глас вече да се питам "Абе на ме ли нещо ми има или наистина мишката я няма?!? Ако съм я взела със себе си, докато съм ставала, направо трябва да се гръмна!!" Мъжът ми си беше легнал и гледаше телевизия, но дойде човекът да ми помогне с търсенето, защото аз не млъквам, и търся ли, търся... И още от вратата ми казва "Ами ето я там пред теб, на масата до ръката ти."  
Мъжът ми пет минути след това през смях от другата стая:"Дръж здраво мишкатаа, да не избяга пак!"