Номинации за най-голяма муня

Грешката е моя. Още едно доказателство, че пиша в подходящата тема. Той ме попита как се казва, аз му отговорих и понеже не го попитах за неговото име, последва описания разговор.

Сладурана Третия път ще ти се получи

Ма много ми е симпатична тази Dara888 

  Ще ми повярвате ли, че се смея със сълзи? Ма не съм просто муня, патка съм си. 

Та, да потретим. Той ме попита как се казваМ и нататък го знаете. 

Карате ме да се хиля с глас, добре, че повечето време съм сама, а и домашните са ми свикнали.

Да се отчета и аз за днес. /то вече и дневник с муньовщини мога да си водя  /

Днес на връщане от разходка минавам през пазара и си купувам гофрета с шоколад. Вървя си и си хапвам сладко-сладко, наслаждавайки се на любимия ми вкус, и един мъж ме пита дали мога да му покажа къде наблизо има банкомат.  С най- широката си усмивка му казвам "Да, ще Ви покажа къде е  .". Водя го до мястото, откъдето има видимост към банкомата и пак с голяма усмивка "Ето там е, вижда се.", той ми благодари, аз казвам "За нищо, приятен ден!" ухилена пак, и се запътвам към дома. След една минута съм горе, поглеждам се в огледалото - целите ми зъби в големи шоколадови петна.  Чудех се какво му имаше на този господин, че имаше малко странна физиономия, а той или е мислел да ми каже каква съм "Убава" така, но не се е решил, или просто едва се е сдържал да не избухне в смях.

Много ме разсмяхте, благодаря. И оная муня "подръж ми малко чантата" - направо ме уби. 

Сега аз да се самоизтипосам. Вървя към къщи вчера и си мисля - абе защо ми е толкова тежка чантата (от известно време си купувам нарочно по-малки чанти, за да не мъкна съдържанието на целия шкаф в тях). Докато стигна до вкъщи - 10-тина метра, мисля какво ли ще да съм натъпкала толкова тежко в чантата си.... и се сещам. Като се прибрах, вадя от чантата си един... вакуумиран салам, дълъг е само половин педя . Няколко дена преди това, бях ходила на пазар и торбите ми не бяха стигнали и насипах част от покупките, които са опаковани, просто в багажника на колата. Като се прибрах, извадих една торба да прибера насипаното, но явно не се беше събрало, и понеже и дамската ми чанта беше там - съм пъхнала салама в нея - обаче не съм го отразила сериозно и не съм го разтоварила в кухнята. Явно е отишъл по-надолу, не съм го видяла, просто съм затворила ципа и така - няколко дена. 

Не знам къде е темата за мунчовците. Поръчвам на мъжа ми да ми купи сироп за кашлица и разни други илачи, че съм настинала -  и анасон или някакъв препарат с анасон, , защото ми е паднал гласа, а гласните струни били по-надолу от глътката и гаргарите и гълтането на разни работи не давали дикиш при спаднал глас, трябвало да се вдишва или за инхалации. Обяснявам всичко това и му казвам - ако не намериш, не се притеснявай (съзнавам, че в местния супер, в който може да няма нищо с анасон, той може би се среща само в билкови магазини, ама де да знам. Връща се той, носи другите неща, сиропът за кашлица и казва - а с анасон намерих само това - и ми подава сироп за стомашни киселини.  Да ми е жив и здрав, много се грижи за мен 



 

Мила, можеше анасонлийка или узо да ти донесе- нали все анасонов аромат имат.

Хич не зацепих за тези неща  Ама той още по-малко ще зацепи, не пие никакъв алкохол, дори не яде манджи, сготвени с вино  Сигурно не е чувал за анасонлийка  Виж, аз можеше за узо да се сетя, поне, пила съм го. Ама явно ми е било толкова зле, че и мозъкът ми е бил простинал.  То и аз толкова пия. Сега ме хвърли в размисъл дали би помогнало 

Аз пък днес в метрото съзрях едно уж свободно място до семейство възрастни хора. Пълно влакчето, а то незаето. Тръгнах да сядам, няколко хора ме изгледаха по-особено, и в следващия момент , вече почти седнала осъзнах, че не е едно място това, а доста по-малко.   И че по никакъв начин няма да успея да се вместя. Само че ми стана неудобно да стана, един вид всички да разберат как не съм се сместила, и седнах съвсем в края, на 1 см на седалката. Коленете ми стърчаха до средата на вагона, ужас   Попътувах така до следващата станция, слязох и се качих в друг вагон.
Много неудобно ми стана как самоуверено се настаних едва ли не върху хората.

А онзи ден, на работа - в магазин за хранителни стоки - редях хладилник с бира. Дойде жена с 3-4 годишно момченце, доста палаво, то взе да се закача с мен. И аз, нали не е моето и не нося отговорност ако се поразлигави, много великодушно взех да го закачам и аз. То ми чукна по стъклото, после ми бутна отгоре вратата, тук вече спрях и му казах да не прави така и то замина към майка си на касата. И аз продължих да редя шишетата уж на спокойно, и в един момент неочаквано то се промъкнало тихо до мен, без да го видя, след което изрева с всичка сила на сантиметри от ухото ми! Щях буквално да припадна, акъла си изкарах, стана ми зле. Щях да изпусна и бутилки, и всичко, после един час ми беше зле и ходех като гърмян заек.
Вече няма да си позволявам такива волности и закачки, че знае ли човек  

С деца много внимавам  Една вечер казах на едно, което дойде с баща си, че е много готино и умно. След няколко дни идва с майка си и й заявява -" А тази кака каза на тати, че е готин". Жената още ме гледа гадно, а мъжът й не е стъпвал повече при нас 

Сетих се едно изпълнение от 1996 г. В дискотека и ме кани един младеж на танц. 18 годишни пикли се подхилваме и ставам аз. Обръщам се към младежа и  На моите 170 см. той ми стигаше до средата на сутиена. Ама сложих ръце на раменете му и танцувахме. А песента Meat Loaf - I'd Do Anything For Love с дължина 7 минути и 45 секунди. Така хубаво го изложих момчето пред приятелите му без да искам.

Аз точно мастика очаквах.

То не е за вярване, ама...
Позната, маниачка на тема октоподи, поне веднъж в седмицата готви поне едно мекотело.
Грък №1 я научил на пиниза: октопода се "бие" поне 50 път в камък, после се търка в него- ставал крехък.
Хубаво, обаче жената каталясвала от това упражнение, за това послушала съвета на
Грък №2: човекът имал ресторантче, продавал поне 10-15 октопода на седмица и не му изнасяло да "бие" по цял ден октоподи. За това си взел пералня. Там слагал октоподите.
Чудесна идея! Познатата си взела втора пералалня- само за октоподите.

Поуката: октоподите само се центрофугират, не се слага прах за пране, не се пуска пълна програма, защото резултата е смрадлива каша.

Ама резултата след пералнята същия ли е като след процедурата с камъка