Номинации за най-голяма муня

Влизам във фейса и чета това: "Хедонистички бомбици со путер од кикирики и топено чоколадо"
 Пет минути докато вдяна ,че е на македонски.

Ако щеш вярвай... и аз така го прочетох в поста ти... 

Ох, това ме подсети за случка (или виц, не знам) - започва работа девойка в нова фирма и се представя - Ана Синона. Всички недоумяват, накрая един се престрашава да я попита какво е това "Синона" - фамилия, второ име... А тя пояснява - неее, Ана съ казвам, пиши съ с ино Нъ 

Аз изпитвам истински ужас от математиката. И преди и сега. И още помня ужаса, когато учителката казваше "медиана". Аз се казвам Диана, и нали се сещате какво чувах само. Всеки път изтръпвах буквално 

  пак от секретарския период:

- Директорът е зает, оставете съобщение или дайте номер, на който да се свържа с вас.
- Номерът е 12345676, Мариана.
- с "а" или с "я"?
с възмутен глас
- как с "а", бе? с "М"!

Преди години ни дадоха да наглеждаме с майка ми някакво коте. Стопанина трябвало да замине за на майната си и май не беше успял да намери някой, който да се навие да гледа това чудо. (А после ни стана ясно защо) А то верно беше чудо. Често майка ми се втрещяваше и бягаше да го сваля от пердетата. А и гласовито беше. Да се чуди човек от де толкоз малко същество може да изкара такъв глас.
Комшията беше бурсук. Звъни се една вечер на вратата - комшията. И двете с майка ми в потрес. Какво пак ще иска и с какво пак сме го ядосали.
- Котка имате ли?
Аз веднага подскачам
- Много ли ви притеснява? Ей сега ще видя де е.
И преди да успея да се мушна у дома той отсече:
- Спокойно, сега ще ви го донеса.
А то добичето по парапета (на 8мия етаж)... решило и в друга къща номера да прави
Много бързо го върнахме на законния му собственик.

Оооо, котешкият добитък има и други изпълнения, но този път муньовщината не е моя, а на котешкото. Та значи, живеем на друго място и тя по терасата се мушка в на съседката терасата. Идва момичето веднъж да се оплаче, че и отворила хласилника и яла кашкавал някъкъв както и да е, сега конкретната случка, явно котешкото пак е ходило при съседката, обаче аз не съм я видяла и затварям вратата на терасата. По едно време се пръква на вратата на терасата, и ха познайте захапала бая голям пилешки шиш   и това не е всичко, не го пуска за да каже 'мяу' и да я пусна да влезе само гледа с възможно най-ококорения си поглед. При което се завърта и познайте, задния й крак целия в лютеница. Е, напиках се от хилеж.

Наша Маца се спомина преди десетина години, но заради нея си бяхме купили хладилник с ключ и си го заключвахме съвсем стриктно, че добичето се беше научило да си отваря вратата и да си избира я кюфтенце, я филенце, а друго подобно.

wishmaster, ние бяхме купили детска заключалка за хладилника, седя 3-4г докато се оттучи да прави набези. Ама ходенето в съседите й беше редовен номер, даже един път падна от терасата, за да клюкари отворения прозорец на съседите  оттогава не е помирисала тераса и сложихме мрежи на всички прозорци.

С котки и аз имам изпълнения. Имам две. Първо намерихме женската маца. Това животно няма никакъв инстинкт за самосъхранение. От къде ли не е падала докато спи. Та една вечер успяла да излезе на терасата и само чух едно мяуууу. Изскачам аз и започвам да се оглеждам, а долу си минават хора. В паниката си питам " Извинете една котка да прелетя?". Явно хората са имали чувство за хумор, ама единият мъж ми отговори " Да, спокойно се приземи в градинката и нищо и няма".

Като го прочетох и се сетих за едно мое изпълнение, много мунско  

Имам много добър приятел - българомохамеданин. Та в началото на нашето вече 20+ приятелство, отивам у тях на гости. Приятелката му отваря, влизам и понеже не го виждам, я питам къде е Радо?
Тя ми отговаря, че е в хола.
Влизам аз в хола, виждам Радо излегнат на дивана и дълбоко възмутена от това, че не е станал да ме посрещне, изстрелвам:

- Браво беееее, какво си се изтегнал като рязан турчин!  
В следващия момент осъзнах на кого съм го изстреляла  
Добре че Радо има чувство за хумор - та се изхили мощно и рече - ми като какво да лежа?  

И аз!
Маца кацнала успешно. 

Днес дребният не беше на училище, защото го болял корема. Беше се леко разстроил. Цял ден е пей сърце.
Лягам аз за два часа следобеден зимен сън. Отварям си по едно време окото и поглеждам часовника - 5:00. Мисля си "хм, 4 е" и бягам при щерката да я помоля да вземе брат си от училище. Тя ме гледа стреснато и ми казва "ама мамо, той си е вкъщи".

И си спомних случая от миналата година (мисля, че бях писала тук). Пак някакъв такъв безпаметен следобедно-вечерен сън. Тъмно е. Влизам в хола, съзирам сина ми и зяпвам "Александре ти защо си у дома и не си на училище", при което щерката ми изстрелва "мамо ти не помниш ли, че го взе"

Не са случили на майка тез моите деца.

Аз го помня 

Значи не съм била само аз.   Не си спомням, може и аз да съм го писала вече:
В ученическите години - връщам се от първа смяна и усещам, че много ми се доспива (нетипично за мен да спя след обяд). Полягвам си...събуждам се - тъмно. Изтръпвам "ВЪХ, будилникът не е звънял! Със сигурност съм закъсняла за училище! И все пак, колко ли е часът?..." Поглеждам часовника - 6:30." Имам време да спринтирам до училище. Започвам неориентирано и трескаво да търся и приготвям дрехи (и червената връзка ) и да се обличам. Търся нашите из апартамента да ги питам защо са ме оставили така да спя до никое време - няма никой освен мен. Бясна, объркана и тотално разкривена и с кървясал поглед от съня се засилвам към вратата и точно съм пред нея, когато тя се отваря и насреща - майка ми. "Майко, ти къде ходиш по това време???!!!" - "Връщам се от работа" - ми отговаря и допълва "А ти защо си облечена така?". "Моля? Връщаш се от работа в 6:40 сутринта??? И ме питаш защо съм облечена така??? Абе майко!, ти..." През това време вече мама беше усетила в кой филм съм и ме прекъсна с усмивка и с думите "Милото ми то 6:40 вечерта е." Посмяха ми се хубавичко.  
А един познат - муньо ми беше разказвал, че е ставал и отивал на спирката да ходи на училище в 3:30 сутринта, защото видял погрешно стрелките, когато се събудил случайно - видял ги е като 6:15

Тези дни: всеки ден си повтарям "Пак забравих да си купя минерална вода. Следващият път вече трябва задължително да взема! Хич не ми е хубаво да нямам от мойта си вода" - това поне 4 - 5 дни.
Днес: отмествам масичката с лаптопа и почти пълната бутилка (която съм мислила, че вече съм изпила ) си стои кротичко там долу и доволно ми се присмива на акъла.