Зандали,
Сега вече е ясно от кого си наследила чувството си за хумор

Сега вече е ясно от кого си наследила чувството си за хумор 



добре че е пич, вика няма проблеми, много ти е възпитано детето. А тя знае, че се обаждаме на баба по телефона, даже и от нейния звъни.
Изведнъж ми стана лошо понеже нямам ключ за тази врата, нямам телефон и на всичкото отгоре съм леко облечена, защото слязох "набързо". Тъкмо започвам да се ядосвам кой е този съсед, който е затворил вратата явно без да види, че съм пред входа и се сетих, че този съсед всъщност бях аз. В бързината бях затръшнала вратата и не се бях усетила. Постоях си долу известно време докато някой ми отвори.





Ааайде обратно... случката се развива точно когато е свършило училището (тук всички училища свършват в 3 ч. и около това време движението е ад), курдисвам се зад един училищен автобус, който спира на всеки ъгъл да сваля децата от местния колеж, псувам наум, обаче стигам довкъщи, зарязвам колата на пътя, грабвам коронката, предвидливо опакована в едно целофанче, мятам се обратно в колата и след 2 минути ме обзема дива паника - къде точно сложих тая коронка, която е мъничка... почвам да пипам по седалката на колата, без да гледам много, с надеждата да я намеря - няма я - вече се изпотявам, но продължавам да шофирам и си мисля, че трябва да я намеря - иначе конфузът ще е голям - да се изтърся леко закъсняла, обаче за сметка на това, без коронка
и какво ще им обяснявам, след като хората застанаха на главата си, за да ме сбутат на мястото на възпрепятстван пациент и да не чакам до другата седмица
Коронката се оказа, че съм сложила чинно в едно джобче на чантата си, да не се загуби. Намерих я 5 минути преди да пристигна при зъбаря и след като почти отнех предимството на един чичко, който ми се усмихна благо, докато му се извинявах със знаци, сигурно вече видя признаците на настъпваща лудост в очите ми.
Пък и като има куче в историята, очаквам да е взело участие и да е допълнило екшъна
. Препоръчани теми