един стар приятел ми се обади и се разбрахме да се видим след работа, той ще мине да ме вземе през офиса. обяснява ми каква кола кара сега, а аз му обяснявам да спре на ъгъла на булеварда и пряката, за да не влиза по малките улички в центъра. чакам аз на “аксаков“ и “васил левски“, натоварена като магаре с лаптопи, служебна чанта с документи, дамска чанта и покупки. изведнъж гледам, че се задава чаканата кола, пуска и мигач в посока към мен, хуквам с усмивка към колата. колата завива и аз направо в движение отварям предната врата, хвърлям си багажа, но колата продължава няколко метра с отворена врата.
седя като гръмната на улицата, а от колата излиза един сърдит непознат мъж, но явно като ме видя и зацепи що за муня съм и само каза “май се объркахте, добре че не ви сгазих. ми да ви върна нещата, а?“.

Циганска работа