Номинации за най-голяма муня

Днес неучебен ден. С детето цяла сутрин сме в сервиза, чакаме си колата. Съответно съм взела огромно количество забавления, храна и вода.
Свършихме работа. Натоварвам се да си ходя. Вървейки към изхода, виждам един г-н, който ме гледа сякаш се чуди какво прави тази откачалка тук!?
А аз съм учудена защо ме гледа така!
Спретнала съм се с две якета, торби от които стърчат детски книжки, флумастери, рисунки, минерална вода, полуизяден банан и прегръщам една гола кукла бебе с издраскано лице.
И тогава разбирам. Детето го няма. Ами да, забравих го.

Майка ми веднъж така забрави сина ми в една банка  Беше го взела със себе си да си свърши някаква работа, той трябва да е бил на около 7-8 г., ако правилно си спомням. Влезли те вътре, тя го настанила да чака на един стол и се наредила на опашка пред една от касите. После, след като свършила каквото има, си тръгнала. Излязла от банката, тръгнала към колата и в тоя момент се сетила и веднага забързано се върнала вътре и казва: "Гледам го - стои на стола и ми прави с ръце: "Какво стана, как можа да ме забравиш?" 
Добре, че все пак бързичко се е усетила, а и той не е бил толкова малък, освен това уж съм го научила ако стане нещо подобно, да стои и да не мърда, ама дано повече да не се случва, че ...

В един мол сме с баща ми, сестра ми и племенникът ми, тогава около четиригодишен. Със сестра ми оставяме детето на дядо му и влизаме в един магазин. След солидно мотане излизаме и виждаме баща ни да блее към една витрина, а детето го няма. Леко изпадаме в паника. Питаме го къде е малкия, а той вика - ми не е ли с вас? Вече разтреперването става сериозно, аха сестра ми да изпатка на земята. И в този момент гледаме детето се вози на ескалатора....

Вчера слизам до магазина в блока за бира, че имаме гости и купих 4 бутилки, трите ги прибрах в торбичка, четвъртата в ръка да не ми тежи. Като ги наредих в хладилника, гледам че са три, връщах се в коридора, няма там бира и после се разсеях и забравих. Сутринта отивам на работа и викам си тази дамска чанта нещо много тежи. Като взех да я разтоварвам гледам, вътре шишенце бира  . Като съм си влязла вкъщи и съм си го прибрала едното шише в чантата на закачалката,  а аз и не пия бира, а и съм бременна в 5-ти месец 

Отивам да ми сменят задното стъкло след мистериозното му счупване, незнайно как и незнайно от кого, докато бях в колата. Сервизът е в Младост и аз трябва да сляза. Планът е такъв: оставям колата в сервиза, прибирам се с метрото. После хващам метрото и се връщам с колата. Но чакам от сервиза да ми се обадят да потвърдят, че колата ще е готова същия ден.
Тъй като съм се возила няколко пъти с метрото и то преди доста време и не бях изобщо наясно къде точно трябва да се качвам и слизам, приемам наставления от ММ. Той ми обяснява:"Качваш се от Александър Балан и слизаш на Сердика."Ок, всичко минава по план. Прибирам се и ми звънят от сервиза да си взема колата в 17:00 часа. Ок, гледам часовника, ще успея. Но понеже много не помня от къде се качих, звъня пак на ММ да обяснява. Хващам влака от Сердика и логично трябва да сляза на Александър Балан. Гледам уж спирките и си правя сметка къде да сляза. Казват спирка Младост 1, продължавам. Следваща спирка: Младост 3. Мисля си: "Абе като че ли нямаше такава спирка по обратния път... , ама сигурно съм се объркала, щото реално аз не съм сменяла влака, няма друг път." И продължавам, но вече с леки съмнения, че нещо не е както трябва. Като чух вече: "Следваща спирка Цариградско шосе, внимание вратите се затварят", ми светна, че наистина нещо не е наред, поглеждам картата и не мога да проумея какво се случва, незнайно как, аз не съм в тази посока. Скачам светкавично и слизам от влака, точно преди да се затворят вратите. Звъня на ММ и почвам да му се карам защо ме е объркал и ме е качил на метрото за Летище София. Той вика: "Ама ти не знаеш ли, че на Младост 1 се разклонява пътя. И аз вече бясна, че закъснявам: "От къде да знам, като никога не съм се возила, за какво ти се обаждам?" Той: "Добре върни се сега до Младост 1 и си хвани влака за Бизнес Парк." Отивам аз, тичайки от другата страна, чакам нервно метрото да се върна обратно. Връщам се и съвсем внимателно слизам където трябва, обикалям пак от другата страна и а, да хвана влака, ама не успях. Ще чакам пак, като в главата ми просветна мисъл: "Добре де, след като има един коловоз и по него вече минах, от къде минава влакът за Бизнес парк. И тотално се обърках. Вече почнах да се отчайвам, че ще стигна навреме. И в този момент идва друг влак. Викам си: "Брей, много бързо това метро през две минути идва.Ама на това ли трябва да се кача всъщност?"   Мятам се във влака и си сядам. Чувам: "Следваща спирка: Младост 3." Моляяяя!!! "Внимание, вратите се затварят." Викам си: "Неее, тези се шегуват!", скачам и се изстрелвам през вратата с риск вече да ме затисне. Ама нали час гоня, не ми се повтаря същата процедура с връщането. Слязох успешно и започвам да се чудя, аз ли не съм в ред, ММ ли не е в ред, метрото ли не е наред? Аз къде съм всъщност и аджеба има ли влак за Бизнес парка и къде е?". През това време докато ми минаваха тези мисли през главата, една млада дама с две деца ме попита: "Извинете, това влакът за Летището ли беше?" И аз вече плаха и объркана: "Миии не знам, май да." И тя: "Екстра, значи скоро ще дойде нашия влак." Все още недоумяваща я питам: "Ааа, аз съм за спирка Александър Балан, къде трябва да се кача?" И тя: "Сега на следващия с нас." Аз: "Сигурна ли сте?" Тя: "Да." Аз: "От къде разбрахте?"
"Ами ето на таблото си пише..." - и ми показва.  
Звъня на ММ и му викам: Ти защо ме объркваш, тичам, скачам от вратите на влаковете, връщам се, обикалям, пак тичам, пак скачам...луда станах.
Хвана се за главата...след това ми обясни, че през един влак са за различните посоки...ама кой да го знае.
Вече бях толкова напрегната, че закъснявам и няма да си взема колата.
Качвам се с дамата във влака и тръпна в очакване да не чуя: следваща спирка - Младост 3....
Е, слава Богу, не я чух...но голямо напрежение беше. През това време ми звъняха от сервиза да ме питат какво става, ама нямаше как да им обясня каква муня съм, та се извиних със задръстването...Все пак успях в 17:10 благополучно да стигна в сервиза и да си взема колата.

Днес отидох до мол Парадайз да си купя сватбената рокля, която си бях харесала. Бях си преценила, че от 18:30 до 20:00 ще имам достатъчно време да пробвам и няколко други междувременно и да си купя, която ми хареса, а после да ходя на урок. Тръгвам от Пиротска в най-голямото задръстване. Стигам до мола, успявам да намеря къде да паркирам, качвам се на трети етаж, тръгвам да влизам в магазина и... осъзнавам, че съм объркала МОЛА, съответно и магазина.
А молът, в който трябваше да отида, е на бул. България...Гледах тъпо, гледах,гледах, поядосах се и в 19:40 бях благополучно в магазина.
Наложи се да бъда доста експедитивна, но поне успях да си купя роклята.

Отиваме с приятелка от Пловдив до София с колата. Тя ме оставя да се видя с един приятел и отива да свърши някаква работа. Съответно приятелят след това също има работа и ме оставя до Сердика център. Чуваме се с приятелката, тя въвежда координатите на мола и пристига. И се почва едно търсене. Пред кой вход си, ама не си пред този вход, я влез вътре, ама от кой вход влезна. Я иди горе до хранителната зона, застани пред макдоналдс. Много народ, не те виждам в тълпата, я слез пред входа на пикадили. След около 20-30 усещам страшното и я питам, ти в кой мол си? - В сити център... Викам браво, от половин час се търсим в различни молове...

Е пак сте били в един град:D ,щот аз преди доста години имах стеща с познат ,ама не сме се разбрали кой къде е:))) Та се "чакахме" на центъра на два града ,доооста далече един от друг(200кл)

Е, не!

И аз съм имала подобна случка с гаджето. Той живее на 5 мин. от Сердика център и минава след работа точно пред мола.
Но пък обикновено, ако ходим в мол, е този на Стамболийски, защото ни е по - средата и на двамата. И това да ходим заедно в Сердика се случва рядко.
Един ден, обаче, аз съм на покупки с една приятелка в Сердика и му звъня:" Хайде след работа мини да
ме вземеш от мола, нали съм ти на път, тъкмо да ходим заедно към вас." И той, както никога, без да задава много въпроси, се съгласи.
Мина доста време, него го няма. Звъня му, каза, че имало много задръстване и до 10 мин. ще дойде. Какво задръстване, жива кола няма пред мола?! Звъни след малко:" Пред мола съм, ти къде си?", казвам: "И аз съм пред мола, но не те виждам." След няколко обикаляния на различните входове, се разбрахме, че аз го чакам пред Сердика, а той ме чака пред Мол София.
 Още спорим кой е прав и кой крив в тази ситуация

Е, хайде сега, има ли значение точно дали става дума за МОЛ, верига ресторанти или училище?
Смешна е ситуацията, и на мен ми се е случвала, но с магазин Била, в непознат за пристигащите град се уговорихме за среща, но бяхме забравили, че е открита втора Била  неясно как бяха подминали първата и успели по неведоми пътища да се доберат до другата, която е в един от кварталите 

tooclose, според мен приятелят ти е прав 

Моят най-малък син пък се изгуби в превода...

С приятелка, чужденка на неговите години, се уговарят да се видят в the mall. Чужденката е на тенис турнир в Център Малееви и настанена в Парк Ин зад кортовете. Е, след 40 минути чакане и намиране по телефон установяват, че тя е била откарана в Парадайз мол, а моят виси в The Mall, а злополучната "несреща" е в час-пик, т.е. нямат никакъв шанс той да се добере от едното място на другото за по-малко от час..така и не се видяха, а им е за втори път да се разминават при нейно посещение в България. Дето викат руснаците - не судьба.

И аз така веднъж, но мунята е моя позната - звъним да я питаме дали ще пътува от Пловдив за София и се разбираме да се чакаме на гарата. 10, 20, 30 минути минават, няма я, звъним ѝ - там била, започва се едно търсене, едно описание кой къде е, докато накрая стигнем до заключението, че не ни чака на гарата да пътуваме от Пловдив до столицата, а ни чака на гарата в София, за да си я откараме до тях.  Бяхме изумени.

В близка до работата ми сладкарница правят едни много вкусни "шоколадови топки", но рядко имат от тях. Не знам бързо свършват или рядко ги правят, но както и да ееее... Колежката решава, че ще ходи да купува ако евентуално имат (Аз все влизам в сладкарницата с репликата "извинете, имате ли топки?" и ако някой не знае за всеизвестните им топки, би се усъмнил дали не съм някое ку-ку ) Аз съм с клиент, но сме в процес на изчакване на едно телефонно обаждане, той пък си чука лаф по неговия телефон и нищо съществено не се случва. Звъни ми колежката, вече знам какво ще каже и вдигам с:
 - Да, досещам се. Топки няма...
 - Няма, но има едни други неща с вкус на топки, поне жената така казва.
 - А, аз какво да вярвам на жената, че имали вкус на топки... Най-вероятно няма да ми харесат, щом не са топки.
Затварям телефона и виждам, че човекът е приключил разговора си и с интерес слуша моя, иначе тих и дискретен разговор. Стана ми неудобно и само смотах "Ама аз за онези топки, ей-там от сладкарницата " 

А иначе и един още по-кофти разговор проведох на касата на Кауфланд, чак около мен се омълчаха и ме слушаха 

Кажи ни и за него, де. Не ни лишавай от кефа

Хайде де, казвай.