Номинации за най-голяма муня

Публикувана: 27 май 2005, 12:27 ч.
Последно мнение: 24 окт. 2019, 11:57 ч.

3 576 638
18 481

ellyst - Потребител

Ентусиаст

# 10 440 5 дек. 2016, 13:08 ч.

Съботата не ми беше ден... Тръгнахме да излизаме и аз първо тръгнах да свалям от закачалка якето на дъщеря ми която е на 7, за да си го облека. Тъкмо го свалих и се усетих, че е нейното. Смеейки се на себе си си облякох яке, но на синът ми. Той вече ме е надминал по ръст, така че якето ми стана, само дето не беше моето. Тъкмо вече всичко съм си облякла за излизане и... ми искам да изляза през заключената ни врата, че й странно я гледах затова, че не се отваря. Определено момента беше особен, а може би аз Laughing

Laughing

Виж целия пост

Редовен потребител

# 10 441 5 дек. 2016, 18:16 ч.

Днес за малко да се разпиша подобаващо: дребната заминава на зелено училище, съответно, снощи до късно компресираме багажи, сменяме чанти и т.н. В понеделник започвам работа от малко по-късно, така че имам достатъчно време да я изпратя до училище /на 5 мин. пеша/, да се прибера и да започна да се приготвям.
Понякога директно нахлузвам дънките в/у домашния панталон /от онези карирани, бархетени долнища на пижама/, с цел да не правя по две преобличания, но днес, в калабалъка, си останах само по него. Усетих се на 200 метра от входа, като ми застудя на кълките и бая се зачудих, но малката ме нарита и все пак се върнах за дънките. Иии... в двора строени всички родители на нашия и съседния клас /повечето познати/ + трима родители на мои ученици, чиито по-малки деца също щяха да пътуват.

Виж целия пост

А

Анонимен

# 10 442 5 дек. 2016, 19:25 ч.

Цитат на: gargamela в пн, 05 дек 2016, 18:16

Понякога директно нахлузвам дънките в/у домашния панталон /от онези карирани, бархетени долнища на пижама/

Ти като американките, те само дето не се женят по бархетни долнища. Simple Smile

Simple Smile

Аз през цялата седмица съм на висок ток, но така ми писва, че петък винаги слагам чехли. Значи официално облечена съм в черно, но съм обута с кроксове в син летен цвят.
Късно вечерта тръгвам от офиса и решаваме да напазаруваме в Метро, което си работи до много късно, знаете.
Но на паркинга се сещам, че аз не съм обута с обувки, ами с чехли и то странни на цвят и казвам:
Стоп! Аз не влизам в Метро така!

И почва мъжът ми да ме увещава, че то никой няма в Метро, нали е късно. Да, ама аз се опъвам, щото виждам колко коли има на паркинга, значи има хора. Не е като да няма.

И той ми вика (нали е муньо): ами да ти дам моите обувки, те са черни.
Ти луд ли си??? Аз нося 39 номер, а той 46!
И пак ми вика, че вътре в магазина няма абсолютно никакви хора. Като че аз съм сляпа и не виждам, че излизат и влизат постоянно.
Накрая вика: добре, влизам сам, ама каквото си искам купувам.
Пък аззатова ходя с него в Метро. Не да пазарувам, а да го контролирам, защото трупа като луд в количката. Само ще ви кажа, че го познават служителите на входа, всеки път му казват: здравейтеее.
Еми добре, викам. Какво да правя, като нямам обувки?!
И чакам, чакам в колата, понеже сме спрели точно пред изхода, от време на време го мярвам през витрината, че кръстосва нагоре-надолу с количката.
Накрая излезе, ама количката прелива.
Прилоша ми, ама си мълча, защото нали си предложи обувките да вляза да пазарувам, пък аз му отказах...

Виж целия пост

Free and wild

Ентусиаст

# 10 443 5 дек. 2016, 20:00 ч.

Аз като малка тръгнах за училище по долни гащи и потник. В моя защита ще кажа, че не бяха някакви си обикновени гащи и потник, ами жълти такива, дантелени, комплект. И гащите бяха повече като къси панталонки. Подарък ми бяха от не помня кой, от чужбина, то беше още по социалистическо и тогава, знаете, нямаше такива хубави работи, ами да hahaha

hahaha

Усетих се на 20 метра от входа и се върнах.

Мъжът ми пък като дете е отишъл до училище по домашни чехли. Само че той изобщо не е разбрал, добре, че баба му видяла, че чехлите ги няма, а обувките стоят и го настигнала Laughing

Laughing

Виж целия пост

Редовен потребител

# 10 444 5 дек. 2016, 20:33 ч.

Пък аз веднъж отидох на училище без раница, ей така с ръцете в джобовете Laughing

Laughing

. Трети- четвърти клас бях. Усетих се чак в двора на училище и после бягах до вкъщи.

Виж целия пост

Потребител

# 10 445 5 дек. 2016, 20:40 ч.

Пък аз днеска,си захвърлих коша за пазаруване(на колелца и го дърпаш след себе си),в единия край на магазина и хукнах към другия,че забравих да взема нещо.Оказа се,че ми трябват и други неща и взимам,хвърлям със замах в коша,взимам,хвърлям със замах...бързам де.Някакъв ме гледа странно,но аз не го отразявам...По едно време пълнейки в една торбичка плодове,се освятквам,че аз кош наблизо нямам изобщо.Гледам странногледащия как смутено клечи до коша,в който аз мятам ли мятам,подозрително ме поглежда с едно око и вади покупките ми от коша си...Смутолевих нещо,благодарих(не знам защо),даже не се извиних..и си обрах крушите,буквално и преносно.

Виж целия пост

А

Анонимен

# 10 446 5 дек. 2016, 20:46 ч.

Най- странното, което съм правила в магазин е настървено да бутам напред-назад количката с продукти, все едно е детска количка, в която приспивам ревливо бебе.

Виж целия пост

Редовен потребител

# 10 447 5 дек. 2016, 20:54 ч.

Това го правех непрекъснато след 6 години майчинство (2 деца по 3 години, едно след друго), след като малкото тръгна на градина. Упорито приспивах всички пазарски колички.

Виж целия пост

Потребител

# 10 448 5 дек. 2016, 21:13 ч.

Цитат на: umi zoomi в пн, 05 дек 2016, 20:40

Гледам странногледащия как смутено клечи до коша,в който аз мятам ли мятам,подозрително ме поглежда с едно око и вади покупките ми от коша си...Смутолевих нещо,благодарих(не знам защо),даже не се извиних..и си обрах крушите,буквално и преносно.

hahaha

не е много муньовско, но ми се е случвало в Икеа, аз бременна в 7ми месец, едвам пуфтя след работа.
набелязала съм си неща и гледам бързо да ги събера и да се прибирам. вървя с листчето със сериините номера, събирам. стигам до платовете и почвам да разглеждам. след 10 мин. решавам да тръгвам и ми няма количката.
побеснях...
оглеждам се търся - няма я.
ядосах се и си викам: прибирам се... пиша смс на мъжа ми и се оплаквам. той звъни: къде я остави тази кола, че я няма, не помниш ли къде си паркирала... Crazy

Crazy

обяснявам, че не колата, а количката я няма...
вървя и пяна ми излиза на устата и стигам до лампите - там я оставили.

платих си, но продължавах да псувам тоз дето ми взе количката....

Виж целия пост

Потребител

# 10 449 5 дек. 2016, 21:44 ч.

Скрит текст:

Цитат на: Barbarella" в пн, 05 дек 2016, 19:25

Цитат на: gargamela в пн, 05 дек 2016, 18:16

Понякога директно нахлузвам дънките в/у домашния панталон /от онези карирани, бархетени долнища на пижама/

Ти като американките, те само дето не се женят по бархетни долнища. Simple Smile

Simple Smile

Аз през цялата седмица съм на висок ток, но така ми писва, че петък винаги слагам чехли. Значи официално облечена съм в черно, но съм обута с кроксове в син летен цвят.
Късно вечерта тръгвам от офиса и решаваме да напазаруваме в Метро, което си работи до много късно, знаете.
Но на паркинга се сещам, че аз не съм обута с обувки, ами с чехли и то странни на цвят и казвам:
Стоп! Аз не влизам в Метро така!

И почва мъжът ми да ме увещава, че то никой няма в Метро, нали е късно. Да, ама аз се опъвам, щото виждам колко коли има на паркинга, значи има хора. Не е като да няма.

И той ми вика (нали е муньо): ами да ти дам моите обувки, те са черни.
Ти луд ли си??? Аз нося 39 номер, а той 46!
И пак ми вика, че вътре в магазина няма абсолютно никакви хора. Като че аз съм сляпа и не виждам, че излизат и влизат постоянно.
Накрая вика: добре, влизам сам, ама каквото си искам купувам.
Пък аззатова ходя с него в Метро. Не да пазарувам, а да го контролирам, защото трупа като луд в количката. Само ще ви кажа, че го познават служителите на входа, всеки път му казват: здравейтеее.
Еми добре, викам. Какво да правя, като нямам обувки?!
И чакам, чакам в колата, понеже сме спрели точно пред изхода, от време на време го мярвам през витрината, че кръстосва нагоре-надолу с количката.
Накрая излезе, ама количката прелива.
Прилоша ми, ама си мълча, защото нали си предложи обувките да вляза да пазарувам, пък аз му отказах...

Barbarella, поради същата причина и аз придружавам половина, мята в количката, а аз се дразня... обаче кроксовете са ми толкова анти, че не мож ме накара да публично да се поява "по тях"...

Виж целия пост

Редовен потребител

# 10 450 5 дек. 2016, 21:53 ч.

Ми чи те кроксовете са си марка, к'во? Разбирам да си с някои прости шляпанки - да се срамиш, пък ти hahaha

hahaha

Виж целия пост

Потребител

# 10 451 5 дек. 2016, 22:03 ч.

А, Mariposa_Malva
, не притежавам такива, колкото и да ме убеждават приятели и познати, не са "мойте" чехли... То и Ъгсове нямам, ама то е друга тема. Grinning

Grinning

Виж целия пост

А

Анонимен

# 10 452 5 дек. 2016, 22:06 ч.

Цитат на: Mariposa_Malva в пн, 05 дек 2016, 21:53

Ми чи те кроксовете са си марка, к'во? Разбирам да си с някои прости шляпанки - да се срамиш, пък ти hahaha

hahaha

Маркови, ама ми е студено, зима е.
Пропуснах да ви кажа, че като влезе в магазина ми звънна и ми предложи да отида, за да ми купи обувки от Метро. 😳Направо му затворих без да се обяснявам.

Виж целия пост

Потребител

# 10 453 5 дек. 2016, 22:19 ч.

Barbarella, и аз не ща обувки от Метро, разбирам че е бил много мил, ама налли... Stop

Stop

Laughing

Виж целия пост

А

Анонимен

# 10 454 5 дек. 2016, 22:22 ч.

Цитат на: little kitty в пн, 05 дек 2016, 22:19

Barbarella, и аз не ща обувки от Метро, разбирам че е бил много мил, ама налли... Stop

Stop

Laughing

сега ми е смешно, но много се ядосах. Чудя се, ако бях се съгласила на обувки, как трябваше да стигна до тях, да хвърча ли?

Виж целия пост

Препоръчани теми

Смешки от форума 36

73 760
730

Развлечение

Номинации за най-голяма муня (тема 3)

619 697
5 407

Развлечение

Номинации за най-голяма муня (тема 15)

13 682
139

Развлечение

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.