Номинации за най-голяма муня

Еее, тя може и да не му е звъняла 10 години но въпреки това съвсем редовно да са се виждали на разни семейни сбирки

А, не, сарказмът ти е излишен.
Споменах само, че на мен не ми е приятен подобен развой. Типично БГ черта - не се обаждаш на някого с години, но когато трябва услуга - веднага звъниш, но за да се замаже положението - се почват едни разпити за родата до девето коляно - абсолютно излишни, както се вижда и от твоя случай. Ти, ако си се интересувала от родата или от него, нямаше 10 години да не му звъниш, нали....
 

Просто ти си мрънкало, скъпа.

Barbarella", Ronald е мъж

Последната история ме подсети:
Когато дъщеря ми беше на 3 години, забелязах, че не стъпва правилно с едното краче, някак навътре закривява петата. Веднага отивам при нейния лекар, успокоява ме, че с една стабилна обувка, която държи петата, всичко ще се нареди. Като ме вижда, обаче, колко съм притеснена, изпраща ме и при ортопед. Ортопедът преглежда, прави снимка и потвърждава предположенията на педиатъра. Естествено, веднага с детето отиваме до магазин, купувам хубави спортни обувки Адидас, но ме гложди отвътре и си мисля:
Те хубаво ми казват лекарите, но аз ще се застраховам и ще прескоча до София, ей къде е на 500 км. и ще потърся още по- сериозно мнение. Както си разсъждавам, изведнъж се сещам, че имам братовчед, който е ортопед в София, но аз не съм го виждала от поне 10 години. Значи трябва да му намеря координатите и веднага да тръгваме към София. Обаждам се на сестра ми: ти имаш ли телефона на М.? Има го- записвам номера и започвам да му звъня на пожар.
Вдига след много обаждания братовчеда- ортопед, аз много дружелюбно му казвам, че ето на, не сме се виждали от сто години, ама аз съм братовчедката Х  от град У, на леля му Хх дъщерята. Сети ли се? Аааа, вика той, да бе! Продължавам любезно да го питам как е майка му, баба му, леля му... Ех, какви спомени имаме от детството! Той също се дъгласява, но някак резервирано.  И понеже всички роднини се оказа, че са добре, минавам по същество и обяснявам проблема и питам, кога да пътувам, още тази вечер ли?
Обаче братовчедът М. нещо хъмка само, някак се дърпа. Пък ние сме втори братовчеди, много близки, майка ми така си го обича...
Ей, наду се тоз М., мисля си, откакто отиде в София!
Добре, продължавам, да ти изпратя поне снимката на детето... Еми то..., пак шикалкави тоз братовчед... явно не сме били толкова близки, колкото съм си мислила!
Накрая изтърсва: то аз не съм лекар. Чакай, бе, какъв си? Ми застраховател!
Сестра ми вместо да продиктува номера на М братовчеда, казала номера на някой си М застраховател.
Тя после се смее и ми вика: ама ти не го ли позна по гласа, че не е М?
Стори ми се, че не е неговия глас, ама  питах го за цялата рода, а той: добре са, много са добре. Толкова ли не може да загрее, че не ме познава? В крайна сметка, разговаряхме по общи теми и за роднини половин час?

Стига де, разсипахте я жената. Нищо лично, ама темата не беше ли за друго?