Номинации за най-голяма муня

О, подсети ме като малко мунче моята глупост - играя си и разбърквам в една чаша веро, вода, мляно кафе....реших, че ми прилича на Кока Кола, която очевидно по този начин се прави и я изгълтах, милата ми мама изпадна в шок, че не можех да дишам 

 
А аз на тази възраст щях да си пийна шампоанче На майка ми позната която била в чужбина и дала едно пликче с течност,на опаковката нарисувани праскови и мама помислила,че е някакво сокче или нектар/такива цветни и лъскави неща нямаше през 70-те години/,вечерта след като хапнах ми го дава,като десерт ,при изсипването в чашка добре че се завлачи и запени,та разбрахме че не е сокче,то имаше и надпис,но кой да чете на инглиш

Мой познат в един и същи ден опита:
Мая за хляб, която била в чиния и той помислил за сирене. Имали гости и докато ги изпращали, той решил да замези със сирене, останало от гостите.
Майка му си направила някаква настойка, с която си мажела косата. Обаче я сложила в бутилка от безалкохолно и той я надигнал.
И последно, преди години бяха пуснали олио в картонени кутии. Е, кутията с олио била на кухненския плот и той я надигнал, защото решил, че е портокалов сок.

Това ме подсети за първите години след промяната - някъде 1990-91 ще е било, когато започнаха да идват такива екзотики като киви по пазарите.
Та един ден чувам на Римската стена едно  бабе да се диви на косматите картофчета - какви били тези нови сортове, то едни прости картофи вече не можело да се намерят....

На моя мъж дядо му ги беше и пържил тези космати картофи  
Той и един тефлонов тиган остърга с пясък, занемарила го снахата, почернял, та решил да и помогне човека.

Точно тогава изхвърлих първите кивита, които попаднаха у дома. Бях потресена, че някой е купил меки и космати картофи. И не бях бабе, а 19-20 годишна пикла.

И на колежка баба и така и беше "почистила" тигана. 

Ох и моят дядо така почисти една тенджера на мама. И идва със светнали очи и горд от себе си, връчва и я и казва "Много трудно я изчистих, голямо търкане падна, но се справих". А на мама и се ревеше, че тогава още бяха рядкост и скъпи тия тенджери.
А аз снощо два пъти пусках грешния котлон, за да опържа яйца за мен и за мъжа ми. И двата пъти се  ядоавах, защо не се топи това масло. А преди да почна втория път специално си помислих да пусна правилния котлон. Явно не достатъчно задълбочено....

             Прибирам се снощи от пазар, както винаги прилично натоварена с торби, а на малкото ми пръстче висят ключовете от колата.  Вече пред вратата на апартамента бъркам в десния джоб на якето, за да си извадя ключовете от жилището, но не ги намирам. Прехвърлям торби насам-натам и озадачено се чудя защо ключовете не са на мястото си. Няма ги и в левия джоб. Обзема ме тиха паника къде ли съм ги загубила. Хайде пак прехвърляне, търсене на спасителна дупка в хастара - нямааа ги!  Отново прехвърляне на торбички и торбенцаа, ровичкане, опипване по долния шев на якето.... Докато не си погледнах ръцете. Явно още първия път съм ги извадила от десния джоб, нанизала съм ги на малкото пръстче на лявата ръка при ключовете от колата и после... После ви разказах как си издирвам ключовете. Ама няма такъв кеф и такова облекчение да си намерите ключовете в ръцете, да знаете! ПП - коригирам се, има! Да си намериш дълго търсените очила на главата!

...или телефона(говорейки по него)

Давам инструкции на ММ - вземи няколко моркова, обели ги и ги нарежи на кръгчета за манджата, докато аз се оправям с гладенето и после ела да дадеш каквото имаш за пране още. И стоя и си гладя. Минават 2-3 минути, 10... 15... Аз приключих, отивам да се карам, че пак е седнал да гледа телевизия и е забравил какво съм му казала. Влизам в кухнята - човекът си реже. До него голяма купа за салата пълна до горе с нарязани моркови, до нея още 5-6 обелени, на пода се вижда котешко ухо и опашка под купчината обелки...
*гордо* - Ей сега свършвам, само ей тези ми останаха. Само че не разбирам за какво са ни толкова моркови в манджата??...

Нервен хамстер, разсмя ме до сълзи рано сутринта. Предлагам да наготвиш за квартала и след това да поканиш и съседите или .... да направиш сладко от моркови.

Обичам сама да си правя тортите. От дете съм скарана с кремове и сметана, понасям само млечен крем в тортата. Леля ми правеше навремето домашна торта, шахматна, с млечен крем, ама живее на 100км от нас. Майка ми торта не е правила през живота си, други сладки - да, торта - не. Издебнах нашите докато ги няма и решавам да си направя торта. Вземам готварската книга, намирам шахматната торта и почвам. Само че, кой да ми каже, че яйцата се разбиват с миксер, а не с вилица!? Опекох ги, ама те не бухнаха. Тичам до магазина за яйца, че изпразних хладилника и оставям корите за консулт. Колко ми се смяха нашите... но баща ми каза, че ще си изяде корите с чая - тъй де - 12 яйца, две чаши захар, какао, ванилия, били като бисквитки. (За протокола - края на 80-те, аз трябва да съм била 10клас). Направих втора торта, разбих яйцата с миксер и от тогава правя тортите вкъщи.
А лепили ли сте брава с тиксо? Ако не сте, да знаете, че и така става. Единственото условие е да не ползвате вратата или да стои винаги отворена. Живеехме в стара къща и вратата на вътрешното стайче, в което спях стоеше винаги отворена. Идва ми на гости моя съученичка и какво ни прихвана започнахме да се катерим по вратата (от старите с гредите и старите външни брави - може и да сте ги виждали на село) и бравата се счупи. Уплашихме се, ами сега? Момиченцето вика "дай тиксо да я залепим" . Залепихме я ние и животът си продължава. Не може майка като чисти да не е чистила и ъгъла зад вратата, но не видяла тиксото. Идва братовчедка ми на гости, обърна къщата нагоре с краката, навря се и в оня ъгъл и ... "Вуйноооо..., защо бравата ви е залепена с тиксо?". Години след това чувах от нашите " я дай тиксото да го залепим".

Винаги много се хиля на това:


http://prikachi.com/images.php?images/812/9045812N.jpg

А преди малко като същинска муня писах на баща ми по скайпа да погледне на стената ми във ФБ, където е снимката с болтчето
Е, жена съм, де...

Днес отидох в магазина да купя нещо определено!

Излязох с половин количка други продукти и чак като се прибрах се сетих, че не съм взела това, за което бях тръгнала...

Nataly_, майка ми има същия навик, затова ми е казвала, че "умният" - помни, а "глупавият" - правел списък. Аз обаче не съм съгласна с нея и й казвам, че това го е измислил някой 'забраван' като нея, с цел да се прави на интересен.)

Една случка от преди 2г. и половина. Участници сме аз и майката на приятеля ми. Беше средата на октомври и ако по това време в България все още може да се наслаждаваш на хубаво време, то в Германия вече ме беше налазила депресия и синузитът ми се обаждаше. Трябваше да отидем с нея (майката на МП) да оправим една документация, която ми беше нужда за работа - социално осигурителния номер. Понеже бях от скоро в Германия, немският ми не беше кой знае на какво ниво и бях начинаещ шофьор, разумно беше да съм с придружител и някой за подкрепа. Тогава изобщо не ми беше до нищо и бях решила този ден да го играя "чувал с картофи" - само да се возя и да не ме занимават за нищо.
Първо да кажа, че историята ми включва 3 дестинации - Koblenz, Dierdorf и Neuwied (3 немски градчета).
     Първо отидохме в Koblenz (големия областен град) за този прословут номер. Мъжът, който ни обслужи, погледна адресната ми регистрация и ни каза, че не може да ме регистрира, защото мястото, на което живея, не се води към техния окръг. Погледна вяло към монитора, търсеше нещо, искаше да ни упъти. Спомням си, че каза нещо от рода "Ще ви дам тук един номер, но не мога да ви регистрирам". След което написа някакъв номер на жълто "хвърчащо" листче за тел. номера и ни отпрати.:Д
     Запътихме се към Dierdorf. От кметството в града ми бяха издали документа за адр. регистрация и майката на приятеля ми помисли, че мястото е Там. Да, ама и от там ни отпратиха, заявявайки ни, че не се водим към тази област. Между другото, преди да потеглим към града, усетих, че мозъкът ми прави опит да отчете някаква мозъчна дейност, правейки асоциация с рег. номера на колите (NR) в моето село и Neuwied, НО беше почти за части от секундата... и се отказах. Така де, можеше да си спестим пътя до Dierdorf... но от друга страна нали не карах аз.
     Решихме за всеки случай, преди да тръгнем за Neuwied, да се обадим за инф. на тел. номер, който ни беше дал мъжът. Номерът започваше с 54, поколебахме се дали да натиснем "0" отпред, явно беше някакъв служебен. Вдигна някаква жена, майката на МП водеше разговора. Както и да е... стана така, че жената не успя да ни помогне, говорела развален немски и прехвърли разговора на мъжа си. И той, говорещ също лош немски, не успя да ни помогне и прехвърли разговора на сина си... стана развален телефон. Още си спомням колко възмутена беше майката на МП, задавайки си въпроса как може да сложат "ауслендъри", неговорещи език, на информация.
     Пристигнахме в Neuwied. Човекът взе данните ми, започна да пише и да гледа нещо на монитора. По едно време извади някакво листче и започна да пише някакъв номер... Усетих как майката на МП вече напушва, че пак ще ни пратят някъде. В Германия бюрокрацията е "малко" жестока, а и ние вече бяхме леко изнервени. Този път ме регистрираха успешно, а номерът на въпросното листче се оказа социално осигурителния номер.
На връщане в колата числата ми се сториха много познати и погледнах "телефонния номер", който бяхме набрали. Оказа се, че още в Koblenz на хвърчащо листче, без регистрация човекът ни е дал въпросния номер. Стана ни смешно как сме набрали този рег. номер, че и сме се свързали с някакви хора.. вероятно в друга държава Поне се опитаха да помогнат. Каза ми да не казвам на приятеля ми, за да не ни помисли за "тъпи". Въпреки че за наше оправдание в действителност човекът ни подхвърли номера без нужното обяснение и по-странното, което ми направи впечатление, как се дават така тези номера без нужната регистрация.