продавачката каза "Ама, вие българи ли сте?" и обърна ламинирания списък от другата страна, където картинките бяха същите, но цените - за българи 
Един ден сме в България, аз влизам в тоалетната и след като приключвам, установявам, че тоалетната хартия е свършила. Много жално изплаквам на висок глас да ми донесе хартия, която е още неразтоварена, в пазарските торби. Той взима едно руло, показва го през вратата и казва - заповядайте, 10 лева, ако обичате! Мен ме досмеша и почнах да протестирам бурно, че не е честно и т.н. И той: "А, говорите на английски? За вас - 20 лева!" - и дръпна гъзотрийката.
Сещам се за една случка, за която нямам кой знае каква "вина", но като се сетя в какви ситуации изпадам понякога, сама се чудя на себе си.. Беше лятото на 2014г., качвам се в колата, пътят ми е около 10-15 мин. извънградско каране. Беше към 15.30ч в най-голямата жега, колата се беше нагряла, а и за капак е черна на цвят. Вече бях в движение, когато усетих, че седалката ми се нагрява. Разбрах, че съм включила отоплението без да искам и проблемът беше, че не знам откъде се спира. Както писах, бях я взела пролетта и не се бях интересувала от тази "екстра". 
При което той ме гледа учудено, и в следващия момент осъзнавам, че всъщност е имал предвид нещо на другите служители да изпращам. 
Вкарала си го в приключение!
