Номинации за най-голяма муня

Верно е златно, тук с малкия се тресем от кикот (аз чета на глас и разигравам сценката...). Тази девойка е перфектната илюстрация за "муня".

Моля,като на абсолютна муня да ми обясните муньвското на историята с кабелите и свещите
И една забавна случка отпреди малко - качвам се в тролея, ама ми е лошо - болят ме ушите, главата, гърлото, повръща ми се... Та сядам на предната седалка, едва гледам и издавам отчаян стон. Усещам, че шофьорът се обръща към мен, аз също го поглеждам и той започва да прави някакви намигвания и повдигания на очите. Аз му отвръщам с "Ша са опра'а" и пак забивам поглед в пространството. Слизам и чак след това ми хрумва мисълта, че навярно е решил, че издавам любовни възгласи. Добре, че в тролея имаше само една бабка

Историята, която е станала с един моя познат, преди много години в Москва. Трябва да отбележа, че човека е бил казахстанец, изглеждаше съответно, с дръпнати очи, и си имаше типично казахстанско име, нещо от рода на Жанбек Асънбеков.
Той тогава си е учил в университета, и му се е наложило да вземе от канцеларията на университета  някоя бележка, в която, освен другото, е пишело и националност. И така, секретарката  попълва формуляра, дава му бележката, и изуменото момче вижда, че в графата "националност" пише "евреин".
- ???? Защо да съм евреин?!
- Щото сте!
- Я ме погледнете, нима ви приличам на евреин?!
Момичето вдига очите:
- Та кой ще ви разбере, евреите...

Светулчица, ами защото по принцип нормалните хора би следвало да кажат, че им трябват кабели и свещи да кажем за както беше в моя случай Опел Астра '92 г., с мотор 1.6, бензин ... Понеже то нали има хиляди видове кабели и свещи ... Но аз откъде да знам   После тия подробности всички мъже, на които разказах,  смеейки се истерично ми ги разясниха ... Добре, ако някой ме попита примерно каква кола имам, най-много да кажа Опел Астра и край. Ако питаш мъжа ми, изрежда всички тия неща и още някакви, очевидно за мъжете важни детайли, но за мен абсолютно излишни и скучни  

Когато си взехме новата кола - Ситроен, ме питат а какъв Сетроен и аз горда че знам казах - Сив. И до днес не знам повече подробности за колата освен, че е Сив Ситроен

Ох, с колите и аз съм така  Преди години един мухльо се опитваше да ме свали. Ще пием кафе (преди да установя, че е мухльо), имаме среща. Човекът пристига на уреченото място с някаква много яка кола. Минава срещата, аз разбирам, че е мухльо и се опитвам да му сецна мераците на другия ден, по телефона. Обяснявам културно, че ми е било много приятно, но не смятам, че ще излезе нещо от цялата работа. При което той почва да се обяснява, аз пак не и не, и той: "Ама аз, ама такова, ти не видя ли каква кола карам?!?!". Видях бе - сива  Млъкна възмутено, явно разбра, че не съм достатъчно кифла и няма да се разберем и ме остави на мира...

Една приятелка, която няма никаква представа от коли, ми обяснява, че наша обща приятелка си е хванала доста заможно гадже. Излизали заедно и колата му била много готина. Питам аз каква кола кара момчето и тя:" Червена е, мисля че Ферари". И аз ей така    В последствие видях и аз колата и се оказа червена, ама не Ферари, а Алфа Ромео    Поне позна, че е италианска  

Ааааа че аз марката я знам,  защото мъжа ми я каза. Така преди време стана въпрос за новата кола на едни съседи. Много ми хареса и му я описвам. Той кажи марката. Е аз от де да знам. Е нарисувах я..... Да де ама и до днес няма измислена кола с подобна емблема.

Вися си днес аз на касата на Билла, чакам да ми дойде редът и зяпам. Зяпам етикетите, зяпам и изведнъж се ококорвам, защото чета етикет "Алкални баКтерии". А! Какви пък ще да са тези баКтерии? Бреййй, алкални! Тцъ, тцъ, тцъ...В следващата секунда стоплям, че пише "батерии", "алкални батерии".

Това ме подсети за една стара мунска случка.  Трябват ми батерии за фотоапарат, влизам в най-близкия супермаркет и започвам да оглеждам касите, обикновено стоят там. Търся и си мърморя наум "батерии... батерии... къде са им батериите? Подредили презервативи сто вида, значи, а батерии за фотоапарата няма отде да си вземе човек." Вървя, мърморя, мърморя и вървя. В един момент виждам един момък от персонала, засилвам се към него, докато не ми е избягал от полезрението, и какво, мислите, го питам? 

  Априлска вълшебница , на това му се казва да застреляш някого с две думи  ( представям си какъв поглед си получила в отговор  )

Аз се сетих за една случка, преди 10-тин години. Лятото помагахме за вечерта с една приятелка в ресторанта на един хотел
Имаше сбирка на пощальоните.
Та видяхме един симпатяга и решихме да се запознаем с него...Ама как, той си стои на масата с другите.
По едно време стана да отиде до тоалетна и ние тръгнахме след него. Влезна той в мъжката, ние в женската, чакаме, контим се на огледалото...Малко червилцето да оправим, косата да оформим с пръсти. Чакахме 2-3мин, никакво движение, решихме че сме пропуснали, кога е излезнал. Тръгваме към залата и чуваме отваряне на врата, той е.. Мислене какво да кажем, да го заговорим, докато мислим, той ни подвикна нещо от сорта на "извинете"... Късмета се усмихна, подсмихваме се двете, обръщаме се с най - секси физиономията, която имаме  
И младежа ни пита: "Извинете, имате ли пенис?" Ние мигаме смутено и незнаем какво да отговорим. "Моля!?" Да ви питам дали предлагате коктейл "пенис" в заведението?
Прехвърлихме го на бара да пита собственика, тъй като ние помагахме само за вечерта, не работехме там попринцип.
На бара попадна на собственика, възрастен господин, който му се накара хубаво, какви са тези глупости, какъв бил този коктейл  

Дали е повярвал, че търсиш батерии за фотоапарата?

Благодаря за случката, смях се наистина със сълзи

В чужбина сме пътуваме с приятелка от градчето в което сме до близко село, канени сме на гости за празник при друга приятелка (местна), решаваме че ще се качим на маршрутка и ще стигнем с нея до там  вместо с такси - намираме я от къде тръгва, знаем (уж) къде трябва да стигнем, само че не знаем колко спирки имаме до дестинацията, която търсим, нито как се казват. Пътуваме и решаваме да звъннем там където да отиваме да кажем, че сме се качили на маршрутката и къде сме, питам аз младежа до мен къде се намираме, той смотолеви някакъв отговор, който на мен ми прозвуча малко странно, но все пак и казвам чутото, а  приятелката ми звъни там където ни чакат и казва ние сме на спирка еди коя си, като аз въобще не се замислям, че е възможно да грешим и двете, решавам, че тя дочула по-добре от мен коя аджаба е спирката и решавам да и повярвам. От другата страна на телефона чувам писък - вие сте се качили на друга маршрутка,  тази не идва дотук. Съответно настава голяма паника, започваме да молим шофьора да спре, защото не сме за тази маршрутка друга да хванем. Пита ни той докъде сме - ние му казваме до еди къде си - той казва -  ами там отиваме сядайте, казваме ние на нашата приятелка - цъ щом сме на тази спирка значи маршрутката не ходи до нейното село. Пак молим шофьора да спре, защото ние сме сигурни, че той не ходи до там. И той казва ето сега сме на еди коя си спирка  и след няколко спирки сме  на вашата спирка - съответно нашата приятелка дочува къде сме и започва да се смее.  На връщане помоли шофьора на маршрутката да ни свали на точно определено място, за да си хванем градския автобус та да се приберем без изцепки, което беше безуспешен опит, поради простата причина, че решихме, че м/у А50 - нужния автобус и 50А, което се оказа маршрутка, отиваща до другия край на града няма разлика.... Прибрахме се де, ама два часа след предвиденото по график...