Номинации за най-голяма муня

Вчера пазарувам в Кауфланд и не съм си взела торбичка, а направо си товаря нещата в багажника на колата. Като се прибрах "уж" свалих всичко. Днес, след като случайно отворих пак багажника, гледам един кашкавал насреща ми  Почти се беше разтекъл в тая жега 

Отпреди година е случката, но покрай кашкавала се сетих за нея. Отиваме с колежката със служебната кола на адрес, час преди края на работния ден. Близо до него магазин. Тя решава да си купи замразена цаца за котките, че е на промоция. Метка я в багажника, да не умирише колата. Докато се върнем в службата, напълно сме забравили за покупката. Няма да ви казвам на какво миришеше колата на другия ден от разтеклата се риба.

От преди 2 часа и мунята тоя път не съм аз.
Чакам си кротко на кръстовището да ми светне зелено , предната врата на шофираната от мен кола се отваря рязко и една напълно непозната дама си премята крак готова да се настани на седалката.В последния момент ме поглежда , стреснато се извинява и бързичко затвори вратата от външната страна.

Ние с мъжът ми участваме в театър. И покрай представленията сме носили негов реквизит и е останала една сабя. Отиваме с майка ми да купуваме неща за баня, обзавеждане. И един от служителите на магазина идва с нас да ни помогне да сложим нещата в багажника. Отварям багажника ,насреща му - сабя. Постоя, поогледа мен, поогледа майка ми и плахо сложи нещата в багажника, пожела ни лек ден и отпраши

Ха-ха.. аз така подменях една брадва със счупена дръжка в магазина и се разходих с нея из половин мол, за да стигна до Бриколаж. Хората покрай мен предпазливо ме оглеждаха и лекинко ми правеха път.

От днес: трябва да мина покрай мъжа ми да взема едни документи. Уговаряме се да чака на ъгъла. Аз съм със служебната кола с шофьора. Пита ме моя мъж каква кола да търси и аз: Рено Трафик. Наближаваме съответния ъгъл, виждам го аз как се взира в колите, погледът му минава покрай и през нас и никаква реакция. Викам си, глей го сега какъв е завеян... пък трудно се спира там... спряхме де, свирна шофьора, забеляза ни той най-после, подава документите. Не ни ли видя?, викам аз. Абе, видях ви, ама не сте в Рено трафик...
Ами не бяхме! То нашата служебна кола е Пежо Партнер 
Доста различни коли всъщност...

Чудна гледка е било.

Това ми напомня случка от пролетта. Тук да уточня, че МП се занимава с еърсофт оръжия. И понеже той беше зает аз отидох до магазина да прибера няколко пистолета. Слагам ги в един малък сак и си пъхам и ръчната чанта вътре. Е на връщане реших да мина през аптеката в супермаркета. Отварям аз сака и почвам спокойно да си ровя из пистолите , издирвайки чантата. Погледите на аптекарките и на жената до мен.....неописуеми .Голямо обяснение и успокояване му ударих, че са безобидни...ама иди ти вярвай. 150см заек със сак пищови

              С брадвата и пищовите сте готови за опълченци бре! 

Е, какво ще обясняваш, че са безобидни, щом си им взела страха можеше да ти дадат лекарствата безплатно 

Плюс оборота за деня

Чудна гледка е било.

Три пъти прочетох браВа Чета и се чудя, какво му е опасното да се разхождаш с брава в ръце   

Аз заключих ключовете на колата...в колата. На 300 километра от резервните  Две добри момчета два часа се опитваха да отключат колата с тел в дъжда. Е успяха.

Не мога да намеря темата за Муньовците да похваля моя хубостник.
Половинката е едно голямо бедствие ако стане дума за подарък. Не само относно мои подаръци, а по принцип. Аз купувам подаръци на всички и в двете семейства. На първата Коледа получих колие и гривна от скъп бижутерски магазин със някакви лилави камъни, което така и не успях да комбинирам с нищо от гардероба си който е пълен с тениски суитчъри и дънки... Последваха ваучери за магазини и процедури които аз не ползвам/посещавам. Една Коледа получих горнище на пижама.... не знам защо не беше и купил долнище, а и това няма значение предвид размера-два пъти по малък от моя размер! За един от рожденните дни получих дънки които бяха с 4 пръста по къси и хавлиени чорапи, явно да си ги комбинирам, предвидлив е. И така минаваха годините със всякакви изчанчени неща които не ми влизаха в употреба - като кутията за изстудяване на вино- което не пия въобще, а на въпроса ми защо си ми купил кутия за вино, получих шокираното "помислих си, че е кутия за хляб" - ползваме я и до ден днешен спор няма...за хляб!
Последната Коледа казвам край! Тоя път сядам и говоря какво искам и си казвам какво искам повтарям го сто пъти около Коледа, получавам ваучер за дрехи, а исках нещо от автомобилен магазин да си купя за колата....
Следва рожден ден... провиквам го и обяснявам, аз ще си купя нещо а ти ще ми дадеш пари и ще е подарък от теб- в случая ставаше дума за самолетен билет, идва заветния ден прибирам се, гледам картичка на масата с торбичка с подарък от парфюмерия, вдишвам, издишвам, мисля си, не може да бъде, купил ми е парфюм, имам нужда!  Първият сносен подарък, тайно се моля да е миризма която ми харесва, с треперещи пръсти отварям пакета и О, боже! Парфюм!!!! Със звучното име на бившата му! Заливам се от смях, после му го навирам в носа и съвсем сериозно питам защо по дяволите ми подаряваш парфюм който се казва Дона и оттам едно паднало чене промълвява, продавачката ми каза, че е Валентино.... не знам дали има по застрелян мъж от него честно.

Вчера по пощата пристигна кутийка черен прах- активен въглен за избелване на зъби.... мислел си , че е паста.... все едно не пише какво е...

Виден муньо, да ти е жив и здрав.

ООо.. впечатляващо е! Това с парфюма ми напомни как и на мен ми предложи моя да си направя руси кичури като бившата му и аз се чудех да се смея, да плача ли, защото съм по принцип с една дълга тъмна почти черна коса и за русо не съм си помисляла в живота