Номинации за най-голяма муня

Това с гледането странно ме подсети за едно мое изпълнение.
Рано сутринта, нося се аз към училище и решавам да си сложа слушалките и да послушам музика малко да се разсъня и да се разведря. Речено - сторено. Вървя си аз ама... странно се чува от тез слушалки. Викам си: "Нищо, то е защото е студено и ги духа вятъра, сдават багажа". Продължавам да си вървя, песента ми харесва, усмихнала съм се широко и си поклащам главата в ритъм ама хората, с които се разминавам ме гледат много странно.
Чааак като стигнах в училище видях каква е работата - чувало се е странно, не защото слушалките са ми развалени, а защото песните са се чували от телефона в джоба ми, който е бил усилен докрай - мунята е забравила да свърже слушалките и телефона. Иначе си ги бях сложила на ушите.

Аз така, вече 10та година търся едни бижута.
Знам, мамка  им, че ги скрих. И даже казах "По-добре и аз да не мога да ги намеря".
И то така стана. И естествено, не ги скрих вкъщи, а в апартамента на нашите.

О, това нищо не е. Преди години бях изпаднала в черна депресия. Спаси ме една песен, обаче, познайте - чалга песен. Та, аз си я бях изтеглила и сложила на телефона като мелодия за позвънявания. 
И в болницата съм аз на посещение, но със слушалки на ушите. Вървя по коридора и виждам лекаря на леля. Тръгвам към него и телефона ми започва да звъни. Решавам, че лекаря ми е по-важен и го настигам, но със слушалки на ушите и звънящ телефон. И понеже принципно слуха ми е много силен (прекалено бих казала) аз го заговарям и чакам да ми отговори. Той ме гледа странно и ми казва : "Бихте ли си спрели телефона"
GSM продължава да звъни, но вместо да се чува само по слушалките, както си мисля, той оглушава коридора с чалгата си.
Честно казано не слушах много тогава чалга, а пък оттогава съвсем спрях да я слушам.

Хахахаха  Много ме разсмяхте.
Аз така си спомням още като бях ученичка (не, че е било много отдавна) след училище на път към вкъщи си взех да хапна кроасан с шоколад. Качвам се в рейса, после в метрото, после влизам в магазина пред блока, абе забелязвам, че нещо ме гледат хората, усмихват ми се някак си. Влизам в асансьора, в който има огледало и виждам, че имам едно голямо кафяво петно на едната буза.  Дано поне са се досетили, че е шоколад 

Днес не си намирах телефона и реших да го прозвъня от домашния за да го открия. Цъкнах копченцето, на което е запаметен моят номер и се завъртях уж да се ослушам от къде ще звъни. Да де, но в същия момент видях, че все още не съм прибрала продуктите от сутрешния пазар, които отлежават на плота в кухнята, а и една супа трябваше да прехвърля в по-малък съд за да прибера и нея в хладилника и се заех с тези дейности. В същия момент мобилният ми телефон вече започна да звъни настойчиво от някъде, а аз вече тотално съм изключила, че се набирам сама. Балансирам с едни домати, пакет сирене и кисело мляко и бързам да ги подредя в хладилника за да вдигна телефона, че и един доставчик чаках. Телефонът си изпя почти цялата песен, а аз си мисля: "Брей, че е съвестен и упорит този човек, не се отказва след 6-7 позвъняване, а звъни до откат. Ама то така трябва, свикнал е с разни като мен дето не си вдигат телефоните". Най-накрая сколасвам с доматите, изтичвам, вдигам телефона без, разбира се , изобщо да погледна какво се изписва на него: "Ало, ало..." - отсреща тишина. - "Ей, не издържа все пак човекът, затвори ми." Върнах обаждането и чак когато звънна домашния телефон се усетих какви ги върша.

Това, да си вдигна телефона, който прозънявам, съм го правила и аз. Моето оправдание е, че си говорехме с мъжа ми по време на операцията, т.е. имаше и свидетел, който прие случката за изключително забавна. Още ме бъзика.

Защо сега ме карате да се сещам за още мои изцепки с тези разкази?!?
Беше наскоро преди седмица - две. Работя на рецепция в един хотел. Съответно на бюрото има телефон, по който звъним до стаите и те звънят на нас. На самата рецепция, на плота има друг телефон, от който хората във фоайето да звънят до стаите. Двата телефона се падат един срещу друг. (Още нещо да добавя - от който и телефон да натиснеш 9 автоматично набира рецепция и ако искаш да се свържеш със стая номер 905 примерно отпред трябва да сложиш единица - 1905. Това е обяснено на гостите на хотела).
Застава един възрастен господин от Германия на телефона и си набира най - спокойно номера на стаята и чака. В същия момент нашият телефон звъни и аз с охота го вдигам, изпявам си песента - кой е хотела, аз коя съм и всичко останало, а отсреща - мълчание. И аз, и дядото стоим един срещу друг и се гледаме и чакаме да говорят от острещната страна. И го питам:
- Не Ви ли вдигнаха?
- Не.
- М, и на мен. Опитайте пак.
И затваряме телефоните. Продължавам да си върша работата, немецът - продължава да пробва и ето че пак звъни телефонът. Пак отивам, пак цялата песен отново и отново - никой.
Случката се повтаря още веднъж.
Добре че по едно време се усетих какви ги правим и го попитах къде звъни та стана ясно, че се опитва да набере стая от деветия етаж. Иначе щях да вдигам и да се гледаме още поне час.  
Това същото с единицата отпред и аз го забравях редовно. Един път трябваше да събудя едни гости рабо сутринта, поне 5 пъти се набрах сама преди да се сетя какво трябва да направя, че по едно време се и ядосах - Кой е този, който звъни по телефона, точно когато и аз звъня?!?

Срам от преди малко
Прибирам се от работа и минавам през магазина.Две чанти с покупки и дамска чанта,но сладоледа ми намига,кой ще го чака да се размрази до в къщи Натоварвам се,хвърлям си като съвестна гражданка бележката от покупките и опаковката от сладоледа в коша пред магазина,заедно с ..... телефона ми Чак след като си изядох сладоледа се усетих какво ми липсва от ръката и срам не срам се върнах,казах на охраната,дадоха ми пликче и си бръкнах в коша

На прегледа "ранна фетална морфология" специалистът ме попита в коя седмица съм бременна и аз директно казах, че незнам... Срам ме е, защото това е втора бременност, а с първата можех във всеки един момент да кажа в коя седмица плюс колко дни съм. Сега, покрай по-голямото дете, не се вглеждам толкова...

Благоверен ТуиГ поверява в ръцете ми режещо-бръснещ инструмент - машинка за подстригване. Главата му е мечтата на фризьора, респ. един лаик като мен се е справял нееднократно с подстригването му втори/трети номер в домашни условия.

Та вчера идва ред отново да го приведем в добър вид и той сяда кротко, овързан с пелерината. Нагласям аз машинката на обичайната степен, заоравам я в "буйната" му 3-4 сантиметрова коса и ... О, небеса! Забравила съм да сложа приставката, при което това, което правя в момента, не се оказва подстригване, а чисто бръснене на глава! Не стига, че връщане назад нямаше, ами и цялата гимнастика с подстригването се случваше час преди да отидем на концерт с приятели.

В момента е с прическа на пионерче преди летен лагер, но за мое учудване, той хареса резултата. Или ме обича твърде много, или без да искам, изпълних негово отдавнашно желание да скъси до минимум косата си.

Посмях се с теб

Това "подстригване" сме го правели с пълно съзнание за резултата, но хич не ми хареса и му рекох "виж се к'в си грозен. Защо ме накара???"

Играя онлайн игра, в която има турнир. Зяпам никовете на участниците и съзирам няк'ва дет е с ник като моя. Защо пък не. В следващият момент я гледам, че е с моя аватар

И се сетих как преди време стоях пред огледало и любезно и с усмивка се опитвах да се размина със себе си.

Доскоро имах 2 карти на една сметка, Виза електрон ползвах само за покупки по и-нет. Наскоро реших, че Маестрото не ми трябва, решително влязох в банков офис и я срязаха. На следващия ден при опит за плащане с Визата установих, че нямам идея за ПИН-а, картата е взета преди 2 години и сигурно съм изхвърлила плика барабар с кода, защото обърнах наопаки шкафовете - тц. И сега май ще вадя нова, добре че мога да тегля на гише - срещу 2 лв.  
Какво ми пречеше втората карта - лежи в портмонето и ни хляб, ни вода иска, ама пусти акъл...

ан мари

гадинки, а? крадат ти самоличността

Мунщина от преди няколко дни. Прибирам се към нас, наближавам входа и бъркам в чантата за чипа. Вместо него вадя картата за градски транспорт и я допирам даже до вратата. Цял ден бях ходила насам-натам и вече по навик действах.

А преди малко си допих кафето и понесох чашата към банята, не към кухнята.

В офиса съм аз и останалите всички са мъже..
Говорим си за футбол (аз бъкел представа си нямам, ама "барабар Петко с мъжете") и аз проверявам в Спортал, че тези дни ще играят Олимпиакос. Казвам го на единият ми колега, а отговорът е "И те, и те" (тоест и те ще играят)
Да, ама аз си помислих, че Ите е някакъв футболен отбор...
Докато успеят да ми обяснят, целият екип вече беше налягал по бюрата от смях..