Номинации за най-голяма муня

аз така го разбрах
да не се окаже, че муните сме ние

Била е включена камерата, но не в спалнята, а само в хола, т.е. - тъщата е видяла само шоуто с бомбето и захласа на дъщеря й, което всъщност си е супер. Имам предвид - малко неудобно, но показва едно 100% здраво семейство, млади са - забавляват се хората 

Ronald,  точно това стана

Тази седмица ми е мунска.
Преди два дена трябваше да водя детето на ваксина.Взимам го с количката от детската градина,че ММ е на работа до по-късно с колата.Ние с дечко се придвижваме пеша и с метро.Та хващам метрото,возим се две спирки и слизаме.От там малко пеша до педиатърката.Да,обаче муня по някакъв начин излиза от грешната страна на подлеза на метрото.Абсолютно убедена,че съм на правилното място тръгвам бодро по една уличка,която би трябвало да ме изведе при педиатърката.Вървя известно време,все по-непознато ми става.В един момент вече нямах никаква представа къде се намирам.Реших да повървя,докато изляза на познато място-и наистина стигнах познато място-детската градина от която тръгнахме с метрото в другата посока!

Това обаче не е нищо в сравнение с днес!Сутринта закарахме дечко до градината,от там мъжът ми продължава с колата към работа,аз се връщам с метрото в къщи.Върнах се и установих че ми ги няма ключовете!Единственият вариант да не съм бездомна докато се прибере е да ида до работата му,която е на краят на света.Той не може да излезе от по време на работа,затова ми оставя ключа в паркираната кола на паркинга,а аз имам резервен ключ от колата-ще си ги взема.Та проверявам в гугъл кой автобус ходи до там-само един.Спира на централна гара.Отивам с метрото до централна гара,намирам спирката на автобуса и го хващам след 10 мин. чакане.Стигам до местоработата на ММ-индустриалната част на Илиянци
Взимам си заветният ключ,заключвам колата и виждам как автобуса минава и заминава.Следващият е след 56 мин!!!Естествено нямам и пари в мен,за какво са ми,нали само ще оставя детето в градината и се прибирам.Тоест имах някакви 5лв. но не и за такси.Та реших че не ми се чака един час на спирка в пустоща и тръгнах пеша.От илиянци до метростанция Мария Луиза.
Като се прибрах метнах якето си на шкафа,то се обърна и видях ВЪТРЕШНИЯТ ДЖОБ в който кротко си седяха моите ключове!!!
В резултат от обикалянето пеша тези два дни съм свалила 4кг.

 Сибил ,за втората случка : О неееееееееееееееее

Нали! 

Ха ха ха. Смешно е, но и ти съчувствам. Провалено свободно време не е за смях . Поне си си направила фитнеса за деня.

Добре,че днес беше една идея по-топличко от вчера,та поне си се раздвижила на слънце Ама си е доста голяма разходка,де:(

Ходенето пеша,честно казано не ме притеснява.Обичам да ходя пеша( иначе едва ли бих тръгнала по този маршрут) но не беше най-прекрасното място за разходки-кал и липса на тротоари,насред заводи,скраб,автоморги.
Но просто беше гадно,особено като разбрах,че ключовете ми са си били в якето.А и днес имах много работа,трябваше да правя едни проучвания и други неща за университета.Исках да приключа,докато малкият е на грдина-с него е невъзможно.

Муня преди 7 години как облича яке на детето

Уфф, аз, преди да прочета текста, помислих, че е снимка на костюм за Хелоуин.

И аз така реших!

И аз, нещо като цветен граф Дракула. 

Влизам  да ви разкажа за днешното постижение на нейно Величество Муня.
Та, отива Муня с детето на училище, като след това е решила да иде до магазина, който отваря в 08:00ч, за да купи храна за котките (горките ще умрат от глад) и сметана за кафе (че без сметана не мога, пробвах веднъж с кисело мляко, все пак е нещо млечно - е, няма такава гнус). Та вървим си двенките и по пътя ни застига една комшийка и заедно с нейната предложи да заведе и моята. Съгласих се и веднага цопнах пред магазина в  осем без десет. Е, ще си почакам, въртя се, ходя (щото ако стоя неподвижно ще замръзна ), отварят магазина, аз чинно си купувам продуктите, заставам на касата и... нЕмам пАри.  Ама нито лев. Даже нито стотинка (не, че ако имах 0,52 лв щях да спася положението). Оставям покупките на касиерката и се юрвам до вкъщи, за да си взема финикийските знаци. Хайде, забравила съм от сутринта, случва се, ама поне да не бях висяла 10 минути като пуяк (както казваше другарят Парцалев), ами да се кача да си взема парите. Връщам се, сметката ми излиза - 17 лв и нещо (междувременно накупих още куп нещица) и аз подавам 10 лв. Че и ресто чакам. След няколко секунди мълчалив поглед от женичката на касата се осъзнавам, подавам ѝ още 10, тя разбиращо подчертава, че още не съм си изпила кафето (ВЯРНООООООООООООООО) и излизайки, с широка усмивка заявявам:
- Приятна вече..., ъ-ъ-ъ, приятен ден!
П. С.  Влизайки вкъщи установявам, че в купичката на котките има още храна и всъщност новата може да им я сложа довечера. А пък сметаната за кафе, която мислех, че няма и лъжичка се оказа повече и даже остана...
Но, да знаете: Сутрин навън въздухът е свеж и прекрасен!

И аз направих нещо подобно.Без кафе не мога,а го пия само с мляко!Сутринта видях,че няма мляко,оставих детето на ясла и отидох към магазина за мляко и цигари.ММ поръча баничка,че правят едни много хубави до нас.Отидох пред магазина-7.40ч.Е,не ми се чакаше в студа и взех банички само и се прибрах.Като се прибрах се сетих,че поне цигари можеше да взема.В 8.5ч. пак излизах.
А междувременно съм минала покрай денонощен магазин,но обикновено пазарувам в друг и изобщо не се сетих,че и в денонощният има мляко.
Поне пари и КЛЮЧОВЕ носих.