Номинации за най-голяма муня

Уви, няма как да постна неговата снимка. Но не е невинна полугола мъжка снимка тип софтпорно. Доста е по хард и развращаващо. Езикът на младежа е изплезен настрани, за да се подчертае пиърсинга. Позата, очите, а сянката е във вид на дявол с рога. Всеки има право да си сложи каквото му харесва на профилната снимка, но това прекрачва добрия вкус. После върви се обяснявай на мъжа си, че това е учителят по танци на детето.

 Бананамама, сигурно ли е, че негова снимка? Да не е някоя от гугъл?

Негова е, но според мен е пипната чрез Фотошоп. Запознахме се на живо след това. Наистина не очаквах да получа такава мунска изненада с вкарването на номера му, щеше да е доста неприятно моят мъж да попадне случайно на този нелеп образ. А се налага мъжът ми да се ровичка в телефона ми - най-редовно ми освобождава паметта и точи снимките.

Еее, голяма драма, просто учителят на детето, все едно ти си отговорна кой каква снимка си слага във вайбъра...

Аз имах подобна ситуация - запиши си го с фамолното име, например: Петров, танци Еми.  Ако детенцето ти примерно се казва Еми

Не му пиши малкото име. И ММ е ревнив, знам какво е

Абе, в някои семейства би станала драма, особено ако единият има навика да си вре носа в телефонните контакти на другия.

Да, но проблемът е тези семейства не е в профилната снимка на Пешо във вайбър....

ММ преди няколко години идва при мен в кухнята ама един такъв ... странен, мълчалив, нещо притеснен... иска нещо да сподели ама се вижда, че е много смутен. И започва плахо : " абе ... ъъъ ... малко ми е странно, но не знам какво да си мисля...... ама пък не искам да крия от теб..... Абе всичко наред ли е с Марийчето ( сменено име) да не би да имат някакви проблеми с Иванчо( сменено име)...." Аз се пуля и не разбирам. Въпросното семейство са мои приятели от 6 клас. Живеят в друг град. С мацката сме всеки ден заедно на телефона, целия ни живот, преоткриването на света, отглеждането на децата ни.... абе във всичко сме заедно! Аз се пуля, защото ако имат и най-малкия конфликт на света ще знам. Та оттоварям твърдо "да, всичко е супер"....Обаче,ММ ме гледа втренчено и странно смутено..... явно едва сега започва разговора....Та продължава той " ами тя ми е писала в месинджър..." .....аз започвам да зацепвам вече и ме напушва на смях, защото ми е ясно какво ще следва. Ама пък и не съм сигурна, той толкова притеснен, та знам ли, може наистина някакъв сериозен проблем да има.( все пак четиримата сме много добри приятели и може нещо на него да са споделили) Та изслушвам го аз: " ама....... тя ми е писала " обичам те""
Е тук вече прихнах в смях. въпросния ден беше някакъв ден на приятелството та се въртеше една от ония въртележки дето да кажеш на 10 човека че ги обичаш, те да предадат нататък, като не те забравят и го върнат и към теб и тн.  Понеже и на мен го беше написала, а вече и го бяхме изговорили по телефона, обяснявайки и, че при мен такива въртележки секват зсщото изобщо не ме вълнуват и не предавам нататък, веднага го успокоих и обясних. Грейна като слънце, така му олекна на душата!
Но ние си я знаем, тя изобщо не е по обясненията, пляснала на 10 човека "обичам те" пък те да се оправят, какво ще обяснява...... от тогава всички такива игри ги праща с цялото им описание....
много се смеем, случката е в семейния архив на двете къщи

Доста се посмях на тази история.

Уникална тема
Пътувам си един ден към работа с 5-цата седнала съм удобно, слушалките в ушите и музиката на макс. По едно време гледам една възрастна жена стои до мен и настойчиво ме гледа. Аз разбира се станах да и отстъпя мястото си. Жената обаче продължава да стои, аз без да свалям слушалките от ушите и казвам да седне, че аз и без това слизам след две спирки, а тя все така си стои и нещо мърмори. Най- накрая свалих слушалките да чуя какво иска, тя: " Карти и билети за проверка моля" . Направо щях да умра от срам всички право в мен зяпаха.

ей, яко! Направо си си те предаставих, да знаеш

В понеделник постригах малкия. Беше с къдрици, а сега е първи номер. И вече трети ден имам чувството, че гледам чужд човек. В градината като го вземам гледам децата и не го виждам между тях. Голяма съм муня.

Абсолютно същото беше при мен като подстригах дребният. Ама аз и ревах, мно'о ревах

Аз пък орезилих прическата на ММ и то точно зимата в най-големия студ. Подстригвах го с машинката и като стигнах до темето, не знам как тя се премести от 9 мм /горе му я правя толкова и надолу постепенно свалям до 5 мм/ на 3 мм. Тръснах я да паднат космите, които се бяха събрали и явно тогава нещо е станало. Забих я смело в косата, непредполагайки какво е станало и като видях голото теме, щях да припадна. Първо ме напуши смях, после ревах като магаре. На всички е ясно, че трябваше да го подстрижа на 3 мм изцяло. Много ми беше сърдит, не ми говореше много дълго време.

На лелята на едно бивше гадже оскубах веждите, ама така ги оскубах, че след това на жената ѝ се ревеше.