Номинации за най-голяма муня

Или го запиши ключар-авто.

Най-добре ще е да изтрия човечеца от контактите форевър. И без това, ако ми притрябва автоключар, няма как вече да му звънна на него.  

Той човекът ще смее ли да вдигне...

Сигурно вече ми е блокирал номера. 

ММ е подпрял вратата да не се затваря и утре ще ходя да търся бяла брава
И на малкият ще направя ключ и чип... ако случайно опра пак до него

Майтапех се след това с комшийките на кафето. "Викам аз отгоре 'помощ, помощ', а вие се правите на глухи". То верно, че подвикнах, ама лекичко Разсейвах и разсмивах щерката.

АнМари, ние с щерката останахме заключени отвън. Миналата година влизаме в ново жилище. Ново за нас, иначе стар панел. Десет години е давано под наем. Външната врата сменена, от новите, но евтините. Езичето на бравата понякога правеше проблем - отвън не може да се отвори, но от вътре нямаше проблем. И така, на връх 1 ноември, отивам сутринта да пазарувам и оставям домочадието да се обличат и мият. Връщам се след малко с торбите, щерката на площадката на етажа по тънка блузка и терлици. Изскочила след мен, тряснала вратата и тя блокирала. Звъним прилежно, но вече и отвътре не се отваря. А сега де? Портмонето и телефонът в мен, но той е обикновен с копчета. Звъня на една позната. Тя направи справка в интернет и ми даде номера на един ключар. Доста се измъчи, но накрая отвори вратата. И ме информира, че трябвало да сменя цялата врата щото братчедите китайци, слагали брави, дето нямало с какво да ги смениш, всичко продавано по нашите магазини не пасвало. Вратата още не съм сменила, караме на срязано езиче, ама кога ли ще се заключим пак?

От предната неделя. Отивам на работа, слизам на спирката и ме осенява, че съм си забравила служебните ключове и няма с какво да отворя. Звъня на колежка,която живее наблизо - тя пък тъкмо влизала в банята. Метнах се на едно такси и се върнах у дома. Закъснях само с пет минути и олекнах с 6 лв.

По въпросът за подстригване - благоверният сам се подстригва и слава богу. Но винаги преди това му действие се води следният разговор- моля те, не се прави на мутра ( защото се подстригва ултра късо, и с неговото лице- как прилича, все едно чужд човек влиза в къщата). Неговият отговор - Добре ( но онова добре, което казва само за да няма караници помежду ни).
Един ден говорих с позната фризьорка, която ми обясни помежду другото за машинката за подстригване и приставките ѝ. Аз обаче чула без да съм запомнила, решавам да скрия първи номер приставката за подстригване. Скривам и много щастлива, нали сега той от няма къде ще се подстрижи втори номер, си отивам на работа.  Да, обаче долу на входа ми хрумва, че ако се върна и скрия и втори номер ( косата му беше след зимата, когато нарочно я оставя по-дълга) той може да се подстрижи и трети номер. Еми - помислено-сторено, а вечерта ме очакваше отврат - с гола глава весел съпруг - даже дойде да ме вземе от работа за да демонстрира ината си - ето на, аз пак се подстригах на инат. Гадината не видя секс цял месец, а аз мунката си научих урока да не крия нещата му.
В момента седя и чакам ММ да дойде от работа, за да ми върне ключовете ми, които е взел вместо мойте, но как е станало нямам идея, тъй като ключодържателя ми е типично женски. Там са и слюжебните ключове, без които не мога да отворя офиса. Няма кой да дойде да ми отвори офиса, а аз ще закъснея, да не говорим, че  и той едва успя да се отлепи от работата, защото в момента неговите колеги са в отпуска.... Мисля, че определено сме мунско семейство...

Отивам на гости на приятелката ми, все още деца. Излизаме на терасата и хоп вратата се заключи. Изпаднахме в паника, няма и как да викаме на 14 етаж, нямма и мобилни по онова време. Аз веднага предлагам - чупим стъклата . Тя : Не, абсурд , баща ми ще ме пребие много са скъпи. За наш късмет, баща и дърводелец и целия шкаф пълен с инструменти. издялкахме вратата да свалим едното стъкло, след това пак вратата да свалим и другото. След 4 часа мъки, най-после се озовахме в стаята, разбира се и училище пропуснахме , но супер доволнии , че сме се спасили. Прибира се баща и, ии ние гордо разказваме за случката и какви сме ги сътворили. Е, баща и пак полудя, издялканата врата струва много повече от двете стъкла

Като сте на тема заключване да разкажа и моята муньовщина.
Студентка 1-2 курс, още живеех с родителите си. Прибирам се и установявам, че нямам ключ. Майка ми работеше наблизо и отивам и взимам нейния. Влязох си благополучно вкъщи, но по едно време ми потрябва нещо от мазето и тръгвам, като оставям входната врата леко притворена. Имахме куче, което обикновено си доотваряше вратата и излизаше на площадката. Слязла съм около десетина стъпала по стълбите и се сещам, че съм излязла без ключ и ако той бутне вратата... В момента, в който си го помислих и се обърнах чух трясъка на затварящата се врата. Баща ми в командировка, брат ми и той някъде извън София, моите и на майка ми ключове вътре, където е само кучето. Седмица преди това откриха ключарско ателие близо до нас и тръгвам натам - ноември, аз по едно тънко пуловерче и чехли, но нямам избор. На 20 м от къщата усещам как едната презрамка на сутиена ми се къса, а си имам предостатъчно в него. Скръстих ръце пред гърдите, хем да ги държа, хем да се топля и бодро, бодро стигнах до ключаря. Дойде човека, гледа вратата, пробва с инструменти и накрая проби с бормашина патрона, за да ми отвори.

Аз съм студентка, уча за изпит, останала съм сама вкъщи за няколко дни. Излизам вечерта да плащам входната такса, като съм облечена по пижама и джапанки. Вратата се затвори - тряскайки се заради течението. Съседката, която събираше входната такса ме приюти да преспя една вечер при нея. Добре, че знаех телефонните номера на семейните наизуст. На следващият ден батко ми си дойде по бързата процедура. Да, но не отидох на изпита - нямах други дрехи и обувки.

Сина ми като беше малък ме заключи в спалнята. На първи етаж живеехме и слава богу 😁. Помолих едни минаващи хорица, да повикат човека от магазина отсреща. Идва човека, носи стълба, влиза през прозореца, който пак слава богу беше открехнат и ми отключва. Всичко точно, ама гледам човечеца тръгна да излиза от нас пак през прозореца 😂... Казвам му: " Вече можеш да излезеш през вратата!" Посмяхме се. Оттогава като пазарувахме в магазина му викаше на сина ми "ключаря". 😀

Е, Уиш, какво толкова, през 6 месеца му оправяш деня, търпи се.
Докато не започнеш веднъж седмично или по-често - не си го слагай на сърце 

А беее, бая стресиран ми звучеше снощи. Едвам мъцаше насреща ми клетникът, след като изобщо успя да вземе думата от моя речитатив. Нещо ми подсказва, че не се изпълва с радост, след като ми чуе гласеца. 

Към края на годината пак го потърси, профилактично, тъкмо ще те е позабравил. Иначе ще му закърнеят надбъбречните жлези.

Да му друсне една честитка за Коледа, а...