Преди 1000 години ...а по-точно през 1983, лятото, бяхме на бригада във Войнягово, Пловдивско, жънахме лавандула със сърпове, а спяхме в едни бараки, по 30-40 мимичета в една стая, в която от тавана нощно време падаха "жетварки". Със звук. Спяхме, заради жегите, завити само с чаршаф, но през глава. С една дума, прелест.
Виж целия пост
Номинации за най-голяма муня
- Публикувана: 27 май 2005, 12:27 ч.
- Последно мнение: 24 окт. 2019, 11:57 ч.
# 14 085
3 юни 2018, 20:09 ч.
# 14 086
3 юни 2018, 20:18 ч.
На първата вечер там съм превъртяла и изчезнала...
Виж целия пост
Преди 1000 години ...а по-точно през 1983, лятото, бяхме на бригада във Войнягово, Пловдивско, жунахме лавандула със сърпове, а спяхме в едни бараки, по 30-40 мимичета в една стая, в която от тавана нощно време падаха "жетварки". Със звук. Спяхме, заради жегите, завити само с чаршаф, но през глава. С една дума, прелест.
# 14 087
3 юни 2018, 20:19 ч.
Откачам от хлебарки. Буквално изпитвам микс от гнус и ужас. Видя ли, веднага я арестувам с чаша, пък после ако има някой възрастен, го карам да я обезвреди.
Преди години имаше някакво нашествие. Една нощ нещо не можахме да спим с мм, станахме, пушихме и чак тогава светнахме лампата в кухнята. Познайте как пищях, като видях лазещи хлебарки НАВСЯКЪДЕ - стени, пердета, под, в миеката, кошмар. Казах на мм, че или взима мерки, или ще спя някъде другаде. След напръскването, метяхме трупове дни наред. Ох като се сетя и брррр ми иде пак да пищя!
Виж целия пост
Преди години имаше някакво нашествие. Една нощ нещо не можахме да спим с мм, станахме, пушихме и чак тогава светнахме лампата в кухнята. Познайте как пищях, като видях лазещи хлебарки НАВСЯКЪДЕ - стени, пердета, под, в миеката, кошмар. Казах на мм, че или взима мерки, или ще спя някъде другаде. След напръскването, метяхме трупове дни наред. Ох като се сетя и брррр ми иде пак да пищя!
# 14 088
3 юни 2018, 20:34 ч.
Аналогично като при Зест с хлебарките. Само че аз се прибрах след като бяха пръскали и нагазих в труповете. Пищяла съм като откачена, съседите дойдоха да ме спасяват. Две седмици бях сърдита на нашите, че не са ме предупредили, че ще пръскат...
Виж целия пост
# 14 089
3 юни 2018, 21:51 ч.
На първата вечер там съм превъртяла и изчезнала...
Тогава нямаше такава опция, щяха да ни изключат от гимназията.
Виж целия пост
Преди 1000 години ...а по-точно през 1983, лятото, бяхме на бригада във Войнягово, Пловдивско, жънахме лавандула със сърпове, а спяхме в едни бараки, по 30-40 мимичета в една стая, в която от тавана нощно време падаха "жетварки". Със звук. Спяхме, заради жегите, завити само с чаршаф, но през глава. С една дума, прелест.
# 14 090
3 юни 2018, 22:11 ч.
Една вечер се прибираме по късна доба, ММ влиза пръв и светва лампата в коридора. Като се разбягаха, сигурно бяха поне 20 - ситни кафяви хлебарки. Примрях от ужас и награбих Райда. Оказа се, че ги е привлякла отрова за мишки, която бяхме купили по-рано през деня и оставили в завързан найлонов плик на пода зад вратата. Как са я надушили не знам. Пък и от къде се бяха довлякли 20 парчета, още ми е мистерия. При нас се вясвят по една, две пролетно време, пръскам с Райд, като видя и няма цяла година.
Виж целия пост
# 14 091
3 юни 2018, 22:54 ч.
Оф, щот не сте учили ентомология. За заверка на семестъра трябваше да се събере колекция от насекоми, да се набучат на карфица и да им се сложи етикет с името. Не си спомням бройката, ама май беше някъде около 150 парчета.
По-тарикатско беше, че може да се освободиш от това мероприятие, ако в първата седмица на семестъра представиш 40 големи хлебарки, ама от ония дето стават за дисекция, спиртосани, в буркан, но поне двусантиметрови.
Разказваха колегите, че по нощите из общежитието едва ли не се е стигнало до бой едната вечер. Малцина се освободиха. Масата си ходихме по къра, събирахме си буболечките и така. Хлебарка като видя и лошо ми става иначе, добре че открих един препарат с фипронил. Трета или четвърта година в къщи хлебарките изчезнаха. Все едно някой мина с вълшебна пръчица и единия ден чат-пат имаше, на другия - край.
Виж целия пост
По-тарикатско беше, че може да се освободиш от това мероприятие, ако в първата седмица на семестъра представиш 40 големи хлебарки, ама от ония дето стават за дисекция, спиртосани, в буркан, но поне двусантиметрови.
Разказваха колегите, че по нощите из общежитието едва ли не се е стигнало до бой едната вечер. Малцина се освободиха. Масата си ходихме по къра, събирахме си буболечките и така. Хлебарка като видя и лошо ми става иначе, добре че открих един препарат с фипронил. Трета или четвърта година в къщи хлебарките изчезнаха. Все едно някой мина с вълшебна пръчица и единия ден чат-пат имаше, на другия - край.
# 14 092
3 юни 2018, 23:10 ч.
Аз точно заради тези буболечки-жътварки веднъж избягах от стаята и оставих детето да се оправя само. Два пъти съм бягала от стая, вторият път беше заради гълъб, връхлетял през отворените широко прозорци на терасата. Пак оставих детето да се оправя, като не пусках вратата, за да излезе и то от стаята. Само повтарях: изгони го и ще ти купя всичко!
Е, прогони гълъба, но още ми напомня: а ти спомняш ли си, като не ме пускаше да изляза, докато не изгоня гълъба от терасата?
Виж целия пост
Е, прогони гълъба, но още ми напомня: а ти спомняш ли си, като не ме пускаше да изляза, докато не изгоня гълъба от терасата?
# 14 093
3 юни 2018, 23:14 ч.
Изпитвам панически ужас от оси. Зарязвала съм бебешката количка и съм бягала. 
Виж целия пост
Аз точно заради тези буболечки-жътварки веднъж избягах от стаята и оставих детето да се оправя само.
# 14 095
4 юни 2018, 00:22 ч.
Заминахме за две седмици почивка през лятото преди години. Оставих открехнат леко кухненският прозорец, който нямаше мрежа. По онова време хранителният магазин четири етажа под нас беше в ремонт. Резултатът бе, че бяхме приютили всички техни хлебарки. Сама си бях виновна за неканените гости. Седмица след като го ремонтираха, влизам и пред зеленчуците се разходи един достолепен екземпляр.
Виж целия пост
# 14 096
4 юни 2018, 06:56 ч.
И аз много мразя бубулечки, а как пищя... Бях бременна в 9 месец с голямата, лежим с ММ в хола и гледаме телевизия, по едно време от под масата се подава огромен зелен скакалец, при което аз закривам лицето си с длани и започвам да пищя с всичка сила. Докато разбере какво става горкия хиляда неща му минали през акъла. Затвори ме в банята докато го хване и го убие, после поисках да видя трупа за доказателство.
Виж целия пост
# 14 097
4 юни 2018, 12:08 ч.
Имам няколко гадни случки с хлебарки. Едната преди години, не знам какво им беше станало онази нощ, но бяха сигурно сто в спалнята, по стените, по тавана, събудих се, защото едната падна точно до главата ми и това беше, край. На всичкото отгоре от миризмата на Райд ми става лошо. Не искам да ви обяснявам как съм спала в тази стая, дръпнахме леглото по средата на стаята, понеже се качваха по стените и влизаха в него, и се молехме някоя да не падне на леглото пак.
Веднъж пък рано сутринта се обличам, ще тръгвам за София от Варна с автобус. С дънки съм, тесни такива, нещо отвътре ме дразни, сигурно някакъв боклук. Говорим си с майка ми, аз вече ще тръгвам и решавам да пъхна ръка в дънките да махна боклука, да не ми убива цял ден и вадя - познахте - хлебарка. За стотни от секундата бях съблякла дънките с писъци и не се облякох докато не проверих сантиметър по сантиметър, че поече гадини няма. Добре, че не я оставих там, а проверих, понеже не знам дали пътниците в автобуса биха били особено доволни да ме видят по гол гъз. После цял ден потрепервах при спомена.
Обаче най голям страх имам от зелените миризливки, и от тях наистина пищя, рева и бягам от стаята, каквото ще да става. Много ми се подиграват, но на мен изобщо не ми пречи, стига между мен и гадината да има поне една стена разстояние.
Виж целия пост
Веднъж пък рано сутринта се обличам, ще тръгвам за София от Варна с автобус. С дънки съм, тесни такива, нещо отвътре ме дразни, сигурно някакъв боклук. Говорим си с майка ми, аз вече ще тръгвам и решавам да пъхна ръка в дънките да махна боклука, да не ми убива цял ден и вадя - познахте - хлебарка. За стотни от секундата бях съблякла дънките с писъци и не се облякох докато не проверих сантиметър по сантиметър, че поече гадини няма. Добре, че не я оставих там, а проверих, понеже не знам дали пътниците в автобуса биха били особено доволни да ме видят по гол гъз. После цял ден потрепервах при спомена.
Обаче най голям страх имам от зелените миризливки, и от тях наистина пищя, рева и бягам от стаята, каквото ще да става. Много ми се подиграват, но на мен изобщо не ми пречи, стига между мен и гадината да има поне една стена разстояние.
# 14 098
4 юни 2018, 12:33 ч.
То и сега не е много по-различно, но като малка ме беше адското шубе да излизам навън през нощта, а ни пращаха лятото на село, външна тоалетна, ясно ви е за какво иде реч...
Най-отвратното за мен насекомо е стоножката, направо откачам и ако ми е в полезрението не заспивам без саморазправа. Щом съм излизала в 2 през нощта до бараката с инструменти за оръжие, понеже косматата сган е на тавана...
Виж целия пост
Най-отвратното за мен насекомо е стоножката, направо откачам и ако ми е в полезрението не заспивам без саморазправа. Щом съм излизала в 2 през нощта до бараката с инструменти за оръжие, понеже косматата сган е на тавана...
# 14 099
4 юни 2018, 12:38 ч.
О, преди да ремонтирам кухнята имах и аз ситуации с хлебарки. Като съм се прибирала по малките часове и светна лампата в кухнята, бяха навсякъде, ужас. Научих се да държа палката за мухи до вратата, хващам я, светвам и започвам да требя. После мина ремонта и се отървахме от гадините, оказа се, че са излизали от комина в кухнята. Зазидахме го и проблемът се реши.
И аз не обичам гадини, но чак да бягам и пищя не. Ставам и трепя.
Виж целия пост
И аз не обичам гадини, но чак да бягам и пищя не. Ставам и трепя.
Препоръчани теми