Номинации за най-голяма муня

Ама стига с тия колела, де! Вчера пак ме бъзикаха в една кола дали съм се научила да карам вече    Нали уж не се забравяло ( последно съм карала преди има-няма 40 лета), и аз се изтъпаних преди 3 години да карам едно грамадно колело по стръмно баирче на къмпинг . Познайте дали стигнах някъде? Катурнах се кат ония мечки дето ги разкарваха по морето в мойто детство да покажат как се пекат полякините  
  Днес обаче жега , ще се прави сладолед! Мотаят се едни банани в хладилника, намира ми се кондензирано мляко и сметана. Разджурквам сметаната, мятам се на консервата с едно приспособление от соцвремената  и се почва едно пъшкане, потене и малко благословии. Като видях, че няма да я бъде работата, грабнах ножа и реших, че ще я дупча зверски, пък все ще текне отнякъде. Обелих етикета, дето ми се мъдреше отгоре на капачката и ... ми то си имало клапичка за отваряне  

Ехе, падания!
Имам 4-5, които са епични и оставили трайни белези върху мен. Другото са просто падания, стотици.
Едното даже не е и точно падане.
На 7-8-9 години, историята мълчи за точната година. На съседния блок му боядисват фасадата. След 5 часа, бояджиите ги няма, поклащат се само въжетата, провесени от покрива, и пластмасовата седалка. Ми що да не пробвам?! С 300 зора и помощ от приятели се покачвам на столчето и започвам да се залюлявам( както се самолюлееш на люлка, знаете). 1-2-3, въжетата заплашително са разклатиха( блокът е 7 етажа). Малко ме достраша и тъкмо да викна да ме свалят, въжетата се омотаха в антените на първите два етажа. Мале, като се разхвърчаха едни железа( сещате се за големите антени едно време, не говоря за сателитните чинии), не мога да смогна да сляза. За зла беда, точно тогава баща ми се прибирал от работа...

На 6 години паднах върху счупени лимонадени и бирени бутилки. Вече 30 и кусур години си белезите ми напомнят за това( ръце, корем и крака).

В училище се прострях в салона. Спънах се и до там. За минути съм загубила съзнание, но най- гадното беше, че съм си паднала на брадичката. Слава богу, нямам счупени зъби! 2 седмици пиех само през сламка и не можех да ям нищо заради натъртената челюст. А сега брадата ми е вдлъбната на това място.
И пак в училище попаднах под една учителска катедра( голямо, тежко бюро). По- скоро прасецът на левия ми крак остана под онова туловище. 40 дни в гипс заради накъсани мускулни влакна. До днес по крака си усещам кога ще се разваля времето.

Аз ли съм единствената, която не се сеща за много падaния...освен едно, което хич не е смешно
8-ми клас, рано сутрин, както винаги закъснявам за училище.Толкова закъснявах, че дори не ми остана време да си измия очите затова реших това да го направя в училище. Та отивам и с една приятелка слизаме по стълбите към тоалетните, но последните 3 стъпала така ги изпуснах...за около секунда цялата се изпотих и ми причерня. Пък ''приятелката'' ми стои и гледа, и нищо не казва, нито се притичва на помощ. Много ме хвана яд и й се разкрещях, а кракът ми ме убиваше от болка. После не знам как стигнах отново до класната стая, но тъкмо когато стояхме прави и г-жата ни поздравяваше припаднах. Оттогава такива базици имаше...пък на мен никога не ми беше смешно. Btw, кракът ми дори не беше счупен и ми мина за около седмица...

От коментарите, които чета, си давам сметка, че много са малко хората, които се притичват на помощ, когато видят някой паднал (дори и да ти са приятели)

Иначе за забавно мунско нещо - вече въобще не броя случаите, когато в микроволновата слагам да топля празна чаша.

Не. Аз съм падала само два пъти, но пък още ме хваща срам като се сетя. 

Празна чаша горе-долу бива, много по-добре е от пълна, но с лъжичката в нея Е тогава вече става забавно...

Пък ако сложиш масло с опаковката, направо пламва като факла

Аз като студентка, след купон се успах на другата сутрин, а трябваше да отварям заведение. Буквално скочих, хванах четката и пастата за зъби, облякох се и на спринт до метрото. От там на спринт до кафето. Между събуждането ми и отварянето на заведението дали имаше и 30 мин, а то е на центъра и с метрото имам 10 мин поне път.

Да го бях видяла маааалко по-рано това, щях да си спестя светлинното шоу и стреса... Толкова се бях умислила, че през ум не ми мина, че върша нещо нередно,като слагам маслото с опаковката. Аз на много слабичко, само да се размекне, то па взе, че направо светна.

Последно за моите падания. Осми клас в салона. Ще скачаме скок дължина, а аз бях същинска газела. Обаче подът мокър, засилката ми дойде твърде голяма и се приземих на дупе. Не можах да стана, ревях от болка, нито права, нито легнала, нито седнала. Изпратиха ме вкъщи, изтърпях една нощ и повече не. На следващия ден рентген, невролог, мануалотераоевт, наместиха ме, че и шипове ми бяха открили. Много неприятни дни бяха, може би около седмица изкарах вкъщи и по терапии, дет се вика с лопата ме събираха. Че и нашите бях уплашила.
Пак в осми клас, точно за РД-то ми първи час биология, бързам за контролно. Беше валяло дъжд и имаше яките локви. Една кола успя да ме измие от глава до пети, но не, аз ще закъснея, ако се върна да се преобличам. Отидох на контролното, нашляпах го за 15 мин и се прибрах за нови дрехи. На другия ден бях доволни болна

Аз нямам микровълнова, при нашите имах, но никога не съм слагала масло в нея, само на сандвич. Какво се случва?

заради фолиото започва да искри, а маслото лесно се подпалва...
не съм опитвала с масло в хартия. може би няма да се запали, само ще потече.

Масло в чиния съм слагала в микровълнова. Проблемът е, че не се размеква, а просто в средата потича, докато в края е твърдо.

От металната част започват да излизат искри, вътрешната част на опаковката е хартия и се запалва. Изгасих с кафето си , което държах в ръка. После голямо чистене падна

Ако го пуснеш на затопляне, така става, дори на ниска степен.
Само да се размекне, трябва да го пуснеш на размразяване, не на затопляне

Масло в микровълнова разтапям в купичка, като на всеки 10 секунди я спирам и го разбърквам. Става бързо и лесно.