Номинации за най-голяма муня

Вчера вадя прането. От него изпада празна опаковка на една таблетка беналгин. Бре, не съм го пила, що е празна? Явно, пералнята я е боляла  главата 

Маратонките ми направиха пришка на левия крак. Слагам ситопласт, тръгвам, но пак боли, при това яко. Вървя аз и си мисля колко некачествен ситопласт произвеждат, че дори през него боли и маратонките ме жулят до кръв. Прибирам се, събувам се. Ще боли, няма как да не боли, след като съм лепнала ситопласта на здравия крак. Добре че не съм стоножка.

Ще ви разкажа още една история за моята баба Нинка  

Та преди 5-6 години имаше приятел с който обичаха да пътуват - Васко. Това, че не бе сама много ни радваше, но винаги сме поддържали връзка и сме се чували преди и след пътуването, дали всичко е наред.

Та тръгват баба Нинка и Васко с колата му за Враца /дълъг път/, а там имат среща с негови роднини, които ги чакат за обяд. Та някъде в ранния следобед питам моята баба /сестрата на баба Нинка/ чула ли се е с нея - не била. Не си вдигала телефона! Притеснихме се. Звъня и аз, звъни и баба и така през 15 мин. На Васко телефона изключен. А бе направо изтръпнахме и се изплашихме. Намирам познати в полицията във Враца и се чудя от къде да почваме да ги търсим. Мъжа ми проверява за тежки ПТП по пътя, който са минали - казват му, че има и то сериозни. Ама ние не знаем нито каква е колата на Васко, нито номера и.
В разгара на нарастващата паника на едно от позвъняванията баба Нинка си вдига телефона. Казва две изречения на баба и хлопва телефона. Баба предава - Оф, добре били. Не си чувала телефона в чантата. Като влизали във Враца ги блъснали. Пък сега вадели от гърлото на Васко една кост. Е, каква кост - такава. Ама не можела сега да се обяснява! ТРЯС!

Баба вдигна кръвно. Каква кост чак в гърлото на човека? Какво да правим сега. Започваме да се събираме семейния съвет. Да ходим ли към Враца? Ама не са ни искали помощ - не става да се натрапваме. Мама вдига кръвно. Да им пратим пари поне някак. Да търсим лекари във Враца, в София - където кажат. В крайна сметка човека кост в гърлото има за вадене след катастрофата ... Идва и третата баба /те са три сестри/ и започва вайкане. И тя вдига кръвно. Раздавам хапчета за кръвно, млека с канела и ванилия, предлагам да беля чесън да не се тръшнат сега от кръвното пък те. Апарата за мерене на кръвно се върти между тях като пистолет за руска рулетка. Накрая и аз вдигам кръвно и засърбвам мляко с ванилия и канела!  

След час от последния разговор баба Нинка пак си вдига телефона. Питаме плахо как е Васко? Какво е станало, да помагаме някак?
А нямало нужда - вика в настроение баба Нинка. Какво толкова сме се били притеснили. Нищо не било станало кой знае какво. Те като влизали във Враца някакви хора ги блъснали с колата, ама съвсем леко - само я ожулили.
- А костта - как така се налага операция да му вадят кост на Васко от гърлото?
- Каква операция бе? - диви се баба Нинка - Хората ни чакаха и бяха сготвили страхотна риба. И Васко нали си е лакомник глътнал едно по-голямо парче и рибя кост му се е заби в гърлото. Много му дразнеше и се наложи да търсим зъболекар, за да я извади. Трудно намериха хората, че е събота, но човека я извади за секунди!  Ей големи сте паникьорки! Нищо повече няма да ви казвам! ТРЯС телефона!

И така седим си ние 4-те като кукумявки на стряха. Пием си млякото с канела и ванилия, връткаме си апарата за кръвно и се дивим на себе си що пак и се вързахме на баба Нинка като цял живот си я знаем ...  

Дорис, имаш талант на разказвач! Страхотно! Само не искам да съм на твое място в ситуацията, която описваш.

Дали не може да се направи отделна тема историите на баба Нинка?

Ох, Дорис!
Каквото човек сам си вкара в главата...

Преди 4 години щерката (тогава на 15) пътува за сефте в чужбина и то на езиков курс в Москва. Чуваме се една вечер към 23 ч., бърбори нещо тя че са сами с една приятелка, къде обикаляли, какво видели (пуснали я сме на високоговорител, че да не си предаваме) и изведнъж рязко: "Опаа!". Ние, естествено, подскачаме: "Какво?!", а тя, вкиснато: "Изпуснах си ..."(чува се нещо на -то и със "с" преди него, което и двамата идентифицираме като "бусчето"). С баща й, нервно: "И сега какво?". "Ми, отиваме на следващото, аре чао!". Едвам успяхме да вмъкнем едно "Обади се после!" и затвори.
И почва една драма - институтът е в покрайнините, с голям парк, спирката на бусчетата е на няколко пресечки, ама къде се мотаят по нощите, ами ако... Сещате се. ММ почва да вдига кръвно и да върти на празни обороти, изнервям се и аз и почвам да набирам, онова диване не звъни и не звъни, не си вдига и телефона...
След час и половина някъде, нахвърляли на листче към десетина телефона на познати и познати на познати в Москва (и един в Ленинград! ), решаваме все пак да пробваме за последно и о, чудо! - нейно величество вдига телефона.
- Прибра ли се?
- Ама аз още одеве си бях в стаята!
- А какво бусче изтърва?
- Сушито, бе, хора, не бусчето. Купих си бенто бокс от супера, ядях, докато говорихме и си изтървах едното парче...

Честно, за сефте открих бял косъм на ММ по време на това пътуване на момата!

https://www.facebook.com/FirstMediaBlossom/videos/10156745842504 … 0MzI3OTU5MDY5Njk/


Прати ми го един бивш колега от театъра с въпроса "Що ли се сетих за теб?"
Ми...

На мен пък ми припомни за мен си...и си дадох сметка малкия колко порочно прилича на мен (ситуациите с изпусканията на телефон и ставане със слушалките, вързани за компа).

Пък аз щях да напиша, че клипчето е нищо особено-на всеки се случва. Щото тези ситуации при мен са редовни. Ама после осъзнах, че те са редовни и нормални за мен и навярно не се случват винаги и на всеки, а само на такива като мен....
 Едит: Тъкмо след като написах това, си отварям нова бутилка минерална вода/не е газирана/ и естествено се разля, почти в/у клавиатурата. Ама ако сега не бях чела тук, нямаше дори да отбележа, защото на мен постоянно ми се случват такива неша-да залея, да се разлее, дз св изкапя, да обърна и т.н.,

Мдааа...краставите магарета се надушваме. И аз съм вечно в синки, защото всеки ръб е "мой". Леглото в родителската спалня в последния ми дом го поръчах специално с кожена облицовка и supersoft, защото от ръбовете на предното легло имах рани до кръв по краката (не пропусках ъгъл, минавайки покрай него на път за тоалетната...вие какво си помислхте?).

И аз, и аз......

Вчера докато говорих с една позната по телефона, се сетих, че си го бях забравила предишната сутрин на тръгване за работа. И си рекох, ч'ай да проверя дали пак не съм го забравила. Започвам да ровя хектично в чантата..брее...няма го. И точно казвам на приятелка: "уфф, трябва да се връщам сега обратно в офиса, че наистина съм го забравила пак." и се усещам, че всъщност той е в ръката ми и благодарение на този факт говоря с нея по телефона.

Клипчето го гледах и много се смях.
Аз редовно се удрям къде ли не, ходя си със синявици постоянно.

Филмчето е снимано за мен ). Е, аз телефона го изпускам на главите на децата точно като вземат да заспиват ...

Не по темата, но се глади с памучно парче отгоре докато е влажна и когато  се затопли добре се разпъва максимално. Пробвала съм го.