Аз помислих, че е грешка и е искала да напише "глист" 🤣🤣🤣
Виж целия пост
Номинации за най-голяма муня
- Публикувана: 27 май 2005, 12:27 ч.
- Последно мнение: 24 окт. 2019, 11:57 ч.
# 14 970
7 окт. 2018, 09:14 ч.
# 14 972
7 окт. 2018, 09:21 ч.
С „глист“ се връзва, да.
Ама с тези автокоректори и нехайството на пишещите, които не хвърлят поне един поглед върху това, което са публикували, четенето на какъвто и да е текст се превръща в ребус и тълкуване на "какво е искал да каже авторът". А така да го мразя това упражнение още от ученическите години...
Виж целия пост
Ама с тези автокоректори и нехайството на пишещите, които не хвърлят поне един поглед върху това, което са публикували, четенето на какъвто и да е текст се превръща в ребус и тълкуване на "какво е искал да каже авторът". А така да го мразя това упражнение още от ученическите години...
# 14 973
7 окт. 2018, 10:19 ч.
По повод ботушките се сетих за моя изцепка, която май съм споделяла тук. В студентските си години често ходех в един магазин, който се намираше в някакъв безистен и още по пътя към магазина в безистена бяха наслагали манекени с дрехи. Аз си знаех, че има такива и вече бяхсвикнала. Та виждам веднъж някаква много симпатична дрешка и започвам да я оглеждам, да я опипвам, придърпвам ... Оказа се, че това не е манекен, а жена, която е застанала до манекените и чака нещо. 
А за котко-възглавницата ... Нашата котка също е сива. Няколко месеца преди да я приберем дъщеря ми се сдоби с плюшено коте в същата разцветка. А след като котката дойде у дома щерката се влюби в една възглавничка във формата на котешка глава със същата разцветка като нашата Елза. Най-редовно като ги видя метнати по легла и дивани решавам, че това е котката. Веднъж направих забележка на възглавничката, че е легнала върху огладените дрехи ...
И нещо прясно от петък. Напоследк с щерката имаме нещо като игра между нас си когато сме навън. Тя обожава пеперуди и калинки и като видим някое от двете веднага си го показваме една на друга и спираме да се полюбуваме (ако не бързаме). Онзи ден вървях с един клиент навън и покрай нас прелетя красива пеперуда. Аз по навик възкликнах щастливо: "Виж, пеперуда. Колко е красива само!". Човекът ме погледна малко особено, но от възпитание се съгласи с твърдението ми.
Виж целия пост
А за котко-възглавницата ... Нашата котка също е сива. Няколко месеца преди да я приберем дъщеря ми се сдоби с плюшено коте в същата разцветка. А след като котката дойде у дома щерката се влюби в една възглавничка във формата на котешка глава със същата разцветка като нашата Елза. Най-редовно като ги видя метнати по легла и дивани решавам, че това е котката. Веднъж направих забележка на възглавничката, че е легнала върху огладените дрехи ...
И нещо прясно от петък. Напоследк с щерката имаме нещо като игра между нас си когато сме навън. Тя обожава пеперуди и калинки и като видим някое от двете веднага си го показваме една на друга и спираме да се полюбуваме (ако не бързаме). Онзи ден вървях с един клиент навън и покрай нас прелетя красива пеперуда. Аз по навик възкликнах щастливо: "Виж, пеперуда. Колко е красива само!". Човекът ме погледна малко особено, но от възпитание се съгласи с твърдението ми.
# 14 974
7 окт. 2018, 11:58 ч.
"Гръсти" се използва за примишлен коноп. Този, от който правят въжетата.
За да се махне излишната част от стъблото и да останат само влакната, стъблата се накисват в нещо като корито и стоят там доста дълго - докато всичко зелено изгние и останат само конопените влакна.
Когато се повдигне тая полуизгнила маса тя се точи и "изсулва" (друга любима дума).
От там идва израза "Изсулва(м) се като гръсти."
Авторът е казал точно каквото е искал.
Виж целия пост
С „глист“ се връзва, да.
Ама с тези автокоректори и нехайството на пишещите, които не хвърлят поне един поглед върху това, което са публикували, четенето на какъвто и да е текст се превръща в ребус и тълкуване на "какво е искал да каже авторът". А така да го мразя това упражнение още от ученическите години...
Ама с тези автокоректори и нехайството на пишещите, които не хвърлят поне един поглед върху това, което са публикували, четенето на какъвто и да е текст се превръща в ребус и тълкуване на "какво е искал да каже авторът". А така да го мразя това упражнение още от ученическите години...
"Гръсти" се използва за примишлен коноп. Този, от който правят въжетата.
За да се махне излишната част от стъблото и да останат само влакната, стъблата се накисват в нещо като корито и стоят там доста дълго - докато всичко зелено изгние и останат само конопените влакна.Когато се повдигне тая полуизгнила маса тя се точи и "изсулва" (друга любима дума).
От там идва израза "Изсулва(м) се като гръсти."
Авторът е казал точно каквото е искал.
# 14 975
7 окт. 2018, 12:52 ч.
О, много благодаря за разяснението. За първи път срещам такъв израз.
Иначе за "гръсти" и аз знам, че са конопени стебла.
Виж целия пост
От там идва израза "Изсулва(м) се като гръсти."
Авторът е казал точно каквото е искал.
Авторът е казал точно каквото е искал. О, много благодаря за разяснението. За първи път срещам такъв израз.
Иначе за "гръсти" и аз знам, че са конопени стебла.
# 14 976
7 окт. 2018, 14:44 ч.
Благодаря! Сега ги огледах и наистина биха могли да се поправят с един винт. Но не знам къде е стъклото. Боричкането с внучката беше навън и не знам къде е паднало. Ще ги нося в оптиката.
Виж целия пост
KAG, занеси ги в оптика, ако не е счупено стъклото само нов винт ще ти сложат, а ако липсва и пазиш рецептата, новото не е толкова скъпо.
Благодаря! Сега ги огледах и наистина биха могли да се поправят с един винт. Но не знам къде е стъклото. Боричкането с внучката беше навън и не знам къде е паднало. Ще ги нося в оптиката.
# 14 977
7 окт. 2018, 19:04 ч.
Миналата година ежедневно возех най-малкия на градина. И бях свикнала да си показваме мотористи, интересни коли, букви на номера, животни и какво ли още не.
Та качвам се един ден с мъжа ми и негов колега в кола, отиваме на бизнес среща. Важни-важни, сериозни-сериозни, обсъждат разни документи, аз уж с едното ухо слушам, но иначе зяпам през прозореца. И два пъти им показвах кученца. Чак на третото се усетих, че май аудиторията не е подходяща.
И днешната муньовщина. Готвя печен боб. Много любим у нас. Сварих го, подправих го, кавърдисах лука и метнах тавата във фурната в 16 часа. Преди 30 минути се завъртях към кухнята и тъкмо хъмках, защото тоя боб нещо хич не го усещам да мирише и с ужас установих, че никой (така де, аз!) не е включил печката.
И още не сме вечеряли. Чакаме боба, защото мама-муня не си пие гинко-билобата
Виж целия пост
Скрит текст:
И нещо прясно от петък. Напоследк с щерката имаме нещо като игра между нас си когато сме навън. Тя обожава пеперуди и калинки и като видим някое от двете веднага си го показваме една на друга и спираме да се полюбуваме (ако не бързаме). Онзи ден вървях с един клиент навън и покрай нас прелетя красива пеперуда. Аз по навик възкликнах щастливо: "Виж, пеперуда. Колко е красива само!". Човекът ме погледна малко особено, но от възпитание се съгласи с твърдението ми. По повод ботушките се сетих за моя изцепка, която май съм споделяла тук. В студентските си години често ходех в един магазин, който се намираше в някакъв безистен и още по пътя към магазина в безистена бяха наслагали манекени с дрехи. Аз си знаех, че има такива и вече бяхсвикнала. Та виждам веднъж някаква много симпатична дрешка и започвам да я оглеждам, да я опипвам, придърпвам ... Оказа се, че това не е манекен, а жена, която е застанала до манекените и чака нещо.
А за котко-възглавницата ... Нашата котка също е сива. Няколко месеца преди да я приберем дъщеря ми се сдоби с плюшено коте в същата разцветка. А след като котката дойде у дома щерката се влюби в една възглавничка във формата на котешка глава със същата разцветка като нашата Елза. Най-редовно като ги видя метнати по легла и дивани решавам, че това е котката. Веднъж направих забележка на възглавничката, че е легнала върху огладените дрехи ...
А за котко-възглавницата ... Нашата котка също е сива. Няколко месеца преди да я приберем дъщеря ми се сдоби с плюшено коте в същата разцветка. А след като котката дойде у дома щерката се влюби в една възглавничка във формата на котешка глава със същата разцветка като нашата Елза. Най-редовно като ги видя метнати по легла и дивани решавам, че това е котката. Веднъж направих забележка на възглавничката, че е легнала върху огладените дрехи ...
Та качвам се един ден с мъжа ми и негов колега в кола, отиваме на бизнес среща. Важни-важни, сериозни-сериозни, обсъждат разни документи, аз уж с едното ухо слушам, но иначе зяпам през прозореца. И два пъти им показвах кученца. Чак на третото се усетих, че май аудиторията не е подходяща.
И днешната муньовщина. Готвя печен боб. Много любим у нас. Сварих го, подправих го, кавърдисах лука и метнах тавата във фурната в 16 часа. Преди 30 минути се завъртях към кухнята и тъкмо хъмках, защото тоя боб нещо хич не го усещам да мирише и с ужас установих, че никой (така де, аз!) не е включил печката.
И още не сме вечеряли. Чакаме боба, защото мама-муня не си пие гинко-билобата
# 14 978
8 окт. 2018, 12:24 ч.
Не знам колко е мунско , но поне аз се си нахилих сама. Та аз съм свикнала нали съм сама в офиса и си говоря на глас и в събота успях да отида до мола и бързам че имам много малко време. Минах по грешният етаж и почвам да си се карам "ЕЕЕ, ма ти как успя тук да се навреш " и гледам пред мен една доста издокарана дама се обръща и ме гледа злобно и аз - "Извинявайте, не е за Вас, сама си говоря " . Не ме отрази тя , но поне аз ще имам едно на ум с децибелите, уви с говоренето не мога да спра .
Виж целия пост
и в събота успях да отида до мола и бързам че имам много малко време. Минах по грешният етаж и почвам да си се карам "ЕЕЕ, ма ти как успя тук да се навреш " и гледам пред мен една доста издокарана дама се обръща и ме гледа злобно и аз - "Извинявайте, не е за Вас, сама си говоря " . Не ме отрази тя , но поне аз ще имам едно на ум с децибелите, уви с говоренето не мога да спра .
# 14 979
8 окт. 2018, 15:49 ч.
Прясно, прясно - заставам да си измия ръцете на мивката и си вдигам ръкава на блузата, за да не се намокря, обаче по някаква причина освен плата захващам месо и зверски се ущипвам (имам и синина вече).
След което на глас си казвам "оууу, извинявай".
Като се усетих какво съм направила, вече започнах и на глас да си се смея, добре че нямаше никой около мен
Виж целия пост
След което на глас си казвам "оууу, извинявай".
Като се усетих какво съм направила, вече започнах и на глас да си се смея, добре че нямаше никой около мен
# 14 980
8 окт. 2018, 19:45 ч.
Вече съм убедена, че има някаква конспирация срещу мен. След като си изгубих лимоните миналата седмица, в петък си купих нови, прибрах се с тях със сигурност, защото още веднага нарязах един на резенчета и го оставих в хладлника. Днес търся останалите лимони да направя лимонада на детето, ми няма ги. Също така ми е изчезнала и пижамата. Сутринта се съблякох и излезнахме, сега реших да я облека и да се паркирам пред ТВ, обърнах целия апартамент и я няма пущината и това е.
Виж целия пост
# 14 982
8 окт. 2018, 20:08 ч.
Като бях малка у нас полтъргайса беше домашният ни пинчер. Добре че бързо му открихме местата, на които съхранява плячката - под леглото и между възглавниците на дивана. Крадеше каквото свари - от храна, до пари, дрехи и дори гримове.
Виж целия пост
# 14 983
8 окт. 2018, 21:47 ч.
и аз имах полтъргайст котка, беше дори личната ми карта свила, та трябваше нова да вадя...
Виж целия пост
# 14 984
8 окт. 2018, 21:48 ч.
Така, пижамата се появи. Беше в леглото на малката. Обаче сега ми е чудно аз ли съм я сложила там или тя ми е погодила номер.🤔
Виж целия пост
Препоръчани теми