Вчера. Имам 3 задачи за деня, които искам да съчетая: да отида до една пекарна в центъра на града, за да "спася" малко храна и да си осигуря вечерята и закуската за днес, да взема една поръчка, която куриерът е оставил в магазин за електроника, и тъй като така и така съм там - да предам за рециклиране една стара батерия за лаптоп и едни неработещи слушалки. Та тръгвам към центъра на града и на спирката на трамвая виждам, че съм си забравила портмонето. Кръгом и пак напред с доста бодра крачка, защото трябваше да стигна до пекарната преди тя да затвори. Стигам все пак навреме, свършвам работа и се качвам отново в трамвая. Отивам в магазина за електроника, взимам си поръчката и се прибирам. Чак вкъщи се усетих, че само разходих батерията напред-назад.
Днес. Няма да работя от вкъщи, а ще ходя до офиса. Първо си забравих пропуска. За щастие пътувам с една колежка и мога да се възползвам от нейния. На обяд отиваме със същата колежка в стола като аз "предвидливо" си оставям портмонето и си взимам само картата, с която се плаща храната. Нареждам се на опашката за касата, а точно преди нея са десертите. Виждам, че има останал само един десерт и се обръщам към нея с въпроса "Искаш ли го ти или мога да го взема?". Само дето зад мен стои един възрастен господин, а колежката ми е зад него. Идва моят ред да плащам, слагам си картата на четеца (горда, че този път не се наложи да ме подканят) и касиерката казва "С тази карта не може да се плаща тук." Поглеждам и какво да видя - взела съм си студентската карта, която е със същия размер и подобни цветове. За щастие и тук колежката ме спаси. Беше ме срам, но пък и добре се посмяхме. Сега съм си вкъщи, но след малко пак излизам и направо ме е страх какви ще ги натворя до довечера... или до края на седмицата.
И нещо по-дълго:
На следващия ден звъня на фирмата, от която поръчахме мебелите и те ми дават и-мейл, на който да се оплача. Правя го като добавям и подробен снимков материал с обяснения. Те ми отговарят и ме питат кои части ще ми трябват отново. Обяснявам подробно и се разбираме, че до 2 седмици ще получа резервни. Е, получавам ги и то неочаквано скоро, но частите, от които трябва да сглобя чекмеджето са счупени още при доставката... Вече не знам дали да се смея или да плача. Отказвам се да се занимавам с фирмата и искам директно да върнем шкафчето. На приятеля ми обаче не му се занимава (нямаме кола, а с градския транспорт ще е голяма хамалогия), а и му писна да вижда недовършената работа в банята и два дни по-късно се хвана да майстори - току-виж успял да оправи шкафчето сам. И какво се оказва - още съвсем в началото на сглобяването аз съм разменила двете плоскости, които трябва да са "дъно" и "покрив" на шкафа. И от там идват абсолютно всички проблеми. Как съм го скроила този номер не знам, защото, когато приятелят ми ми го показа видях, че едната плоскост е очевидно по-къса от другата. И в указанията също. А аз дори си спомням, че тогава се чудех каква е разликата... Е, оправихме го в крайна сметка, но от доставката до окончателното сглобавяне мина точно 1 месец. По тази причина казах на приятеля ми, че следващият път той ще се проявява като майстор, а аз само ще чиракувам. На мен ми беше достатъчно.



Историческата справка в житието ми сочи, че това е затишие пред буря, така че очаквайте включване скоро.

Следващия път просто си давам и таксата за предишния преглед. Струва им се странно, че съм запомнила и даже си оставям парите в паничката при положение, че те не били забелязали пропуска ми.