Номинации за най-голяма муня

  • 3 586 393
  • 18 481
# 16 335
Аз тези дни съм в серия.
Вчера. Имам 3 задачи за деня, които искам да съчетая: да отида до една пекарна в центъра на града, за да "спася" малко храна и да си осигуря вечерята и закуската за днес, да взема една поръчка, която куриерът е оставил в магазин за електроника, и тъй като така и така съм там - да предам за рециклиране една стара батерия за лаптоп и едни неработещи слушалки. Та тръгвам към центъра на града и на спирката на трамвая виждам, че съм си забравила портмонето. Кръгом и пак напред с доста бодра крачка, защото трябваше да стигна до пекарната преди тя да затвори. Стигам все пак навреме, свършвам работа и се качвам отново в трамвая. Отивам в магазина за електроника, взимам си поръчката и се прибирам. Чак вкъщи се усетих, че само разходих батерията напред-назад.

Днес. Няма да работя от вкъщи, а ще ходя до офиса. Първо си забравих пропуска. За щастие пътувам с една колежка и мога да се възползвам от нейния. На обяд отиваме със същата колежка в стола като аз "предвидливо" си оставям портмонето и си взимам само картата, с която се плаща храната. Нареждам се на опашката за касата, а точно преди нея са десертите. Виждам, че има останал само един десерт и се обръщам към нея с въпроса "Искаш ли го ти или мога да го взема?". Само дето зад мен стои един възрастен господин, а колежката ми е зад него. Идва моят ред да плащам, слагам си картата на четеца (горда, че този път не се наложи да ме подканят) и касиерката казва "С тази карта не може да се плаща тук." Поглеждам и какво да видя - взела съм си студентската карта, която е със същия размер и подобни цветове. За щастие и тук колежката ме спаси. Беше ме срам, но пък и добре се посмяхме. Сега съм си вкъщи, но след малко пак излизам и направо ме е страх какви ще ги натворя до довечера... или до края на седмицата.

И нещо по-дълго:
Скрит текст:
А, а помните ли историята с продупчения под? И там има нещо като продължение. При сглобяването на второто шкафче за баня стигнах до предпоследната стъпка и не можах да продължа. Правих, струвах, но чекмеджето и вратичката (едно над друго) не можеха да се поберат едновременно в шкафчето. В момент на отчаяние реших да обърна чекмеджето с дъното нагоре и изведнъж всичко заспа... Брех, чекмеджето няма как да съм го сглобила грешно, лайсните за него също са монтирани правилно, значи проблемтът е в самото чекмедже - размерите са грешни. За всеки случай правя и снимки на указанието и на чекмеджето и ги пращам на сестра ми (тя е "момченцето на татко" в семейството"). И тя потвърждава - има нещо гнило. По-късно приятелят ми се прибира и на него му показвам проблема - той гледа, струва, не успя да види защо не се получават нещата.
На следващия ден звъня на фирмата, от която поръчахме мебелите и те ми дават и-мейл, на който да се оплача. Правя го като добавям и подробен снимков материал с обяснения. Те ми отговарят и ме питат кои части ще ми трябват отново. Обяснявам подробно и се разбираме, че до 2 седмици ще получа резервни. Е, получавам ги и то неочаквано скоро, но частите, от които трябва да сглобя чекмеджето са счупени още при доставката... Вече не знам дали да се смея или да плача. Отказвам се да се занимавам с фирмата и искам директно да върнем шкафчето. На приятеля ми обаче не му се занимава (нямаме кола, а с градския транспорт ще е голяма хамалогия), а и му писна да вижда недовършената работа в банята и два дни по-късно се хвана да майстори - току-виж успял да оправи шкафчето сам. И какво се оказва - още съвсем в началото на сглобяването аз съм разменила двете плоскости, които трябва да са "дъно" и "покрив" на шкафа. И от там идват абсолютно всички проблеми. Как съм го скроила този номер не знам, защото, когато приятелят ми ми го показа видях, че едната плоскост е очевидно по-къса от другата. И в указанията също. А аз дори си спомням, че тогава се чудех каква е разликата... Е, оправихме го в крайна сметка, но от доставката до окончателното сглобавяне мина точно 1 месец. По тази причина казах на приятеля ми, че следващият път той ще се проявява като майстор, а аз само ще чиракувам. На мен ми беше достатъчно.
Виж целия пост
# 16 336



И нещо по-дълго:
Скрит текст:
А, а помните ли историята с продупчения под? И там има нещо като продължение. При сглобяването на второто шкафче за баня стигнах до предпоследната стъпка и не можах да продължа. Правих, струвах, но чекмеджето и вратичката (едно над друго) не можеха да се поберат едновременно в шкафчето. В момент на отчаяние реших да обърна чекмеджето с дъното нагоре и изведнъж всичко заспа... Брех, чекмеджето няма как да съм го сглобила грешно, лайсните за него също са монтирани правилно, значи проблемтът е в самото чекмедже - размерите са грешни. За всеки случай правя и снимки на указанието и на чекмеджето и ги пращам на сестра ми (тя е "момченцето на татко" в семейството"). И тя потвърждава - има нещо гнило. По-късно приятелят ми се прибира и на него му показвам проблема - той гледа, струва, не успя да види защо не се получават нещата.
На следващия ден звъня на фирмата, от която поръчахме мебелите и те ми дават и-мейл, на който да се оплача. Правя го като добавям и подробен снимков материал с обяснения. Те ми отговарят и ме питат кои части ще ми трябват отново. Обяснявам подробно и се разбираме, че до 2 седмици ще получа резервни. Е, получавам ги и то неочаквано скоро, но частите, от които трябва да сглобя чекмеджето са счупени още при доставката... Вече не знам дали да се смея или да плача. Отказвам се да се занимавам с фирмата и искам директно да върнем шкафчето. На приятеля ми обаче не му се занимава (нямаме кола, а с градския транспорт ще е голяма хамалогия), а и му писна да вижда недовършената работа в банята и два дни по-късно се хвана да майстори - току-виж успял да оправи шкафчето сам. И какво се оказва - още съвсем в началото на сглобяването аз съм разменила двете плоскости, които трябва да са "дъно" и "покрив" на шкафа. И от там идват абсолютно всички проблеми. Как съм го скроила този номер не знам, защото, когато приятелят ми ми го показа видях, че едната плоскост е очевидно по-къса от другата. И в указанията също. А аз дори си спомням, че тогава се чудех каква е разликата... Е, оправихме го в крайна сметка, но от доставката до окончателното сглобавяне мина точно 1 месец. По тази причина казах на приятеля ми, че следващият път той ще се проявява като майстор, а аз само ще чиракувам. На мен ми беше достатъчно.

Искам снимков материал. Онези с оплакването и сега го снимай правилно. Много интересно ми стана Simple Smile
Виж целия пост
# 16 337
Ами добре. Simple Smile
Това е по грешния начин:
Скрит текст:
А това - по правилния:
Скрит текст:

Грешката ми беше, че мислех, че чекмеджето трябва да е наравно с горната част на плота, а де факто то се мушва под него.
Виж целия пост
# 16 338
По повод затварянето и заключването на балкона, преди 30-тина години го причиних на татко. Ама качествено.
Зима е - люта и много студена. Мама е на работа, аз се глася за училище, а татко има неблагоразумието да пуши на балкона. Нагласих се аз, казвам чао и със замах заключвам балконската врата. След което излизайки, заключвам и входната.
Разбирайки какви ги е сътворила умната му дъщеря, почнал да вика от балкона на рядко преминаващи съседи. Ами пробвали се да му помогнат, ама когато и външната врата е заключена, няма как..
Тежко преживя татко тази моя простотия. Беше изкарал няколко часа на студения балкон на - 15 градуса. Вечерта се чудех що не иска да ме вижда...
Виж целия пост
# 16 339
Днес си забравих КОЛАТА. Връщах се към вкъщи, реших, че ми се пие мляко. Спрях до магазина, на 200 метра от нас. Пуснах аварийни, поздравих съседа с кучето и 5-6 негови приятели. Излязох от магазина и се прибрах пеша, въртейки ключа за колата в ръка. Пред входната врата се сещам, цапвам се по челото, мислейки си "добре, че никой не ме видя каква съм шматка" и забързано се връщам. Съседът насреща ми се смее - Да не си забрави колата? СРАМ!
Виж целия пост
# 16 340
Днес си забравих КОЛАТА. Връщах се към вкъщи, реших, че ми се пие мляко. Спрях до магазина, на 200 метра от нас. Пуснах аварийни, поздравих съседа с кучето и 5-6 негови приятели. Излязох от магазина и се прибрах пеша, въртейки ключа за колата в ръка. Пред входната врата се сещам, цапвам се по челото, мислейки си "добре, че никой не ме видя каква съм шматка" и забързано се връщам. Съседът насреща ми се смее - Да не си забрави колата? СРАМ!
Една колежка два или три пъти идва на работа с колата, а вечерта се качва в маршрутката и си се прибира вкъщи. Единият път се учудила, че не вижда колата пред блока и чак тогава се усетила, че е на паркинга пред фирмата, а втория път даже не се усетила докато мъжът и не я попитал къде е колата.
Виж целия пост
# 16 341
Аз се зарадвах една вечер, че мъжо ще мине да ме вземе с колата от работа. Бях наблъскала една торба с папки за съботно-неделно домашно. Чак като се прибрахме в къщи се усетих, че моята кола остана паркирана на една пресечка от работата ми. Кой да се сети, че сутринта имах спешни задачи в града и бях с колата, за да не губя време. Обкновено ходя пеша на работа, за мое оправдание.
Виж целия пост
# 16 342
Изваждам кайма от фризера, отивам включвам щепсела на тостера в контакта, отварям пакета на каймата и засечка...ъъъъ как да го вкарам това замразено месо в тостера, седя и гледам тъпо няколко секунди. Още се хиля на себе си.
Виж целия пост
# 16 343
Много обичам дни като днешния. Стоя пред компютъра, хиля се на мунщините ви и се наслаждавам блажено на факта, че от няколко дни нямам нито една изцепка. Grin  Историческата справка в житието ми сочи, че това е затишие пред буря, така че очаквайте включване скоро.
Виж целия пост
# 16 344
Ааа, Пандичке, не се надявай! То мунщината или я имаш или не! След дълги периоди на нормалност, аз правя поне хеттрик Joy
Виж целия пост
# 16 345
И аз съм в застой, започвам да се притеснявам, одеве в Лидл "свих" на един чичо количката, та ме гони до хлябовете, но се подлъгах по промоционалното настъргано сирене, като оправдание. Най-големите ми изцепки са именно в този магазин.
Виж целия пост
# 16 346
Снощи след като писах поста имах мъничка мунщина, но то направо не се брои на фона на изпълненията, които съм имала. Просто си намазах лицето с крем за ръце. Банално направо! Усетих, че консистенцията е по-различна, но си помислих, че може би не съм си подсушила добре лицето след измиването. После видях опаковката. Но пък повече ми хареса усещането след крема за ръце, сравено с това след крема за лице.
Може да е началото на нова серия, а може и да е просто колкото да не е без хич.

Някой по-горе писа, че си е тръгнал без да плати. Редовно ми го правят това моите клиенти, и тази сутрин пак се случи. Затова вече съм нащрек и сама си ги подсещам, за да не се налага последа плащам от джоба си, но аз поне на никого не се сърдя. Знам, че не г о правят нарочно и ми е жал като ги видя как са се притеснили.
Бях ученичка когато веднъж майка ми ме прати да напазарувам нещо от един по-далечен магазин. Забравих да платя и си тръгнах с бодра крачка - по онова време вървях много бързо, а точно тогава исках да се прибера навреме за един филм. Бях пресякла улицата вече когато чух, че ме викат хората от опашката, чак наизлезли пред магазина и махат с ръце. Учудих се и се върнах. Като ми казаха, че не съм си платила умрях от срам. Никой не ми повярва, че е случайно, защото с тази бърза крачка съм изглеждала все едно бягам от местопрестъплението.
Виж целия пост
# 16 347
Аз не съм плащала във фризьорски салон. Разкрасявахме се с щерката... сладки приказки с фризьорката и накрая с бодра крачка и "лек ден" изхвърчам през вратата. На фризьорката и беше притеснено да ме попита "няма ли да ми платиш?" Умрях от срам.

Майка ми разказваше как пратила брат ми като малък за олио. Тогава беше в стъклени бутилки и амбалажът се връщаше.
Прибрал се момъкът и връчил на майка ми празна, пълна бутилка и пари (не ресто). Обяснението "ми тя (продавачката) каза 'на мен повече не ми се работи' (не беше добре жената) и се махна. А на мен ми писна да чакам".
Виж целия пост
# 16 348
Аз два-три пъти забравях да платя на личната лекарка, тя ми напомняше, де. Ама сега като отида, първо вадя парите.
Виж целия пост
# 16 349
Аз за момента все попадам на лични лекари, които не обръщат внимание дали си оставям таксата в паничката. Затова и си спестявам неудобството от моментите, в които забравям да оставя. Smiley  Следващия път просто си давам и таксата за предишния преглед. Струва им се странно, че съм запомнила и даже си оставям парите в паничката при положение, че те не били забелязали пропуска ми.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия