
Добре че беше малко количество сос, не цяла манджа, та не изхвърлих много продукти, усетих се като вече го разбърках и ми замириса.
Още го помни, както и едни палачинки.
Малката муня тогава хубаво сипа солчица вместо захарче, яде бъдещият съпруг, едно парче, но от сърце.
Аз чак сутринта разбрах какво съм сътворила, а се чудех защо няма усмивка на лицето му, нали толкова труд съм вложила, но гък не каза, писала съм и за сътворението ми с кандидат-свекървата, спомени.....
Още го помни, както и едни палачинки.
Малката муня тогава хубаво сипа солчица вместо захарче, яде бъдещият съпруг, едно парче, но от сърце.
Аз чак сутринта разбрах какво съм сътворила, а се чудех защо няма усмивка на лицето му, нали толкова труд съм вложила, но гък не каза, писала съм и за сътворението ми с кандидат-свекървата, спомени.....
Препоръчани теми