Номинации за най-голяма муня

А някой зле колкото мен има ли ..
Живеем в къща, за да стигна до пералнята качвам два етажа. Вчера спряха водата и обяснявам на дъщеря ми (по-скоро си говоря на себе си) “ейй как може, спряха водата, сега не мога да измия тоалетната, не мога да измия чиниите... я, ела да пуснем една пералня”. Нарамвам тежкия кош с пране в едната ръка, тегля по етажите детето с другата (на 2 и половина години е), качваме се до пералнята, натъпквам я, слагам си праха, пускам я и слизаме обратно. След 10 мин. се усетих колко съм зле

Леля ми пък беше сложила в една супа в Естония черен пипер - лимонтузо, въпреки че въобще не си приличат , дори и външно.

Правя палачинки,но нещо не ми се получават-пробвам първата...вместо хл.сода съм сложила лимонтузо.

Явно на повечето ни върви наопаки като се опитаме да впечатлим благоверните за пръв път. В моя случай се срещам с (проекто-)приятеля ми у тях за вечеря. Уговаряме се той да прави основното ястие, а аз да нося десерт. Решавам да се проявя както си трябва и правя трицветни сладки, които, поради липса на нормална фурна, пека в микровълновата на функцията "фурна" (по принцип ставаха). Не ми е за пръв път, но този път явно ги бях направила по-малки, та сладките вместо меки станаха хрупкави. На мен не ми направи впечатление и ги занесох без притеснения. Приятелят ми хапна от тях и не каза нищо, а на мен в главата ми се въртеше всичко останало, но не и това.
Около година (!) по-късно си говорим по въпроса и той чак тогава ми се изповяда, че сладките му били твърде твърди и всъщност били единственото нещо, което съм правила от този момент нататък, което не му е харесало. А на всичкото отгоре когато съм щяла да идвам за втори път, той видял, че има още много останали и, за да не ме обиди, се натъпкал с голяма част от тях половин час преди да пристигна... Любов ли бе да го опишеш!
За да разберете колко твърди са били, ще кажа само, че той още ги нарича "скалички" по асоциация със страшно твърдите бисквитки на Хагрид...
И все пак явно не всичко е било толкова зле, защото това беше вечерта, на която се събрахме... преди повече от 4 години.

ПП. А с тези бисквитки имам още две муньовщини. Едната беше пак свързана с микровълновата, в която ги печах. В един случай забравих да прехвърля на функция "фурна" и след 4-5 минути в микровълновата те бяха черни и димяха ужасно. Доста лоша комбинация за жилище от 18 кв.м.
Другата муньовщина не е единичен случай: в рецептата пише да се сложи 1ч.л. нес кафе, разтворено в 2 с.л. вода. И до миналия ноември аз винаги разтварях кафето в 2 с.л. вода и след това слагах 1ч.л. от течността в тестото. Чак тогава ме озари прозрението, че всъщност цялото количество отива в сместа. А се чудех защо почти не се усеща вкусът на кафето...

Илайза, заинтригува ме с тези бисквитки. Каква е рецептата?

Третата рецепта от тук. Казва се "Мока бисквити".

Методи и аз го видях, ама си викам хайде, да не издребнявам...
Правила съм кекс без брашно, щото забравих да сложа и стана нещо като печен омлет. Правила съм и кюфтета с джоджен, вместо с чубрица, но май това са ми най-големите мунщини в готвенето.

В прогимназията, написала домашните, поканила си гости, ще им прави пица - за първи път. Старателно подготвих и нарязах всичко, както то имаше - кашкавал, пулено сирене, три вида колбаси, чушки, домати и почвам блата.
Брашно, вода, каквото виждам в рецептата. Стигам до бакпулвера. Тогава в едно пликче имаше две пликчета - сода и лимонова киселина. Обаче муня отде да знае? Викам си - ахаа, това е за два пъти! Ех, колко съм умно дете бе!

Пицата миришеше страхотно и ако не бях нацелила точно лимонтозуто, сигурно и за ядене щеше да става...

Ти направо си си добре, в сравнение с другите дето писахме.
Кекс без брашно - ако и захар не му сложиш и е направо по най-популярните напоследък диети
А пък кюфтета с джоджен си правя умишлено, телешките си ми харесват така доста, пробвай пак някой път

Някъде с риган ги правят, на мен ми звучи извратено, ама наскоро имах на гости човек от друга държава, на него пък чубрицата му беше странна. Майка му и баба му само с риган правели кюфтетата. Яде и с чубрица, че и за още пита, обаче не спря да се чуди.
Че и му бях връчила той да меси каймата, щото на муня Натка са й кекави ръцете и това го делегира на някого при всяка възможност. Хеле пък ако е мъж, елата ме вижте как мигам на парцали и много мило обяснявам че туй нещо иска сила и да не ме гледа ами да се запретне и да мачка тая кайма докато не му кажа да спре.
Ако се чудите защо ви го разказвам това, да ви кажа - докато юнакът вършеше тая дейност, друснах и наситнения (направо смлян) лук върху другото в купата и с усмивка му рекох че се справя много добре и да продължава. Сещате се че от похвалата и усмивката ми чак се просълзи, нали?

Еее, няма как, кюфтетата са си с лук. Ама ги яде след това, нали?

Яде, разбира се, тая вечер пак се сетил за тях и спомена колко били добри, на другия край на света се присетил за нашенските кифтета и как техните не били толкоз хубави
Ама все пак можеше тоя лук да му го спестя поне малко при месенето, героят на тоя целия разказ е височък и съответно наведен и надвесен напред да меси каймата... баш под носа му го друснах - доволно количество лук, смлян в чопъра. И му рекох да мачка още там, докато аз правя нещо друго. Е как да не ги помни??
Лафът "ядеш и ревеш" направо нов смисъл придобива, той като станаха готови, още бършеше по някоя сълза

Тично и аз за "ядеш и рИвеш" се сетих
Два метра, не два метра, га ядИ кИфтетата нИ рИва

аз пък на стари години чух целия виц за "га ядИ кИфтетата нИ рУва..."

дотогава си го използвах на шега.

Че то и виц ли имало?!

Е кажи го и нас, де.
Аз пък правих козунак без захар. Ама толкова се постарах, извадих си всички продукти на плота, пък месих, пък втасва и накрая гледам захарта на плота си стои и ми се смее.......