Номинации за най-голяма муня

  • 3 586 253
  • 18 481
# 17 205
И аз не виждам никого по улиците. Не се и опитвам.

По повод разходения мравояд. Май бях писала в тази или подобна тема преди години, че веднъж от нас до Окръжния съд във Варна, т. е. от ФК през целия център, разходих чифт дънки метнати на рамото, като през цялото време ги мислех за шал. Полицайката на входа на съда със загадъчна усмивка ми направи комплимент за шала и така разбрах.
Преди да изляза имам навик да проверявам къде са котките. Докато ги търсех видях на един фотьойл дънки, които реших, че са за пране и щях да ги хвърлям в коша, но незнайно защо съм ги метнала на рамото си, после съм забравила и съм напуснала къщата.
Найнакрая никнеймът ти придоби смисъл за мен.
Виж целия пост
# 17 206
найнакрая никнеймът ти придоби смисъл за мен.
Няма нищо общо, но при буквален превод пасва. 😁
Виж целия пост
# 17 207
Това да подминава при мен си е редовно. Баща ми, дъщеря ми, приятели.... нямам пропуск. И няма нищо общо със зрението. С очила, без очила, все тая.
Последно - днес. Отивам до кв. магазинче за мляко. На излизане се бутам в една приятелка. Тя - ми като влизаше в магазина ти махнах и те извиках, ама ти нищо. Аз разбира се бях с дежурния отговор "не съм те видяла". Добре че си ме знае що за муня съм....
Виж целия пост
# 17 208
Миналото лято решавам да взема на детето велосипеда и хем да си направя тренировка хем да платя и нета и телефоните . Слизам и подпирам велосипеда , вътре имаше една жена с дете която си разговаряше със служителката . Плащам и тръгвам . Докато карам си казвам "егати твърдата седалка, уж немско ,дупето ми се вдърви, ще трябва да кажа да я смени мм с по мека " Пристигам си , и детето ме чакаше за да подкара той колелото . След минутка тича - нямало го . Аз излизам и гледам верно нашето го няма и питам в заведението
 отсреща виждали ли са някой да излиза с колело . Събрах агитка , познават ме , съчувстваха ни , псуваха наглите крадци които нямат срам посред бел ден да крадат . Докато в един момент аз зацепих че колелото подпряно на стената аз го карах ...Бързичко го взех и там до офиса ме чакаха майката с детето на което бях отмъкнала колелото . Просто е имало две колела пред офиса и аз съм яхнала чуждо .Срам за мен, но те се смееха , добре че сме малък град и се познаваме .
Виж целия пост
# 17 209
Преди мнооого години отиваме на Вликден с майка ми на църква. Студ голям. При което тя ми сочи едно момче с бяла тениска с къс ръкав и ми казва  възмутено „ Виж го това откаченото как се е облякло! ”. Поглеждам към момчето и ѝ казвам „ Маме, ми това откаченото е синът ти .”.

П.п. И мамето носи очила, ама пак не вижда.  Даже брат ми не позна.
Виж целия пост
# 17 210
Така.........
Днес по обяд към 13.30 се прибирам и се кефя , че имам 4 часа почивка вкъщи самичка в жегата. Взимам си душче.  Излизам си от банята и надявам една домашна рокля ,която ми е специално за най-големите жеги - тънка и прозрачна памучна. Мокра коса, сложила съм си маска на лицето, надула съм си музичка в блутут слушалките и пада някакво дивеене из хола.Щори пуснати, само вратата към терасата отворена стои. Дивея си аз порядъчно /Godsmack - стари парчета/ и по едно време грабвам нещо да го метна в коша на терасата....и в този момент - мини инфаркт - на балкона ми двама мъже!
Сега пояснение - профилактика на климатиците на горните етажи имаше днес. Младежите не бяха на балкона ми ,а на подвижната площадка, просто тъкмо минаваха моя етаж.....знаете това с каква скорост се движи......е баси шоуто съм направила - гледаха все едно за първи път са ги завели на цирк......не знаеха да се радват ли, да се спасяват ли.....
Полуголо същество, омазано лице , слушалки и се гърчи /танцувай така все едно никой не те гледа - или се прави,че си на метал концерт и никой не те гледа/.....
От шок само им махнах и хлопнах вратата.....
Виж целия пост
# 17 211
Преди доста години, отивам на фризьор, уж само за подстригване, но решавам спонтанно да си направя руси кичури. Фризьорката се справи отлично, прибрам се и срещам съученичка, с която отдавна не се бяхме виждали. Няколко години преди това беше отишла до живее в Англия. Заприказвахме се на улицата и в това време минава ММ. Подмина ни като стой та гледай. Тя горката реши, че сме се разделили, децата още не бяха родени. Не можах да ѝ обясня, че два часа по-рано, изглеждах по коренно различен начин.
Виж целия пост
# 17 212
Аз след като легнах да спя с тях, пак с история свързана със слънчеви очила.

На почивка сме и отиваме на закуска. Масите са навън край басейна, плажът се вижда наблизо, гларуси летят. Взимаме си чиниите, сядаме на една слънчева маса и почваме да си хапваме, пийваме кафе и бърборим.
Почиствам си очилата и си ги слагам, че вече много пече и се наслаждаваме на сутрешната идилия. На съседната маса, съвсем близо до мен, друго семейство - кимаме си, нали се познаваме от хотела вече.. След като привършвам последна хапка боб и домати от английската закуска, си избърсвам устата и се усмихвам на майката от съседната маса. Тя ококорва едни очи. Викам си *баси, невъзпитаната, я пак да си добърша устата по-старателно. Тя вече с лека погнуса не иска да ме гледа. Хм, голям праз, не ми пука.
След малко си поглеждам в ръцете и виждам, че вместо със салфетката, която седи чинно до чинията, съм си отворила (несъзнателно) кутийката за очила и съм си избърсала мазната уста с кърпичката за очила..

Просто си представям как е наблюдавала цялата сцена и какво ли си е помислила: “ тия пък източно-европейците, толкова залупени, че не знаят с какво да си избършат устите”  🤣
Виж целия пост
# 17 213
Аз пак се проявих. Току що излязох от вкъщи за работа и като затворих външната врата, която се заключва автоматично, се усетих, че не съм си взела чантата. Излязла съм само с телефон в ръка и едно авокадо в торбичка. Ключове, карти, всичко е в чантата, освен телефона и авокадото. Дори входната врата на сградата е с ключ и няма как да изляза, добре че имаме заден вход който не се заключва и излязох от там, като трябваше да заобикалям половин квартал за да стигна до спорката на автобуса, която иначе ми е пред входната врата. Разбира се, не е като вечерта, когато си забравих цялата чанта на работа, включително телефона (авокадо нямах, но ако имах, щях и него да забравя), и не можах да си ги взема до другия ден. Ама ще видим, още е седем сутринта, има достатъчно време.
Виж целия пост
# 17 214
Чета ви, хиля се, мъжа ми нещо ми говори и се съгласявам "Да, мамо!". 😂
Виж целия пост
# 17 215
Чета ви, хиля се, мъжа ми нещо ми говори и се съгласявам "Да, мамо!". 😂
Ти пък,аз на шефа така му отговорих и вендъж на една клиетнка.. Joy

п.п.Отглеждам си детето дистанционно и нон стоп по телефона бърборим,и акъла ми все в него..
Виж целия пост
# 17 216
Чета ви, хиля се, мъжа ми нещо ми говори и се съгласявам "Да, мамо!". 😂
Като бях втори клас казах на класната "бабо". Joy Нещо съм си мислила за баба си явно.
Виж целия пост
# 17 217
Чета ви, хиля се, мъжа ми нещо ми говори и се съгласявам "Да, мамо!". 😂
Като бях втори клас казах на класната "бабо". Joy Нещо съм си мислила за баба си явно.

И аз й казах бабо в първи клас.😆

А това "мамо" към ММ беше, защото мамосвам малкия.
Тях пък с кучето ги викам безразборно, че и двамата не слушат. "Ела тук, Руфъс", казвам на детето.
Виж целия пост
# 17 218
Аа,като взех котката и тя в началото бебе,докато я научим на ред и дисцпилина,особено като се разбеснееше,и аз по навик крещях името на сина ми"Драганеее,ще събориш къщата!"...
"Драган" се обажда победоносно от стаята си–Ааа,мамо,тоя път не бях аз,Лейди беше!
Виж целия пост
# 17 219
Баба ми беше учителка и в първи клас ми преподаваше рисуване. Цяло лято ме обучаваха в къщи, че трябвя в училище да и казвам госпожо, само у дома може бабо. Виках и госпожо-бабо. Аз и целият клас 🤣
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия