Номинации за най-голяма муня

В отпуска съм и днес решавам да пиша на шефа по Вайбър и да питам кога точно трябваше да съм на работа.Изпрашам съобщето и го прочитам.Започва така: "Добър ден коте..."Пусти редактор.Получих в отговор сърчице,а после дълъг тел.разговор.Голяма съм патка.

..

прясно мляко и плодов сок...
предполагам къде ще си следващите часове.

Ееех, Инка, ама я виж как те цени шефът, сърчице ти праща . Току-виж и повишение да има
Разсмя ме.

Умрях от срам.Младежа е с чувство за хумор и схвана ситуацията...

И мен ме разсмя. Добре ви се е получило;)

А какво трябваше да пише, вместо "коте"?

За кафето с вишни в Старбъкс можеш да искаш патент.

Колега трябваше да пише.Как е станало коте и аз не знам.

Сещам се за случая, когато пращам мейл на английски и го завършвам с 10x (Thanks). Проблемът дойде от това, че тя е разчела Х като целувка...

Те тук ако не сложат целувка в края на мейл/съобщение, все едно не са го изпратили. Буквално всички се целуват вместо точка.

Отиваме днес на плаж, но няма къде да паркираме. Мъжът ми ни остави с детето и тръгна да търси къде да паркира.
 Разполагаме се на плажа при компанията и както си лежа на хавлията гледам един мъж слиза от близкия хотел по стълбичките и си викам откъде ми е познат пък тоя, приближава се и гледам- ми той моя .
 Оправдавам се че беше с нови дрехи , а и преминаването през този хотел е забранено за външни лица. Майтапех се после, че веднъж да се загледам по чужд мъж, а той да се окаже моят.

Ха! Напомняш ми за моя съпруг. Преди много години съм се издокарала с нова синя рокля и по диагонал нещо като дъгата. Минавам през площада на нашия град, мъжът ми ме вижда отдалече  и си казва " Коя е пък тази?" Лошото е, че роклята изобщо не му харесала и е гледал нея, а не мен.  Хич не обичаше да я обличам.

Тъй, тъй... Моя милост днес се обзаведе с н-ти на брой чифт обувки. Цял следобед им се радвам, леко ги и разносвам из вкъщи да се поотпуснат. Вечеряме с мм и решаваме, че ни се яде сладко и да отидем до магазина преди да е станало късно. Аз разбира се, виждам златната възможност да си разходя новите обувки, тъкмо за се начеша мерака, а и да ги поразтъпча - не е далече, няма да ми излязат мазоли за толкова. Стигаме в магазина, грабваме кутия следобед и обратно към нас са ядем. Нещо обаче се разлигавихме, аз размятам торбичката със сладоледа и джас с пълна сила кутията се тресна в пилона на уличната лампа. Мазалото е пълно - торбичката скъсана, следоледът се разтече и разбира се новите ми обувки наклепани. До нас си ходих дважайки и лепнейки, после половин час чистих. 😩 Сигурно утре ще ми е смешно, ама сега още се нервя.

---

И още една история с нови обувки, че се сетих сега. Разхождам се из центъра по магазините, докато чакам майка ми да свърши работа и да ме вземе с колата. Харесвам си едни ботуши с висок ток, продавачката ме пита дали мога да ходя, аз разбира се потвърждавам. Обикалям малко напред назад и решавам да ги взема като направо си ги обудя пак от мерак да си сефтосам придобивката. Излизайки се обръщам да кажа довиждане и отварям вратата, правя една крачка, на втората се залепям по очи (длани) на улицата. Имало било стъпало, ама кой да ти види. 😑 Не се обърнах, само си представям как се хилили вътре при положение, че разправях как нямам проблем да ходя на токчета. Не стига, че брах срам, олюсках си ръцети и колената, ама и успях да си надера чисто новите ботуши. Още си ги нося, ама винаги ме хваща малко яд като се сетя.

Само да ви кажа, че си намерих дънковата рокля. Повече от месец ми беше пълна загадка - как може да изчезне дреха, което дори не съм вадила от стаята или обличала!

В едното крило на гардероба имам две щанги (два пръта) за закачалки, един над друг. Горе ми са роклите, долу - по-къси неща. Намерих я метната на долния прът - дали е паднала от някоя закачалка горе или съм я метнала там в бързината - не знам. От другите дрехи просто не се виждаше, търсих я в гардероба почти всеки ден.

Аз няколко седмици търсих плажната рокля на голямата дъщеря. Дойдохме на морето без рокля. Чудя се от къде ще излезе и най-вече кога.

Аз вече повече от месец издирвам любим руж из къщи. Много ясно си спомням кога за последно съм го виждала и какво се случи, когато изчезна, но никъде го няма.