Номинации за най-голяма муня

Той не е за постоянно ползване и предимно при алергия.
Консултирайте се с лекар първо по~добре.

Точно така, кортикостероид е, за алергичен ринит. Без лекар да го е предписал, в никакъв случай.

В събота влизам в един магазин да си купя почва за цветята. Продавачките са две, приготвят се да затворят. Аз поздравявам културно и изстрелвам въпроса: "иСКате ли почва за цветя", вместо "имате ли"? Те ме гледат да не ви казвам с какъв поглед, аз се усещам и се "поправям": - "то е ясно, че вие не искате, а аз. Та, имате ли почва за цветя"? Напоследък в каква светлина блестя, направо се плаша.

Важното е, че блестиш!

Разхождахме се с мъжа ми. Влязохме в магазин и си харесах едно яке. Реших категорично да го купя, но не носех пари с мен, защото щяхме само да се разхождаме. Мъжът ми предложи ако искам да го чакам в магазина, а той да отиде да вземе пари от вкъщи. Ок. Стоях си аз в магазина, киприх се с различни размери и цветове на модела, който харесах, ходих до огледалото да си се възхищавам на откритието. Мъжът ми се върна и точно в този момент аз обличах отново якето, с което бях преди това (моето си) и случайно напипах в джоба дебитната ми карта. Погледът на мъжа ми в този момент - безценен! 😂 Милото беше бързал да отиде и да се върне за минути (не живеем много далеч, но все пак) да не чакам много, леко запъхтян, тъкмо вади портфейла и като ме видя невинно да показвам картата му стана лошо 😁. Ще го водя на пица за компенсация. ♥️

Wooden Cuckoo Clocks, леле, твоята случка направо страшка!

ММ навремето бая си дръпна от шише с разтвор от калиев перманганат. Тъкмо го бях приготвила за една баба и надписвах етикет да му лепна. Хем пликът с кристалите с огромен надпис до шишето!
Оцеля де... и аз оцелях след скандала...😁

И аз съм тука модел на обувки за онзи свят, майка ми ги купи, наистина ‘90-‘92 е било и по нищо не личеше. Веселото е, че бяхме на сватба в друг град, аз дете, навън валя и уж внимателно стъпвам из локвите, ама в един момент просто се дезинтегрираха тия чепици. Не помня после какво стана, сигурно съм изкарала по чорапи или чехли за баня.

Ама като се замисля, много по-удобни бяха от ужасните лачени обувки, с които майка ми ме кипреше. Голям зор дете в първи клас да е с остри обувки с токче, облечено нали, после да ми се мрънка, че съм го обелила 😂

О, спомних си ги погребалните обувки! Баба ми си беше купила, предупреждавахме я, обаче тя инат, харесвала ги, удобни били! И от магазина - директно при обущаря, да им сложи подметка и стелка. Носи си ги с мерак до 96та,  с тях я и погребахме, така беше поискала.
Като се замисля, с еспадрилите пак беше така - ако до седмица не сложиш подметка, забрави да изкарат повече от месец!

А помните ли грънч модата, когато се слагаха допълнителни подметки на кубинките за да изглеждат като мартенс, такива по-височки?

Снощи на служебна вечеря колегата се оплака, че е сложил нови брекети и неможе да си позволи нищо освен супа. Аз ехидно му се присмях и си поръчах салата. На тръгване минах през тоалетната и о, ужас - установих, че съм се блещила цяла вечер със зелени листа салата между зъбите...

Ех! Какви еспадрили имаше "едно време". От години си търся и не мога вече да открия точно от ония, дето се разпадаха, ако не им сложиш подметка.

В Хит има такива.

Обаче няма големи номера, за мое съжаление...

Петък ( не тринайсти) - сбит преразказ
 Още сутринта при опит да се метна бързо в  таксито се подхлъзнах и щях да се пльосна в една локва барабар с лаптопа. Успях да си купя билет за влака и реших, че имам време да си купя закуска . Купих си и в момента , в който я поех само изгледах как ми се изхлузва от ръцете и пада на земята, естествено без пликчето! Съответно отпътува към коша , а нямаше време пак да се редя на опашка и хукнах да се качвам. Качих се и а да тръгнем, ама не тръгваме! Само 15 минути закъснение...От следващата спирка купих закуска търчейки и на рамо със сака и раница препуснах към работа. Чувам един подозрителен пукот и си мисля " Само да не е чисто новият сак, че ако се скъса дръжката, отиде ми лаптопа!"Не, не беше сака, беше презрамката на кожената ми раница. Е, как да е отидох на работа загряла. След като се наработих хукнах ухилена пак към гарата. Поемам към морето! И пак бързам за влака. Я да си наместя  сутиена в движение, както съм накачена със сака и с раницата със завързана на възел презрамка! Храс - скъсах и силиконовата презрамка на сутиена   Викам си, сега ще седна на една пейка и докато няма хора ще си ремонтирам презрамката. Обикновено в раницата имам малко несесерче с игли, конци, беозпасни игли. Да, ама не - тоз път имам само зебло, ножица и макетно ножче. След 10 минути ровене успях да намеря един кламер и ремонтирах с него и  зеблото презрамката. А защо имах толкова време до влака ли - ми защото имаше 30 минути закъснение - тъкмо да си ремонтирам насред гарата бельото   Седнах най-накрая във влака и блажено си ровичках във форума, четох книжка, пих кафе...Ей, остава още 1 час и съм във Варна! Влакът намаля скоростта и спираме насред един баир - от едната страна зеле , а от другата - гора... Поседяхме си там има - няма два часа, локомотивът пуши, ама не защото е парен...Прекачиха ни на друг влак и с 4 часа закъснение все пак пристигнах до крайната точка. Петък беше и уж не тринайсти!    

Я да си кажа и тук. Успях току що да си боядисам прането и то на кратка програма. Някой знае ли как се оправя?